Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2012 14:47 - Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел
Автор: watchtowerman Категория: Политика   
Прочетен: 64765 Коментари: 45 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     През 1989г. България достига връх в числеността на населението си. След това тя започва да намалява с изключително високи темпове, характерни само по време на войни,  катастрофални природни бедствия, епидемии, или геноцид.  

     В изследването на тази „свръхсмъртност” на българския народ, д-р Пенчо Пенчев - Главен асистент, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, в публикация, озаглавена: „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, в брой 9 от 2005 г. на Бюлетин „Контакти”,  прави сравнение между населението на България и това на Руанда, подложено на геноцид през 1994г, при който са избити над 1 милион и 600 хиляди.

 

                   Руанда                                    България

 

1980   –   5 197 000                                 8 862 000

1985   –   6 061 000                                 8 948 000

1989   –                                                     8 992 000

1990   –   7 096 000                                8 718 000

1995   –   5 439 000                                8 297 000

2000   –   8 025 000                                7 997 000

2005   –   9 038 000                                7 720 000

2011                                                                    7 364 000

 

    Както се вижда, през периода от 1989-2011г., населението на България намалява с  1 628 000. Такава загуба на население България не е имала дори и във войните, които е водила.

    Въпросът е, след като няма военни действия, природни катастрофи, епидемии, как и защо българския генофонд намалява с 19% ?

   Д-р Пенчо Пенчев недвусмислено казва, че в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”.

   В статия от 29 юни 2008  „Геноцидът се разгръща

http://iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_29.html

  проф. Янко Янков казва, че в посткомунистическа България се извършва геноцид”, в който са „институционално ангажирани”, както България, така и Европа. Твърдението обаче, че в геноцида над българите участва и европейската общност, отказах да приема на „вяра”. Докато един ден не попаднах на тази книжка:

 image 

 

    Тя онагледява факта, че геноцидът над българския народ е не само  институциализиран - надлежно парафиран от българската Власт, но по-страшното е, че е приет и одобрен от европейските им колеги по Власт в Брюксел.

   
image

 

    Българската Власт подписва европейската социална харта. Но както ще стане ясно от следващите страници, българската Власт НЕ ПОДПИСВА редица клаузи от европейската социална  харта. Отказът на българската Власт да се съобрази с тези клаузи онагледява институционализирането на геноцида над българския народ. А европейските политици в Брюксел, като се съгласяват с българската Власт да не зачита тези клаузи, стават съучастици в този геноцид над българите.


image

        Българската Власт не счита, че продължителността на работния ден и работната седмица „трябва” да е с „разумна” продължителност. Властта в Брюксел ОДОБРЯВА това. Извеждам предварително дефиницията, която се изявява чрез фактите по-долу, а именно, че Властта в Брюксел ОДОБРЯВА законодателните мерки на българската Власт, защото България ще СЛУЖИ като обществен модел, към който ще бъдат трансформирани западните общества.

 

imageimage 

     Българската Власт Не-ПРИЗНАВА „правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства ПРИЛИЧНО жизнено равнище”. А Европейската Власт в Брюксел го ОДОБРЯВА. Заплащането на труда у нас, като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните  стандарти. Трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност.

    Нюрнбергския процес осъжда индустриалния магнат Алфред Круп на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи. Възражението на Круп, че е ползвал онова, което му предоставя германското правителство, а именно - най-евтината работна ръка, не е прието за оправдание, защото има Морални Принципи, въз основа на които е дефинирана по късно и клаузата, залегнала  в Социалната Харта. На концлагеристите Круп не е осигурявал възнаграждение, което „да осигури”  възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата им, следствие от което те са умирали от изтощение. Така, и  българският работник, като му се отказва правото на „възнаграждение”, което да му осигурява физическо оцеляване, той ще се спомине  скоропостижно...     

image  

    Българската Власт няма нужда от квалифицирани работници. Клептокрацията се нуждае от обслужващ персонал – прислуга, проституция, чистачи, миячи, готвачи, биячи, пазачи...

 image image

Дори и в затвора има СОЦИАЛЕН минимум. Само в концлагерите – не!

 image

Коментарът в снимката най-долу е мой

 image 

Коментарът в снимката най-долу е мой

 image     

   Журналистически материал, публикуван на 16 юни 2008 г. от http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1208412

 се казва, че всяка година 15 000(петнадесет хиляди) български деца напускат училище за да работят.

 image 

     Ето го черно-на-бяло институционалния геноцид над възрастното поколение на България. Това не е следствие на „Планът Ран-Ът”, а резултат от НЕ-подписаната от българската Власт Европейска социална клауза.  Властта в Брюкселе съучастник, че  възрастните в България  трябва  да се „редуцират”...

   В журналистически материал, публикуван на 20 юни 2008 г. в  http://society.actualno.com/news_167516.html

   съгласно изчисленията на проф. Лозан Стоименов:

   1) за физическото оцеляване на един пенсионер са необходими по 336 лева на месец;

   2) това е невъзможно да бъде обезпечено с парите, които се получават от т. нар. пенсия за трудов стаж и възраст, размерът на които е едва 113,49 лева;

   3) в посочената по-горе сума, необходима за физическо оцеляване, не са били включени парите, които са необходими като разходи за лекарства, облекло и прочее, а са били включени само (единствено) парите, които са за храна.

   В журналистически материал, публикуван на 24 юни 2008 г. в http://www.blitz.bg/article/5553
   един милион и половина пенсионери и още половин милион инвалиди тънат в глад, лишения и тотална мизерия;

    В журналистически материал, публикуван на 9 март 2012 в

   http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4635211

   "НОИ призна, че размерът на пенсиите ще намалява трайно", Единственият сигурен ефект от пенсионните реформи от 2000 г. насам е, че пенсиите все повече ще изостават спрямо доходите от труд. “ 

image

 Още една Не-подписаната клауза от българската Власт.

image 

     Като отказва да подпише член 30 българската Власт показва, че осъществява „друга форма на геноцидно насилие”, както казва  д-р Пенчо Пенчев. В случая геноцидът е спрямо „бедните” в България, които по официални данни са над 80% от населението.

    В журналистически материал, публикуван на 21 юни 2008 г. в  http://lead.actualno.com/news_167474.html

    и в

http://www.epochtimes-bg.com/2008-02/2008-06-20_17.html
    1) бедните хора в България съставляват 80 % (осемдесет проценти) от населението;
    2) България е на последно място в Европа по доходи;

    Минималните работни заплати в почти всички държави от Третия свят са по-високи от тези в България - член на ЕС и НАТО.  Това означава, че България не влиза в критериите дори за държава от Третия свят.     В момента българите живеят в условия на геноцид. Цифрите в това отношение са безпощадни. От 1989г. досега България губи 40% от трудовия си потенциал, и 19,4% от населението си.      Ноам Чомски, в “Хегемония или оцеляване”, стр. 183-186, казва:

    „чрез страните от Изтока ще  „могат да разбият културата на обезпечените държави” и “да позволят свободните пазари да функционират, както би трябвало”, казва политическият коментатор Дейвид Игнейшъс.( International Herald Tribune”, 14-15 december 2002, “Washington Post”).

      Тъй катона хората от Изтока се плаща малка част от онова, което получават работещите на Запад”, продължава Игнейшъс, те могат да тласнат Европа къмреалностите на модерния капитализъм”. Моделът притежава ръст на развитие, приблизително равен на европейския и почти същата безработица, успоредно с най-високите нива на неравенство и бедност, най-високите работнически норми и едни от най-неблагоприятните системи за подпомагане сред напредналите индустриални страни.

      Потенциалният принос на Източна Европа за понижаване качеството на живота на мнозинството на Запад беше усетен веднага след рухването на Берлинската стена. Изтокът предостави блага, включително огромен поток от лесна за експлоатация работна ръка...(която) изпраща в родината си огромни парични суми, като по този начин подпомагат оцеляването на онова, което е останало от обществото(у нас тази цифра е 800 милиона евро за година – б.а.). Условията за работа и живот са толкова ужасни, че смъртността е много висока. Според преценка на Програмата за развитие на ООН смъртността сред мъжете е нараснала с десет милиона през 90-те години, почти колкото броя на жертвите от сталинските чистки преди шейсет години(Програма за развитие на ООН, цитирана от Дънкан Грийн и Матю Грифит, “International Affairs”, 78,1, 2002. За демографския спад, вж. Дейвид Пауъл, “Current History”, октомври 2002).

   Затова в ИСК №9 ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ от 2010-12-16, проф. Янко Н. Янков представя

    „серия от официално регистрирани ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, имаща характера на геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства и изразяваща се в:

     евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид,медикаментозенгеноцид,  пенсионенгеноцид, образователно-професионален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (терористично насилие), извънсъдебни убийства, множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.

    Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)

    Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;

    и че в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.

    След всичко това днес лично аз съм категорично съм убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група  западноевропейски 
политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.”

 

   Престъплението  „геноцид” е законодателно дефинирано и ратифицирано, както на международно равнище, така и в Република България, чрез Указ №300 от 1950г.:

    Член 1. Договарящите се страни потвърждават, че геноцидът независимо от това, дали е извършен в мирно или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.

      Член 2. В настоящата Конвенция под „геноцид” се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

      а) убиване на членове на групата;

      б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете

          на групата;

      в) умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи

          физическото й   унищожаване, изцяло или отчасти;

     Член 3. Ще бъдат наказуеми следните действия:

       а) геноцид;

       б) заговор за извършване на геноцид;

       в) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;

       г) опит за извършване на геноцид;

       д) съучастие в геноцид;”

Наказателен Кодекс на Република България 

    „Член 416 (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група;

      а) причини смърта, тежда телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

      б) постави групата втакива условия на живот, които водат към нейното пълно или частично физическо унищожение;

 в) предприема мерки, насочни към възпрепятстване на раждаемостта сред такава група;

      се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна

    Член 417. Който с цел да бъде установено или поддържа господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга група хора:

     а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

     б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,

     се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.”.




Гласувай:
44



1. watchtowerman - Чрез кликване върху снимките
12.03.2012 14:55
те увеличават размерите си. Така стават по-четливи.
цитирай
2. estirbg - ГОЛЯМ СРАМ и НЕВИЖДАН ПОЗОР!
12.03.2012 18:44
ТРЪГВАМ СИ ОТ БЛОГА ТИ, ПРИЯТЕЛЮ, УЖАСНО ПОДТИСНАТА!
МАЙ САМО СПАСИТЕЛЯ ТРЯБВА ДА ЧАКАМЕ, ЗА ДА НИ ДОНЕСЕ ИЗБАВЛЕНИЕ - ВЗОРЪТ НИ НЯМА ЗА КАКВО ДА СЕ "ЗАКАЧИ"- НИТО ЗА БЛИЗКОТО, НИТО ЗА ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ...
цитирай
3. watchtowerman - estirbg,
12.03.2012 19:08
благодаря за искрено изразените ти чувства. Това говори за жива съвест. За разлика от много други, които са изгоряли и затова са способни да вършат всякакви чудовищни мерзости. Много бих искал за този геноцид да знаят нашите братя и сестри в Господа на Запад за да са наясно с ИСТИНСКОТО положение и у нас, но и за родните си бюрократите в Брюксел.Страховете ми са, че в България се обиграва модела, по който ще се трансформират обществата и на Запад... Европа се превръща в Нов Вавилон, и християните на континента и по света трябва да имаме една обща борба срещу това ново Безбожие.
цитирай
4. анонимен - ot juli
12.03.2012 23:21
i az sam podtisnata kato ester,no ne mislq ,4e trqbva da 4akame Spasitelq sas skrasnati race,aaa trqbva da zapeem pesenta '' STANI stani unak Balkanski ot SAN dalbok se sabodi''za genocida sam saglasna,taka e ! NOOO trqbva da se tarsi PRI4INATA,ne mislish li ? A tova e ISTINSKATA ni ISTORIQ . S UVAJENIE !
цитирай
5. bojo12345 - Само трябва да се подтискаме и съжаляваме ли?
13.03.2012 00:00
Това ли е характерно за българския народ - може би трябва да четем повече постинги в раздел История?
Със съжаление се става роб и се вика завоевател да ни освободи, за да ни пороби - това ни е оставил Левски.
цитирай
6. watchtowerman - Като чета историята ни от последните век -два
13.03.2012 10:14
не виждам да е ставало по-различен начин. Раковски и Левски са идвали с дружини откъм Белград, Хаджи Димитър, Стефан Караджа. Ботев и четниците от Браила и Букурещ...
цитирай
7. анонимен - хора, полудяхте ли,
13.03.2012 10:59
да се сравнява намаляване на населението на една страна от емиграция и война, просто е неуместно. Намалелите за нас са увеличение за някъде другаде, живи и здрави са, дано и щастливи. За всеки има място някъде под слънцето.
цитирай
8. watchtowerman - До №7
13.03.2012 11:06
Ти не си "анонимен". Ти си Хитърчо-Петърчо - лисугерите по Интернета, с роля на "заличители".
цитирай
9. анонимен - давам тема за ново проучване
13.03.2012 11:37
Как и с колко живеем семействата със законно сключен граждански брак /защото НЕОДОБРЯВАМ съжителството/. Със съпруга ми /при 15 години нормален брак и прекрасни отношения/ сме пред дилемата дали да похарчим 1000 лв. за развод по взаимно съгласие, но да придобием социални помощи, които години наред ще ни носят доходи /детски, помощи за ток и отопление, живот и здраве - студенско общежитие ит.н. Реално погледнато вложените 1000 лв. ще си върнем бързо и почти безболезнено. Така ще имаме възможността да си родим още едно дете, което аз ще гледам като самотна майка и пак ще имам привилегии. Съжалявам за БГ-нацията и най-вече съжалявам, че не емигрирахме и сме принудени на такива действия! Дано Господ поне е милостив към нас!
цитирай
10. balkanec - Поздравления за труда!
13.03.2012 11:40
Крайно време беше някой да престане да опява колко сме зле и да каже защо е така.

Само една забележка към онзи научен - д-р Пенчо Пенчев - изказал "хипотеза" :) Тия хора живеят на една много, много далечна галактика. Ако някой вземе "трудовете" на научения и го изпере по научената глава - той като се свести ще изкаже ли хипотеза, че се е срещнал челно с научения матриал :)
цитирай
11. demonwind - 9. анонимен
13.03.2012 11:51
Когато бях в България, работех "прилична" работа, ходех облечен с костюм (наследен от починали роднини) и вратовръзка (българска, сам си я купих, другите ми бяха от починалия ми баща) и получавах чисто към 350 лева заплата. След няколко години, когато се роди детето ми, шефовете ми решиха да ми вдигнат заплатата с около 30 лева (междувременно живота беше поскъпнал с много повече от тези 30 лева). Тъй като и ние с жена ми се "бракувахме" (за което съжалихме после), се оказа, че именно тези 30 лева увеличение (защото скача и брутната заплата) се оказват пречка за получаването на мизерните 18 лева детски... Отделно преди да роди жена ми си имаше куп проблеми, защото се оказа, че шефът й, където е работила, не я е осигурявал... Наложи се да шунтираме държавата, че да може да взема майчински... Това добре, обаче един съсед, който работи "майстор" - лепи плочки, маже, боядисва и какво ли още не - официално се води безработен, взема помощи (той и жена му) и се ползва от всички привилегии, които държавата дава на такива като него (с жена си нямат брак). Караше (тогава, сега не знам) мерцедес S класа (краден от запада, естествено), всяка вечер пиеше 12 годишно уиски (казваше, че уиски под 12 години било чиста пикня - а едно такова в магазина струва колкото половин пенсия на средностатистически пенсионер), ходеше на почивка в Гърция за по месец всяко лято, а жена му бичеше допълнително бая пари с нелегален (домашен) фризьорски салон. Този хубостник получаваше и помощи за ток и парно... Апартаментът му беше обзаведен като от Некерман, а децата му се надпреварваха на кое първо ще купят най-новите маратонки от мола. Този човек имаше в тях патерица - ако станеше напечено, започваше да се криви като паралитик, да не дава Господ, когато ходи при социалните, само и само да изкрънка някой лев. Лошото е, че с тази политика страшно много млади хора тръгнаха по този път. Един от кварталните крадци се "изповядваше" пред шише уиски в близкото кафене, че защо да работи по шестнайсет часа на ден, когато за един удар (в някой апартамент) изкарва парите за цяла година. Тази философия я предава и на сина си. Въпреки, че го бяха хванали в крачка и му спукаха черния дроб от бой, пак продължава по същия път. И от този път връщане няма - връщането в релсите на народа минава през управление, подобно на това на Пол Пот (само положителните аспекти) - принудителен труд, трудови лагери, страх, полицейско насилие и терор. Ако тези крути мерки са комбинирани и с достойно заплащане, тогава е почти сигурно, че страната ще тръгне напред. Обаче за съжаление има явни индикации, че някой се опитва да се превърне в истински Пол Пот, без да осигури достойно право на живот и въздигайки в култ полицейското насилие.
Апропо, убитият от бой полицай е носел в себе си 6000 лева. При заплата от около 800 (да не са и по-малко). И се е познавал с мутрите, които са го ликвидирали. Дали сега няма да дадат още повече права на полицаите - да безчинстват дори когато са цивилни (след време може би ще разрешат и алкохола в работно и неработно време)? Както се вижда, геноцида продължава, а Пол Пот е някъде в неясното бъдеще...

