Август месец е подходящ за туризъм из Пирин, заради сравнително по-спокойното време. На 21 излизах от нощна смяна и разполагах с три свободни дни, решен да оползотворя в съвместен преход с жена ми . Прогнозите за времето се очертаваха благоприятни.
В 10 часа, от автогара “Овча купел”, взехме рейс за Банско.
В Банско бяхме към 13,30ч. Предстоеше да се придвижим до х.Демяница – с транспорт или пеша. На автогарата няколко таксита очакваха клиенти. Предварително се бяхме информирали, че един от хотелите поддържа бусче-маршрутка - Банско-х.Вихрен, което зачакахме. С такси излизаше много скъпо.
След около половин час, заедно с още трима почитатели на Пирин – планираха х. Вихрен, потеглихме .
Слизаме приблизително по-средата на пътя до х. Вихрен – местността Тодорова орница. Оттук маршрутът до х. Демяница е най-кратък.
Скоро зърваме река Демяница - кристално чиста, буйна, вдъхновяваща. Следваме течението й нагоре – 8-10 км до хижата.
След час облаци похлупиха върховете. Прогнозата не се оказа вярна. Затрещяха гръмотевици, а в долината звукът им е като ниско прелитащ самолет. Западаха едри капки. Наметаме дъждобраните. Скоро се оказаха непотребни - забарабани едър град. Спасяваме се под клоните на масивен бор. Тук прилежно изчакваме бурята да отмине.
Все още по светло стигаме хижа Демяница. Настаняваме се в отделно бунгало. Избистряме план за сутринта. Оставяме част от багажа. С намерение сме да стигнем Дженгалска порта, Попово езеро, хижа Безбог. Там - преспиване. После обратно към х. Демяница, но през Голям Полежан и Гезейския циркус.
През нощта вятър отнесе облаците. Грейнаха едри и безбройни звезди.
Утрото – хладно, влажно, но свежо, с ясно небе. Дано поне за днес да са прави в прогнозата.
Вървим отново по поречието на река Демяница, която над хижата е с друго име - Валявица. В местността Тияците срещаме указателна табела: вляво – Дженгалска порта и хижа Безбог, а желаещите да продължат по течението – заслон Тевното езеро.
По пътя за Дженгалска порта първо предстои да се насладите на кристалната вода и тихия плясък на вълните на
Голямото Валявишко езеро.
На заден план – връх Дженгал(2730м)
Следва изкачване, като отляво все повече се откроява величественият
Полежан(2851м)
Но и гледката назад – в западна посока, става все по-пленителна.
На преден план - две от малките Валявишки езера;
на заден – Вихрен(2914м), и в дясно на него – Кутело(2907м)
Почивката при Дженгалска порта(2480м) е задължителна – за да се насладите на гледките, особена тази на запад
Крайно вляво: Валявишки чукар(2644м);
по-далеч вдясно: Типиц(2625м), Възела(2620м),
Василашки чукар(2615м), Тодорин връх(2746м),
зад последния: Вихрен(2914м) и Кутело(2907м)
Зад Типиц, вляво – Башалийски чукар(2670м),
вдясно – Бъндеришки чукар(2731м)
Спускаме се по каменист терен към
Попово езеро.
Най-голямото и дълбокото в Пирин.
Прозрачно като кристал, когато си до него, а отстрани - тъмно синьо. Как се получава това, не ми е ясно?
На бреговете му отмарят дузина планинари – всички, идващи откъм х. Безбог. От тях научаваме, че нощувката на човек там е 30 лева. При 7лв в х. Демяница, това е мотив за да променим маршрута. Има време да стигнем до заслон Тевно езеро. Но избирам вариант – Самодивски езера, проход през масива Момин двор(2725м) все трябва да има някакъв, спускане към Валявишките езера и от там пак към хижа Демяница.
Тръгваме по слабо маркирана, а на големи участъци и липсваща пътека.
Скоро сме при Самодивските езера.
Най-голямото
Самодивските езера
Ако теренът до тях е труден – каменист и със сипей, то този към Момин двор(2725м) е още повече. Обаче си заслужава труда, оттук гледката е живописна и величествена.
Връх Джано(2707м). Вдясно от него – Ченгелчал (2709м)
Джано(2707м); Ченгелчал (2709м); Демиркапия(2465м)
Спускането от Момин двор към Валявишките езера е тягостно и изморително. Масивни камъни – морени, очертават пътя до езерата, но слизането по тях е зигзагообразно – за да преодолееш 1-2 метра надолу трябва да извървиш поне десетина-двайсет метра встрани, докато намериш удачен начин за безопасно слизане. Дори по едно време ме налегнаха съмнения дали ще успеем да се приберем до х. Демяница по светло. Винаги си нося начелник в изправност! Не го пропускайте и вие. Никога!
Преди да тръгнем надолу по морените, правя последната снимка за деня.
На преден план – част от Голямото Валявишко езеро
На заден – връх Полежан(2851м)
Наистина, малко преди да се стъмни, успяхме да се доберем в хижа Демяница.
Имахме и късмет, че в банята имаше и гореща вода, та се освежихме. И планът за утре беше готов: Василашки езера, Василашки циркус, Тодорина порта(2580м), хижа Вихрен, Банско. Вечерта трябваше да съм в София за да поема поредната си нощна смяна.
За съжаление онова, което видяхме по този маршрут остава само в нашите спомени. Батерията от фотоапарата беше изтощена, а новата не открих, въпреки че добре си спомням, бях сложил такава в раницата.
„Всяко зло за добро”.
Може би това е повод и за нас, а сигурно и за вас, да се насладим на този маршрут догодина?!
ПЪТЕПИС през ПИРИН и РИЛА със група план...
България в стачка, а аз казвам България ...
Хапвате ли див чесън(левурда)?
ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ СТАВА НА 26 ГОДИН...
10.12.2007 12:06
Усмихнати поздрави!:)))
От високи върхове
да се взираш в нощното небе,
да, това е неповторимо!
А когато слънцето изгрей
и видиш как
Беломорското море синей
да, това е неповторимо!
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778