Поздрави!
цитирай
12. анонимен - пълно с идиоти тука :) да знаете ...
13.03.2012 12:56
пълно с идиоти тука :)
да знаете едно от мен - няма по-прост и тъп народ от българския ;)

вие сте едно от доказателствата :)
цитирай
13. watchtowerman - Главната Битка е
13.03.2012 13:30
смазване носителите на Християнските ценности - Вяра, Морал, Принципи, Църква, Култура, общество, институции. Е, отделиха държавата от Християнството законодателно. Но продължиха с Църквата. Не я унищожиха, за да не я героизират, а внедриха свои кадри в нея. Това важи не само за Изтока, но и за Запада, там е малко по-трудно да упражняват контрол, защото Християнството се раздроби, но за сметка на това трудно ще бъде да се обедини за да гони големи цели. И какво остана? Ами семейството! И то не кое да е, а Християнското, което ДЪРЖИ на Христовите Принципи. ПООЩРЕНИЯ за НЕ-християнски семейни отношения. Семейства от двама мъже или жени. Сегаподготвят още един законодателен удар чрез засона за детето. какво следва от приемането на този закон? Идватот социалното, по всякакъв по вид донос, но придружени от полиция, влизат ви в дома и си намират всякакъв повод, примерно, че е разкована летвата на леглото на детето, което е ДОСТАТЪЧНО доказателство, че не се полагат грижи за детето и ти го взимат. Без съд и без присъда! Друго от проектозако. Ако заведеш ТВОЕТО дете на църква това ще е нарушение на закона, защото му ВНУШАВАШ ценности, различни от тези на детето И т.н.
цитирай
14. watchtowerman - До анонимен №13
13.03.2012 13:36
Хитърчо-Петърчо - беше лисугер, сега пък - в ролята на лалугер. Труди се човечецът, толкова може.
цитирай
15. анонимен - :)))
13.03.2012 13:41
до анонимния кометатор 13:
дай доказателтсва за простотията ни палячо:))
цитирай
16. chipollino - Според мен и повече са жертвите на ...
13.03.2012 14:17
Според мен и повече са жертвите на геноцида, тъй като от тия 7 364 000 през 2011, към 2 млн. са циганите, които постоянно се умножават, а в същото време не се изселват, стоят си в България, което ще рече, че убитите, репресираните и изселили българи са над 2,5млн.!!! А това е много сериозна цифра - толкова някъде е убитото цивилно население при войната в Ирак!!!
цитирай
17. demonwind - 15. watchtowerman
13.03.2012 14:20
Не е Хитърчо-Петърчо, това е една от овцете, които чинно ще се наредят с "правилните" бюлетини след година да гласуват. И в замяна ще получат моята надница за пет минути работа. Иронията е, че с техните пари плащат на тези като мен (и на много други), а за тях остава да плюят анонимно по форумите ;)
цитирай
18. boristodorov56 - Много забавно - "След комунизма нашият най-голям враг е Православието !" - защо?
13.03.2012 14:27
danailvdimitrov написа:
"След комунизма нашият най-голям враг е Православието !"

Не е само плана Ран-Ът който цели заличаването ни като нация. Но това не е от днес и не е от вчера.

Бурното ни въстановяване и развитие като нация през Възраждането (от 1,5 млн. българския етнос достига 7 млн. при 25 млн. за цяла Турция) - кара национал-инженерите на Запад да "вземат" спешни мерки и да "стимулират" националните революций и последвалите ги Балкански войни които направиха България на малки парчета живо месо !

Днес се ползват вече други методи- но ние пак оцеляваме с Божията помощ и това кара тези в Брюксел и Вашингтон да зеленеят от яд.

Да припомним и Ротшилд "До 2030г. от България не трябва да остане нищо " .

Наивен тъпунгер !




Приемам и аз, че съм тъпунгер, дори не наивен, а направо откровен тъпунгер, но ми отговори - чел ли си някога Програмата Ран-Ът, защото ми се ще да цитираш къде точно се говори за това "заличаването ни като нация"?

Балканските войни и тълкуването им - няма да коментирам, обаче ми покажи откъде го измъкна това изречение на Ротшилд: "До 2030г. от България не трябва да остане нищо ".
цитирай
19. apostapostoloff - А иначе българите днес
13.03.2012 14:30
си живеят живота- всички имат апартаменти, по няколко коли, летуват зад граница и пълнят заведенията, Ядат, пият и се веселят. И пет пари не дават за драсканиците на някакви сбъркани блогери.
цитирай
20. demonwind - Апостолоффф
13.03.2012 14:45
пак се е подкарал от обяд. Милия човек живее в друго измерение - апартаментите и къщите вече не са на българите, а на гръцките банки, няколкото коли (ако са няколко) представляват трошки, заради които на запад ще те осъдят доживот, ако излезеш на улицата с тях, заведенията са пълни (то пък колко ли заведения има) с мутри и полицаи в отпуск, като от време на време някой дава фира ("бизнесът" е сериозно нещо, няма шест-пет). Останалото народ яде, пие и се весели с ментета в домашни условия, сънувайки почивка или гледайки на ДВД епизодите на "Синьо лято". А бай Апостол отваря поредната бутилка ракия и започва да хвали българската орисия. Особено ако го напече слънцето...
цитирай
21. анонимен - Янко, Янко...
13.03.2012 14:56
не си мисли, че си свестен, щом като те считаме за луд :)
цитирай
22. watchtowerman - Споделям мнението,
13.03.2012 14:59
chipollino написа:
Според мен и повече са жертвите на геноцида, тъй като от тия 7 364 000 през 2011, към 2 млн. са циганите, които постоянно се умножават, а в същото време не се изселват, стоят си в България, което ще рече, че убитите, репресираните и изселили българи са над 2,5млн.!!! А това е много сериозна цифра - толкова някъде е убитото цивилно население при войната в Ирак!!!

че данните за броя на населението ни са по-различни и те са, че сме по-малко. С това преброяване и регистрация през 2011 по "електронен" е голямо шменти-капели. Не се знае и броя на получилите българско гражданство през последните години. И например, ония 200 000 руснаци, закупили имоти у нас, чии граждани са? И още, броя на децата до 18 години е около 1,2 млн, т.е. по 70 000 за една година, а пенсионерите ни били над 2 млн. значи населението от 63 до 80 години е живо, при положение, че средната продължителност на живота у нас е 69г. Дори и да приемем, че пенсионерите от всяка година са по 100 000( раждаемостта е била такава), и са живи, сметката пак излиза трудно-доказуема... И т.н.
цитирай
23. watchtowerman - Не споря с хора,
13.03.2012 15:15
apostapostoloff написа:
си живеят живота- всички имат апартаменти, по няколко коли, летуват зад граница и пълнят заведенията, Ядат, пият и се веселят. И пет пари не дават за драсканиците на някакви сбъркани блогери.

които се САМОКВАЛИФИЦИРАТ с off – слаб, малко вероятен, несполучил. Апостол, ама off...


цитирай
24. boristodorov56 - Специално за danailvdimitrov
13.03.2012 16:47
Радвам се, че ни отваряш очите за Програмата Ран-Ът и какво точно мислил по въпроса сътрудникът на ДС Г. Тамбуев. И на още доста подобни отворени червени пичове сме чели мнението по Програмата. Особено тук в нета.
Аз съм тъп и ограничен тип и затова бих те помолил като се позоваваш на некаква "секретна част" да ми посочиш как се добра до нея и, ако е възможно, да ми пуснеш едно линкче към нея.
А за да я прочетеш Програмата Ран- Ът и добиеш поне малка представа за какво иде реч ще ти сложа линк към нея - http://www.omda.bg/bulg/Ran/ran_new/index.html
Обърни специално внимание, че страници никъде няма.

Що се отнася за репликата на Едмънд Ротшилд- некой си еврейски пич , бих те помолил да посочиш източника, но моля те - нека бъде на съществуваща страница, нали!

В тон с религиозният ти призив бих напомнил, че лъжите и спекулациите по време на Велики пости са също недопустим грях, особено когато трябва "на пост и да сме будни за това което се случва с нас и около нас !"

Надявам се не блажиш!

цитирай
25. boristodorov56 - 27. danailvdimitrov - фактове, фактове, а не голи лафове!!!
13.03.2012 17:49
Разконспирира ме - браво! - аз съм най-големия фен на Луканов!

Не знам от какво се нуждаеш,
но малко скромност и самокритичност няма да ти са излишни.

Освен всичко друго се нуждаеш и от познания по некои въпроси
но най-важното - се отучи да лъжеш и манипулираш!

...........................

За справка, ето една глава от прословутия План Ран-Ът:


Глава 13 - Социално дело

Чарлс Мърей

Резюме

Непосредствената задача на реформата на социалното дело в Бълга­рия е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна иконо­мика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всич­ки българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно меди­цинско обслужване, но така че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи.

Това условие е решаващо и лежи в основата на най-важната препоръ­ка за провеждане на социалната реформа - отменяне на плана за ин­дексация на заплатите и пенсиите, влязъл в сила на 01.09.1990г. Индексацията на заплатите и пенсиите най-вероятно ще породи спираловидна инфлация, ще изключи всякаква възможност за пре­връщане на лева в конвертируема валута и ще попречи на чуждес­транните инвестиции. Нещо повече, индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си социални цели. Храната и основните стоки ще станат още по-трудно достъпни. Наистина алтернативите на индексаци­ята, които предлагаме, са болезнени, но ние смятаме, че още по-недо­пустими ще бъдат резултатите от самата индексация.

По отношение на останалите препоръки за реформа в областта на социалното дело трябва да бъдем по-внимателни. Конкретните предложения изискват много по-подробна информация и по-обширен анализ от направения в този доклад. Предлагаме следния стратегически подход.

1) В своите дискусии и в контактите с българската общественост прави­телството открито да признае, че социалните реформи, предприети в момента, са краткосрочни и имат за цел главно да изведат страната от икономическата криза. Трябва да бъдат отложени споровете за то­ва, дали България трябва да следва американския, шведския или кой­то и да е друг социален модел.

2) Тези краткосрочни решения трябва да се ръководят от три основни принципа: Минимализъм (не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова), прагматизъм (търсете прости, но бързо действащи подобрения), приоритет на икономическите рефор­ми (само икономическият просперитет може да гарантира пълно ре­шаване на социалните проблеми на населението).

Тактически за задоволяване на основните нужди на населението от жилища, медицинско обслужване и храна през следващите няколко го­дини се препоръчват следните подходи.

1) Помощи за безработните. Предприетата през тази година реформа е разумна. Като всяка друга система за подпомагане на безработните и българската има своите слабости, но не изисква съществени промени.

2) Жилищно осигуряване. Системата на жилищното осигуряване е пример за посредствена, но функционираща система - почти всеки българин има някакво жилище. Извод: засега не правете опити да я промените. По-конкретно:

• дайте възможност за развитие на жилищното строителство с цел увеличаване на жилищния фонд;

• дайте възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставе­ни къщи в извънградските райони - така ще използувате най-ра­ционално наличния жилищен фонд.

Като цяло обаче

• запазете сегашната система на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за държавните жилища.

3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посред­ствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средс­твата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от "изтичане на мозъци" или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните зако­ни), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:

• въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,

• въведете пазарни такси за определени процедури,

• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.

Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използуване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски раз­ходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.

4) Прехраната Това е единственият елемент в системата, който изиск­ва радикална промяна. Особено важно е българското правителст­во да премахне контрола над цените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на соци­ално най-слабите слоеве от населението.

За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бч>дс тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме но една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, бтлгарско-то правителство ще бъде принудено да плата на производителите пес по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени българското прави­телство скоро ще се окаже в положението да отделя твърде го­ляма част от ограничените си средства, за да гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителс­твото не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахването на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но са­мо по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко голини да отпуска необходимите средства за жилищно строи­телство, здравеопазване и помощи за безработните.

Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитва­ме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от население­то ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.



Проблемът

Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991 г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме, обаче, се страхуват от мно­го по-високо ниво на безработица - около 1 000 000 души. Що се отнася до инфлацията, икономистите от българското правителство предвиж­дат, че нивото и ще достигне 80-90% през 1990 г. и над 200% през 1991 г. Тези изчисления, обаче, са направени преди да влезе в сила сегашния план за индексация на заплатите и пенсиите и трябва да се считат за ос­тарели.

Проблемите на инфлацията и безработицата се усложняват още по­вече от "изтичането на мозъци". Едно проучване на Института по соци­ология показва, че повече от 100 000 от най-квалифицираните млади българи вероятно вече са напуснали страната. Тази цифра сигурно ще се увеличава със задълбочаване на кризата. Демографските особености на българското население още повече усложняват нещата. Два милиона българи са над трудоспособна възраст, а други два - под трудоспособна възраст. Като прибавим и увеличаващата се безработица излиза, че през следващите няколко години не повече от четири милиона работещи в България ще трябва да произвеждат достатъчно, за да изхранват населе­ние от приблизително девет милиона души и да поддържат приличен жизнен стандарт.

В близко бъдеще тези проблеми ще продължат да съществуват, каквито и икономически мерки да се предприемат. Дори и най- радикални­те реформи няма да доведат до всеобщо благоденствие през 1991 г.



Потребностите

През последните 45 години българите, както и останалите народи в сграните с комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осшурсни; пенсиите бяха ниски, но и пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, пре;и!ага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жили­ща, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара -несигурност и пазарни цени. Както и другите народи от източноевропейските страни и Съветския съюз, българите предпочитат да вземат най-доброто от двата свята - изобилие и ниски цени, право на избор и сигурност. Следователно, социалната реформа трябвала се осъ­ществи в контекста на тази политическа реалност.



Две гледни точки за социалната реформа

Най-широко разпространеното мнение, споделяно от почти всички български експерти, с които разговаряхме, е, че България трябва да се стреми да задържи досегашния жизнен стандарт, независимо от инфлацията и безработицата. Хората, които поддържат това мнение призна­ват, че ще има трудности, но тези трудности трябва да бъдат минимизирани. Те смятат, че преходът към пазарна икономика ще се осъществи на две нива: ниво на реформите и ниво на социалното осигуряване. Реформите ще предизвикат съществени промени и сътресения в икономиката. Положителният резултат от тях ще се почувства след из­вестно време, в началото само сред най- предприемчивите българи, а постепенно и сред останалата част от населението. Междувременно на ниво социално осигуряване нещата трябва да останат почти непромене­ни, защото неговите функции са да вдъхват стабилност и сигурност в един несигурен свят. За тази цел трябва да бъдат запазени досегашните социални придобивки. Тяхното премахване би довело до социални сът­ресения и икономически трудности, които могат да попречат на целия обновителен процес. Така безплатното здравеопазване и контрола върху наемите, обществените услуги и основните хранителни продукти трябва да бъдат запазени. Помощите за безработните трябва да бъдат щедри и повсеместни. Последиците от инфлацията трябва да се компенсират чрез индексация на заплатите и пенсиите.

Това разбиране за социалното осигуряване поражда два въпроса: 1) Желателно ли е? 2) Възможно ли е? Ако този доклад разглеждаше дългосрочните перспективи на България, най-важен щеше да бъде въпросът "Желателно ли е?". Но когато става дума за социално осигуряване, България все още не може да си позволи да мисли за далечното бъдеще. През следващите няколко години най-важният въпрос ще бъде "Възможно ли е?".

Така стигаме до другото разбиране за осъществяване на краткосроч­ни социални промени в България. Според този възглед, който можем да наречем "доктрина на оцеляването", през преходния период България трябва преди всичко да осигури никой от нейните граждани да не гладу­ва, да не ходи гол и бос, да не бъде бездомен и да не бъде лишен от базо­ва медицинска помощ. Тя няма да има друг избор, освен да премахне част от субсидиите и помощите, раздавани безвъзмездно на цялото на­селение.



Компромисен вариант

Освен тези два възгледа съществува и трети, според който най- важните промени в развитието на България се отнасят до икономическата сфера. Икономическите реформи трябва да бъдат радикални, бързи и преди всичко - ефективни. Те, обаче, ще породят силни обществени сътресения. Следователно, сега не е време да се опитваме да създадем идеална система за обществено осигуряване. Обратно, при осъществя­ване на социалните реформи, трябва да се водим от принципите на прагматизма и минимализма. Ако една система функционира сравни­телно добре, тя трябва да се запази, дори и по принцип да се нуждае от съществени промени. Ако системата, обаче, започне да се разпада, трябва да бъдат намерени възможно най-лесните, прагматични и евти­ни начини, за да бъде закрепена. Няма нищо лошо в бързите подобре­ния, стига само всеки да разбере, че те са временни и несъвършени.

Третият водещ принцип при осъществяване на реформите е приори­тетът на икономическите реформи. За осъществяване на икономически­те реформи са абсолютно необходими следните условия: стабилна и конвертируема валута, създаване на благоприятен климат за чуждестранните инвестиции и развитие на българската частна инициатива. Без тези условия всичко останало, включително и социалното осигуряване, е обречено на провал. Ако някой от елементите на съществуващата сис­тема за социално осигуряване пречи на провеждането на икономическа­та реформа, той трябва да се преосмисли. Ако пък е необходима радикална промяна, тя трябва да се предприеме, независимо от полити­ческата цена, която ще бъде платена в кратък срок.

Това води до един съществен извод - особено важно в момента е да се каже истината на българския народ. Народът, както и официалните институции, трябва да разберат защо се предприемат тези нелеки стъп­ки. Те трябва да разберат, че през следващите няколко години българс­ката нация ще трябва да мисли не за създаване на идеална обществена система, а да прави всичко необходимо за своето оцеляване. Подобна искреност няма да премахне политическите загуби, но ще ги направи поносими.



Досегашни резултати

В областта на социалното осигуряване основните институции и системи почти не са променени. Пенсионната възраст за мъжете все още е 60 години, а за жените - 55 години. Пенсията се определя на базата на приравнения брутен годишен доход, изчислен въз основа на три последователни най-добре платени години от трудовия стаж. Медицинската помощ е безплатна за всички българи. Разликата между работещи и пенсионери е единствено в това, че пенсионерите получават безплатно предписаните медикаменти. Отпускът по майчинство и издръжките за децата не са променени. Същото се отнася и до наемите за държавните жилища. Субсидиите за обществените услуги и основните храни (хляб, мляко, месо, олио, масло, яйца, захар) не са променени и не се включ­ват в плана за либерализация на цените. Единствените съществени про­мени в областта на социалното осигуряване засягат помощите за безработни и индексацията на заплатите и пенсиите.



Помощи за безработни

Според плана, приет през 1990 г., всеки, който загуби работата си, има право на парична помощ. През първия месец тя се равнява на една месечна заплата, през следващите пет месеца намалява с 10% на месец, докато достигне минималната работна заплата - 165 лева. През след­ващите три месеца безработният получава по 165 лв. Така всеки безра­ботен има право да получава парична помощ в продължение на 9 месеца. Въвеждането на помощите беше придружено от създаването на мрежа от трудови бюра в страната. Като цяло тази система изглежда подходяща. Тя, разбира се, ще породи същите проблеми, както и всяка друга система за подпомагане на безработните. Тези проблеми са преди всичко в липсата на стимули за търсене на работа. Една щедра система за осигуряване лишава безработните от желанието да намерят нова ра­бота. В България този проблем ще бъде особено остър за работниците с минимални заплати. Практически, работник със заплата, близка до ми­нималната, ще получи девет месеца платен отпуск при съкращаване. Но тъй като свободни работни места почти няма да има, колкото и енер­гично хората да ги търсят, този недостатък на системата не е фатален.

Предлагаме сегашната система за подпомагане на безработните да остане непроменена.



Индексация

Тази реформа, влязла в сила на 01.09.1990 г., изисква индексация на заплатите и пенсиите, за да се смекчи ефекта от инфлацията върху покупателната способност на гражданите. Сисгемата за индексация беше за­мислена като средство за подпомагане преди всичко на хората с минимални доходи, като компенсацията намалява с нарастването на заплатата.

Тази цел се постига лесно на думи, като се определи зависимостта между размера на заплатите и частта от инфлацията, която следва да бъде индексирана. Възприетата в България система, обаче, не постига тази цел. Според приетата схема за индексация, работещите в Бтлгария са разделени на 4 основни категории според размера на заплатите им:

1. Хора със заплати, между 1,0 и 1,7 пъти минималната работна заплата (165 лв.) индексацията е 100% спрямо индекса на инфлацията.

2. Хора, чиито заплати са от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната заплата: индексацията е 60% спрямо индекса на инфлацията.

3. Хора, чиито заплати са от 3,0 до 4,5 пъти по-високи от минималната заплата: към заплатата се добавя сума, 3 пъти по- голяма от тази, коя­то получава един работник с минимална работна заплата.

4. Хора, чиито заплати са 4,5 пъти по-високи от минималната заплата: към заплатата се добавя сума, равна на тази, която получава един ра­ботник с минимална работна заплата.

За пенсионерите категориите са следните:

1. Хора с пенсии, не по-големи от 1,7 пъти минималната работна запла­та: компенсацията е 100% спрямо индекса на инфлацията.

2. Хора с пенсии от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната работна заплата: компенсацията е 60% спрямо индекса на инфлацията.

3. Хора с пенсии 3 пъти по-високи от минималната работна заплата: към пенсията се прибавя сума, три пъти по-голяма от сумата, която получава един работник с минимална работна заплата.

Тук трябва да разгледаме два основни въпроса, свързани с индексацията. Първият от тях е част от по-общия въпрос дали изобщо индекса­цията е подходящ начин да се решат проблемите на страната в настоящия момент. Този въпрос ще бъде разгледан по - нататък. Вто­рият въпрос, който ще обсъдим тук, се отнася до някои основни грешки във възприетата система на индексация. Фигура 1 показва какво ще бъде влиянието на различните нива на иновация върху доходите на трудещи­те се от четирите категории.

Основната грешка е свързана с определяне на размера на компенсацията за хора, чиито заплати са от 3 до 4,5 пъти по - високи от минимал­ната работна заплата. Според установената схема те трябва да получават сума, три пъти по-голяма от тази, която получават работни­ците с минимална работна заплата. Това е много повече от компенсаци­ята, определена за работниците от втората група (със заплати от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната). От друга страна, работниците, кои­то получават заплати точно 3 пъти по-високи от минималната заплата, получават пълна компенсация, също както и работниците с най-ниски заплати. За работниците от третата група, (със заплати от 3.0 до 4.5 пъти по-високи от минималната) може да се каже, че каквото и да е нивото на инфлацията, те ще бт^дат в по-изгодно положение от тези в предход­ната група.

Тук можем да споменем още някои несъвършенства на възприетата система за индексация, които засягат голяма част от трудещите се в България. Сравнете например един работник, който получава заплата 1,7 пъти ио-голяма от минималната и друг, който получава само някол­ко лева по-малко. Тъй като първият получава компенсация в размер на 60% от нивото на инфлацията, а вторият - 100%, разликата в покупа­телната способност на двамата ще се увеличава с нарастване на инфла­цията, докато накрая по-ниско платеният работник ще получава повече. Обърнете внимание на фигура 2, която показва разликата в доходите на работниците непосредствено под и над границите на всяка отделна ка­тегория.

От тези сравнения става ясно какви големи различия ще се породят в доходите на хора, които преди индексацията са получавали почти еднак­во заплащане. От тях стават видими и някои странни ефекти. Да вземем за пример един работник, чиято заплата преди въвеждането на плана е била 4,5 пъти по-висока от минималната. При ниво на инфлацията 400%, неговата покупателна способност ще се изравни с покупателната способност на работник, който преди е получавал заплата 1,7 пъти по-голяма от минималната и ще представлява половината от покупателна­та способност на трети работник, чието заплащане преди въвеждането на плана е било малко под 4,5 пъти по-високо от минималната работна заплата. Не е необходимо да навлизаме в подробности, за да видим, че сегашната система на индексация не отговаря на първоначалния зами­съл на своите създатели. Тя ще породи социално напрежение поради очевидните си недостатъци (без да споменаваме другите негативни ефекти, присъщи дори на най-добре замислената система за индекса­ция). Ако системата на индексация се запази, тя трябва да бъде сериоз­но преработена.



Всяка друга възможност е по-добра от плана за индексация

Следва обосновка, че планът за индексация е неприемлив.

Първо, нека да разгледаме социалните последици от един план за индексация, който успешно осъществява първоначалните си цели - преимуществено подпомагане на хората с ниски доходи. Фигура 3 илюстрира описана една такава хипотетична система, базирана на алгоритъм, спо­ред който индексацията за хората с минимална работна заплата от 165 лева е 100% спрямо индекса на инфлацията. За всеки следващи 5% по-висока заплата, процентът на индексация намалява с 1, докато се стигне до индексация в размер на 25% (което става при заплати, равни или по-високи от 665 лв.) Фигура З показва и какво ще бъде влиянието на индек­сацията върху покупателната способност на хората, които са непосредствено на границите на отделните категории, т.е. тези, които получават минимална работна заплата или заплати съответно 1.7, 3.0 или 4.5 пъти по- високи от минималната.

Този план не споделя недостатъците на влезлия вече в сила в България, но резултатите от него са следните:

Първо, общонационалните системи за индексиране на заплатите и пенсиите, като тези в Аржентина и Бразилия, винаги са били съпътства­ни от много високо ниво на инфлация по класическите икономически причини. Инфлацията съществува най-вече защото парите са много, а стоките - недостатъчни. Системите за индексация въвеждат в употреба хартийки, наречени пари, без да правят нищо за увеличаване на наличи­ето на стоките. Логичният резултатът е спираловидна инфлация, която може да достигне хиляди процента годишно.

Второ, както ясно показва примерът, една система, която осигурява по-малка защита на по-високо платените, ще доведе до бързо намалява­не на различията в заплащането. Това най-вероятно ще породи две ре­акции сред хората, които преди въвеждането на системата са получавали по-високи заплати: част от тях ще напуснат страната, а тези, които останат ще поискат по-сигурна защита срещу инфлацията. На то­ва пък ще се противопоставят по-ниско платените. Така и двата изхода от тази политическа борба изглеждат еднакво лоши: Вероятно хората, които преди въвеждането на индексацията са получавали повече, ще надделеят и ще получат почти пълна индексация (плюс, навярно, ком­пенсация за влошаването на покупателната им способност). Всичко това ще доведе до стремително увеличаване на инфлационните процеси и до състояние на хиперинфлация. Обратно, ако надделеят по-ниско плате­ните, трябва да очакваме вълнения сред квалифицираните работници, засилване на политическите борби и по-нататъшна дезорганизация на икономиката. Всяка система за индексация, която осигурява по-добра защита на по-ниско платените категории работници, ще доведе до недопустими социални и икономически беди. Следова­телно, такава система е неприемлива, дори и при сегашното бедс­твено икономическото положение.

Така стигаме до по-общия въпрос: трябва ли пакетът от реформи да включва и система за индексация? По време на разговорите ни с представители на управляващата партия и опозицията, най- разпространено­то твърдение сред привържениците на индексацията беше, че те по принцип не я одобряват, но не виждат друга алтернатива. Ние, обаче, смятаме, че всяка друга възможност е за предпочитане пред индексаци­ята, защото последиците от индексацията най-вероятпо ще заличат всички добри резултати от останалите икономически реформи. До този извод стигаме в условията на задълбочаваща се икономическа криза, при която за България става задължително привличането на западни ин­вестиции. Без тях може да се очаква, че след няколко години страната ще се превърне в аграрно общество, което при това трудно ще задоволя­ва основните си нужди. Инвестирането на западни капитали няма алтернатива. Нито Съветският съюз, нито останалите страни от СИВ предлагат някакъв изход. Не са достатъчни и помощите, които някои чуждестранни правителства и организации вероятно ще отпуснат на България.

В такъв случай трябва да се запитаме какъв ще бъде ефектът на индексацията върху чуждите инвестиции. Най-меко казано - катастрофа­лен. Индексацията ще доведе до спираловидна инфлация. Тя от своя страна ще осуети всеки опит за превръщане на лева в конвертируема валута и ще направи международните финансови операции трудни и рисковани в момент, когато България трябва да се съревновава с много други страни. Спираловидната инфлация ще отклони енергията на населението от пазарната икономика и ще я насочи към черния пазар, на който се оперира с твърда валута. Инфлацията ще доведе до тежки и продължителни политически и социални конфликти. С две думи, всяка друга възможност е по - добра от индексацията.

На това наше твърдение отговориха, че индексацията поне ще запази покупателната способност на населението и следователно ще спаси хората от пълна мизерия. Но ние смятаме, че същият резултат може да бъде постигнат и по друг начин.



Варианти на реформите

Вече описахме два алтернативни възгледа за системата на социално осигуряване в България. Първият възглед се поддържа от противниците на реформите, според които през преходния период трябва да се запази съществуващата система. Другият възглед,"школата на оцеляването" в условията на икономическата криза, България трябва преди всичко да се грижи за най-бедните и същевременно радикално да промени систе­мата на социалното осигуряване.

Изниква въпросът: При наличие на реалистични прогнози за икономическо положение през следващите две години, ще може ли българското правителство да отделя достатъчно средства за поддържане на системата в досегашния и вид? Анализите, които следват не дават еднозначен отговор на този въпрос. Различните еле­менти на системата за социално осигуряване в България се финансират по твърде различни начини. За начало ще обсъдим най-общо разходите, отделяни за здравеопазване, пенсии, помощи за безработните и програ­ми за отпускане на субсидии.



Здравеопазване

Не успяхме да се доберем до публикувани данни за разходите за здравеопазване. Един български служител ни информира, че целокупните разходи за системата възлизат на около З милиарда лева годишно. Анализите в този доклад се базират на тези данни. Ако те са по-ниски от действителните, анализът трябва да бъде съответно преработен.



Пенсии

Според Международния валутен фонд, който използува данни, изнесени от Министерството на финансите, за пенсии през 1990 г. са отпусна­ти от бюджета 3.225 милиарда лева. [1]



Помощи за безработни

Ефектът от безработицата върху бюджета се пресмята трудно по две причини. Едната от тях е невъзможността да се установи със сигурност броя на безработните, а другата е двойният ефект на безработицата вър­ху бюджета. Безработицата предизвиква намаляване на приходите и увеличаване на разходите, поради ограничаване на вноските за данък общ доход и вноските в обществените фондове (30% от работната зап­лата). Фигура 4 показва приблизителните загуби при безработица в обем около 500 000 души.

Предлаганият анализ е опростен в няколко направления. Приемаме, че всеки безработен получава по 300 лева, което е приблизително сред­ната месечна заплата. [2] Освен това приемаме, че безработицата обхва­ща равномерно хора, които получават помощи за първия месец на безработица, втория месец и т.н., което силно подценява разходите в периода на нарастване на безработицата (когато плащанията са предимно в по-големите размери на първите месеци). Има и други вторични ефекти на безработицата, които не са отчетени тук.

Трябва, обаче, да кажем, че това няма голямо значение. Помощите за 500 000 безработни в такъв случай възлизат на 1,1 милиард лева. Ако вместо това приемем, че 25% от всички безработни получават помощ за пръв път, 20% - за втори, 15% - за трети, 10% - за четвърти и 5% - за пети, шести, седми, осми или девети, разходите нарастват само на 1,36 милиарда лева.

Накратко, безработицата не струва на бюджета толкова скъпо, колко­то се предполага. Дори ако цифрата на безработните достигне 500 000, което надминава и най-песимистичните официални прогнози, общите разходи ще възлязат на 2,1 милиарда лева - около 740 милиона нереа­лизирани постъпления и 1,36 милиарда лева, изразходвани за помощи.



Разходи за субсидиране на основните хранителни продукти

Данните за разходите, причинени от безработицата изглеждат още по-шокиращи, ако ги сравним с разходите за поддържане на текущите, много ниски цени на основните хранителни продукти, като хляба, мля­кото, месото, захарта и яйцата. Субсидирането на основните храни се счита за неприкосновена социална придобивка. Почти никой както от социалистическата партия, така и от опозицията, не изрази желание да се премахнат. Тяхното поддържане през следващите няколко години, обаче, ще бъде изключително скъпо. Изчисленията показват следното. Според официални данни субсидирането на млечните продукти, месото и яйцата възлиза на 122 милиона лева за 1990 г. - само 0.5% от нацио­налния бюджет. [3] Не знаем доколко тази цифра е вярна, тъй като ня­маме подробна информация как е била пресметната. С увереност, обаче, можем да кажем че тази цифра рязко ще се увеличи.

До 1990 г., а с малки изключения дори и сега, българското селско стопанство е функционирало като строго контролирана система, с тенденция към ограничаване на разходите за субсидиране на хранителните продукти. Ако държавата продължи да контролира всички цени и да на­лага определени производства, за кооперативите няма да има значение какво точно произвеждат, нито пък каква е пазарната му цена, защото те ще имат един-единствен купувач.

Този начин за намаляване на разходите ще се окаже остарял, веднага щом останалите отрасли на селското стопанство се освободят от конт­рола на държавата. С увеличаване на възможностите на селскостопанс­ките работници и кооперативите да продават някои от произведените стоки на свободния пазар, ще нарасне и натиска върху правителството да приближи цената на субсидираните стоки до пазарната цена. Напри­мер, ако сумата, която правителството плаща на един кооператив за от­глеждане на пшеница, е по-малка от печалбата, която кооперативът може да реализира, като отглежда продукт, цената на който не се конт­ролира от държавата, членовете на кооператива постепенно ще се ори­ентират към отглеждане именно на такива продукти, когато това е възможно. Същото се отнася и до преработващите предприятия и дру­гите звена между селското стопанство и пазара, които държавата трябва да продължи да субсидира.

Може ли българското правителство да запази контрола си върху кооперативите и да не позволи това да се случи? Може ли то да принуди ко­оперативите да отглеждат пшеница, или да произвеждат мляко, при условие, че те могат да печелят повече пари като отглеждат някоя друга култура? Едва ли. За да запази влиянието си, правителството ще трябва да се откаже от плановете си за приватизация на земята и да установи отново контрол върху цените на всички селскостопански продукти. Това в най-добрия случай означава, че стагнацията в селското стопанство ще продължи и правителството ще трябва да се прости с надеждите си за увеличаване на износа. Освен това, каквото и да е българското прави телство, то не може да се откаже от реформи в селското стопанство, ос­вен ако не иска да наложи отново тоталитарен режим върху цялото об­щество, което, обаче, не е приемлив вариант. Трябва да се възприеме, че реформите в селското стопанство ще продължат и че селскостопанс­ките работници ще имат право да избират с какво производство да се за­емат. Какво ще бъде отражението върху бюджета, ако държавата запази контрола си върху цените на основните хранителни продукти?

Да вземем за пример млякото. Според Централното статистическо бюро, на глава от населението се падат средно по 200 литра годишно. [4] Установената цена на млякото е 30 стотинки. Населението на България е приблизително 8 992 000, което означава, че годишно се консумират 1 798 милиона литра мляко. Оттук произтича и проблемът: Ако българс­кото правителство запази досегашния обем на производството на мляко, следващата година то най-вероятно ще трябва да зап­лаща пазарната цена на млякото.

Каква ще бъде тази цена? Един български икономист, на когото зада­дохме този въпрос, отговори 56 стотинки, друг - 80 ст. Нека да прие­мем, че пазарната цена ще бъде 60 ст., т.е. два пъти повече от субсидираната. В такъв случай, ако българското правителство трябва да предложи цена, близка до пазарната, за да поддържа производството на мляко, субсидиите ще възлязат на 540 млн. лв. По същия начин, въз ос­нова на данни от 1987 г., могат приблизително да се пресметнат и субси­диите за останалите основни хранителни продукти, както е показано на фигура 5.

Ако например приемем, че пазарните цени на тези четири вида стоки ще бъдат два пъти по-високи от контролираните, то българското правителство ще трябва да отделя малко повече от 5 милиарда лв. само за те­зи стоки. Това според данни на Министерството на финансите представлява 20% от всички приходи за 1990 година [5]. Възможно е, разбира се, тази цифра да е неточна. Ние искаме само да подчертаем, че при всяко разумно съотношение между пазарни и субсидирани цени, цената, която ще трябва да плаща българското правителство е твърде висока. То не може да си позволи да отделя сума, близка до 20% от приходите си за субсидиране само на основните хранителни продукти.

Представете си, че правителството няма средства да плаща на селскостопанските работници пазарната цена и предлага цени, близки до се­гашните. От това могат да се очакват три неща: 1) производството на мляко, пшеница, месо и захарно цвекло да спадне; 2) опашките пред ма­газините за хранителни стоки да се увеличат, като често стоките изобщо ще липсват; 3) поради липса на стоки в магазините, черният пазар да се разрасне, голяма част от продукцията да се насочи към него и недости­гът от стоки да стане още по-голям. С две думи, независимо дали прави­телството ще отпуска достатъчно средства за поддържане на производството или ще фалира, опитът да се поддържат сегашните цени ще бъде разоряващ.



Други субсидии

Един външен човек не е в състояние да пресметне общия размер на субсидиите поради липса на информация. Но дори посветените, които имат пълен достъп до данните, ще имат трудности при предсказване на действителния размер на субсидиите за следващите няколко години. Както и в селското стопанство, щом дадени отрасли функционират вър­ху принципите на пазарната икономика, цените, които правителството ще трябва да плати за тези стоки и услуги, ще започнат да се приближа­ват към пазарните цени. Дори и сега разходите вече са значителни. Це­ната на билет за градския транспорт е 6 ст., а действителните транспортни разходи са около 25 ст., т.е. 4 пъти повече. Предполага се, че общият размер на субсидиите, отпускани за градския транспорт е 160 млн., от които 100 милиона само за София. Субсидиите за наеми и об­ществени услуги вероятно също са огромни, въпреки че общият им обем е неизвестен.



Целокупни разходи

За да изясним основните задачи, които стоят пред българското правителство, ще се опитаме да пресметнем евентуалните разходи за поддържане на съществуващата система за социално осигуряване през 1991 г. Ще бъдат анализирани четири варианта:

1. Първи вариант (най-добрият случай): Приемаме, че безработицата ще обхване 50 000 души и ще бъде равномерно разпределена по отно­шение на продължителността на времето без работа, а пазарната це­на на субсидираните храни ще бъде двойно по-голяма от субсидираната цена.

2. Втори вариант (висока безработица): Както при вариант 1 приемаме, че пазарната цена на субсидираните храни ще бъде двойно по-голяма от субсидираната цена, а безработицата ще обхване 500 000 души, по-голямата част от които отскоро са загубили работата си, т.е. получа­ват големи помощи.

3. Трети вариант (високи субсидии за изхранване) Приемаме, че безработните са само 50 000 души, но пазарната цена на субсидираните хра­ни е три пъти по-голяма от субсидираната.

4. Четвърти вариант (най-лошият случай): Приемаме, че безработицата обхваща 500 000 души и разходите за субсидиране на основните храни са три пъти по-високи.

При обсъждане на резултатите, обаче, трябва да имаме предвид, че и в четирите случая не са взети под внимание субсидиите за нехранител­ните продукти, което е съществен, но неизбежен пропуск.

Фигура 6 потвърждава важния извод, че най-скъпо струва на бюдже­та не безработицата, която е относително евтина, а субсидирането на основните храни. Да направим следното сравнение: Представете си, че през следващата година в България 1.6 млн. души са без работа в продължение на девет месеца (ситуация, много по-лоша от всички разглеж­дани варианти). Българското правителство би могло да изплати помощите на тези хора и да поеме загубите от намаляването т постъпленията от данък общ доход и постъпленията в обществе­ните фондове при приблизително същите разходи, които ще нап­рави, ако продължи да субсидира цените на млякото, хляба, месото и захарта. [6]

Вторият важен извод от този пример е, че общите разходи за поддържане на системата за социално осигуряване заплашват да излязат извън контрол. Дори и в "най-добрия" вариант, който разгледахме по-горе, разходите възлизат на 12,6 милиарда лева, т.е. приблизително 50% от целокупните приходи за 1990 г., като при това тази цифра включва само субсидирането на основните храни. В "най-лошия" случай разходите достигат до 19,5 милиарда лв., което България определено не може да си позволи.



Алтернативен подход към проблемите на социалното дело

Нека да се опитаме да подходим към проблемите на социалното де­ло по друг начин, като вместо традиционното "Как може България да запази съществуващите социални придобивки непроменени?", се запи­таме "Какво е абсолютно необходимо на българския народ, за да оцелее в настъпващата икономическа криза?". При обсъждането на този въп­рос ще приложим принципите на минимализъм, прагматизъм и прио­ритет на икономическите реформи.

Зададен по този начин, традиционният въпрос получава съвсем различпи отговори, до които можем да стигнем, като решаваме проблеми­те пе с категориите на правителствените програми, а в термините на основните нужди на населението от подслон, медицинска помощ и храна.
цитирай
26. boristodorov56 - 29. danailvdimitrov - Така-така - публикувай някой петилетен план!
13.03.2012 20:02
Прочети и виж какво е предлагал Планът Ран-Ът - нали го критикуваше и представяше версията на доносника на ДС Георги Тамбуев.

Представях ти социалната му част - къде са идиотщините дето ги пишеш?

Колко жалко - мислих те за по-сериозен.
цитирай
27. boristodorov56 - "След комунизма нашият на...
13.03.2012 23:24
"След комунизма нашият най-голям враг е Православието !"
цитирай
28. liliyanaandreeva - Ако един човек няма собственост и ...
22.08.2012 23:02
Ако един човек няма собственост и държавата го лиши и от парични доходи, то този човек не е ли обречен на смърт без съд и присъда и не е ли това геноцидно престъпление на държавата спрямо човека?
цитирай
29. анонимен - планът Ричард Ран
23.08.2012 14:25
планът Ричард Ран в действие.
цитирай
30. watchtowerman - Абсолютно вярно!
23.08.2012 15:09
liliyanaandreeva написа:
Ако един човек няма собственост и държавата го лиши и от парични доходи, то този човек не е ли обречен на смърт без съд и присъда и не е ли това геноцидно престъпление на държавата спрямо човека?

Мой приятели умряха по причина, че останали без доходи и работа, нямаха пари и за какво да е елементарно медицинско обслужване, за покупка на лекарства да не говоря, макар че по Конституция медицинското обслужване в България е "безплатно" !!!
цитирай
31. watchtowerman - Луканов поиска написването на доклада "Ран-Ът".
23.08.2012 15:19
анонимен написа:
планът Ричард Ран в действие.

Но той никога не е прилаган. Ни по времето на Луканов, ни след него. Защото в него се държеше сметка за оцеляването на населението. Затова бе приложен модела на Холодогомора, системата на комуноидите. Както прибраха собственноста на дребното селячество и градското население през 1945-47, така прибраха и обществената и държавна собственост след 1989 за да я превърнат в ЛИЧНА - по пътя Холодогомор.
цитирай
32. liliyanaandreeva - 27. boristodorov56 - "След ...
24.08.2012 00:21
27. boristodorov56 - "След комунизма нашият на...
13.03 23:24
"След комунизма нашият най-голям враг е Православието !"

Борисе, това аятоласите ли го пишат или Далай Лама или Папата?
цитирай
33. apostapostoloff - Тези милион и
24.08.2012 19:40
нещо, които липсват след 1990 г., хукнаха на гурбет и това е всъщност целият "геноцид". Тези, които останаха, затлъстяха от преяждане и препиване като шопари. Над 60 % от българите имат наднормено тегло, което води до преждевременна смърт. И това е част от "геноцида".
цитирай
34. анонимен - Гражданската война в България - причини, поражения и следствия
24.08.2012 23:09
Коментарите по - горе блестящо показват причините за заличаването на България - стадото е объркано и бяга уплашено в караминьол с акцент на самосаботажа. Реалността е че комунистите след 1989 закриха и ликвидираха всичко - промишленост - 380 предприятия, селско стопанство, спестявания, пенсии, дори обърнаха хастара на моралните ценности, разчитайки на инертността и незрялостта на народа, расъл в саксия. 2 милиона българи на възраст под 40 г. вече ГИ НЯМА - емигрираха мощно навън все едно тук е Афганистан...Тези 2 милиона българи НЯМА да се върнат никога обратно. Техните деца НЯМА да растат в България. Защото мияч на улици в Рим без средно образование получава 1100 евро,а тук управител на хотел с висше взима 500 евро... а мнозина се "радват" и на 400 евро заплата. Цените на храните са едно - две нива НАД тези в Швейцария, заплатите - около 40 ПЪТИ по - ниски, отколкото в Шв. Човек направо да се чуди тия българи как по ангелите още са живи ?! Храните в Бг са пълни боклуци, водещи до над 90 заболявания - рак, диабет, артрит, сексуална дисфункция, гастрит, подагра...Геноцида е законен и безнаказан във всички области на живота. Целта - българите да изчезнат. 2 милиона бяха продадени на запада. 2 милиона измряха. Останаха 4 милиона, които още дишат, и до 30 - 40 години от тях ще останат само некролози. България беше изтъргувана на запада. Като "компенсация" комунистите, управляващи ни и днес, почиха право на безнаказан грабеж и геноцид срещу народа си. България изчезва, загива, заличава се и умира !
цитирай
35. watchtowerman - Напълно споделям
24.08.2012 23:35
анонимен написа:
Коментарите по - горе блестящо показват причините за заличаването на България - стадото е объркано и бяга уплашено в караминьол с акцент на самосаботажа. Реалността е че комунистите след 1989 закриха и ликвидираха всичко - промишленост - 380 предприятия, селско стопанство, спестявания, пенсии, дори обърнаха хастара на моралните ценности, разчитайки на инертността и незрялостта на народа, расъл в саксия. 2 милиона българи на възраст под 40 г. вече ГИ НЯМА - емигрираха мощно навън все едно тук е Афганистан...Тези 2 милиона българи НЯМА да се върнат никога обратно. Техните деца НЯМА да растат в България. Защото мияч на улици в Рим без средно образование получава 1100 евро,а тук управител на хотел с висше взима 500 евро... а мнозина се "радват" и на 400 евро заплата. Цените на храните са едно - две нива НАД тези в Швейцария, заплатите - около 40 ПЪТИ по - ниски, отколкото в Шв. Човек направо да се чуди тия българи как по ангелите още са живи ?! Храните в Бг са пълни боклуци, водещи до над 90 заболявания - рак, диабет, артрит, сексуална дисфункция, гастрит, подагра...Геноцида е законен и безнаказан във всички области на живота. Целта - българите да изчезнат. 2 милиона бяха продадени на запада. 2 милиона измряха. Останаха 4 милиона, които още дишат, и до 30 - 40 години от тях ще останат само некролози. България беше изтъргувана на запада. Като "компенсация" комунистите, управляващи ни и днес, почиха право на безнаказан грабеж и геноцид срещу народа си. България изчезва, загива, заличава се и умира !


мнението Ви !!!
След Ялтенската конференция България отново беше изтъргувана(предадена) от Запада на комунистите.
цитирай
36. watchtowerman - Българите имат наднормено тегло поради
24.08.2012 23:45
apostapostoloff написа:
нещо, които липсват след 1990 г., хукнаха на гурбет и това е всъщност целият "геноцид". Тези, които останаха, затлъстяха от преяждане и препиване като шопари. Над 60 % от българите имат наднормено тегло, което води до преждевременна смърт. И това е част от "геноцида".

палмовото масло и свинската мас, които вкарват не само в саламите, сирената, млякото, но и сладоледа и захарните изделия., баници, пици и прочие ежедневна храна.
цитирай
37. анонимен - пълен геноцид
25.08.2012 13:38
всичко това е вярно и за това някой ден трябва някой да отговаря.Аз също напускам тази страна макар и със свито сърце, след като бях принуден да напусна работата си ще си потърся друга нормална страна търпението ми се изчерпа в България лисват елементарни човешки неща за живот да не гововорим за права.Добре че е широк света.
цитирай
38. watchtowerman - Бягай...!!!
25.08.2012 20:31
анонимен написа:
всичко това е вярно и за това някой ден трябва някой да отговаря.Аз също напускам тази страна макар и със свито сърце, след като бях принуден да напусна работата си ще си потърся друга нормална страна търпението ми се изчерпа в България лисват елементарни човешки неща за живот да не гововорим за права.Добре че е широк света.

цитирай
39. анонимен - Никой не ние виновен!
14.09.2012 13:14
Макар и да има смисъл, мнението е малко отвлечено. В крайна сметка, колко деца ще имаме си е лично наше решение ( в семейството). Като не искаме да раждаме и гледаме деца .... какво очакваме?
Да ме извинява женската част от населението. Обаче наблюдавам младите жени около мен. Изобщо не са бедни. Предпочитат да си живеят живота, да ходят вечер по заведения, да пътуват по чужбина, да се е...т на ляво и надясно и т.н. Лошо няма. После обаче, като станат на по 40 се сещат да раждат, обаче се чудят какво става и защо не забременяват ...
Да не повдигам и въпроса, че за едно поне 50-60 процента от българките си е цел в живота се оженят за чужденец... Аз поне, почти не познавам българка, която да не е спала поне с 1 чужденец.
Е от къде да се раждат българчета? Да ги носи щъркела ли?
цитирай
40. kostadin - С измирането на етническите бъл...
05.02.2013 09:36
С измирането на етническите българи ще помогнем за глобалното равновесие .Това е полезно и навремено.Трябва да се съгласим с опонентите на антора след ,катоне сме ги унищожили преди да ни онищожат те
цитирай
41. bserafimova - Потресена съм!
13.03.2013 20:47
Управниците ни са за отнемане на имуществото и парите и след това направо за учители на циганите срещу 200 лв. на месец.

Ужас - какви лайна!
цитирай
42. djani - Твърде много полемика...
14.03.2013 08:12
А някой да посочи пътя? Май, пак махалото на историята се измества в ляво? И никой не казва, че ще се лее кръв, за да се постигне относително равновесие.
цитирай
43. watchtowerman - А какво да кажем за покровителите им от Брюксел?
14.03.2013 11:41
bserafimova написа:
Управниците ни са за отнемане на имуществото и парите и след това направо за учители на циганите срещу 200 лв. на месец.

Ужас - какви лайна!

Барозу е маоист, и колко още други комуняги, левичари, че-геваристи, пол-потисти.. Виж статията:

Кагебисти, комунисти, маоисти управляват съдбата на Европа

http://watchtowerman.blog.bg/politika/2013/02/09/kagebisti-komunisti-maoisti-upravliavat-sydbata-na-evropa.1051611
цитирай
44. watchtowerman - да реагираш на глада и мизерията не нито "лява" нито "дясна" позиция.
14.03.2013 11:53
djani написа:
А някой да посочи пътя? Май, пак махалото на историята се измества в ляво? И никой не казва, че ще се лее кръв, за да се постигне относително равновесие.

Винаги ме е впечатлявала безпаметността на людете, отдали се на алчността. Трупането винаги приключва с взрив на народно недоволство, което отнема както имането, така и главите на безпаментните. И безпаментните у нас явно наистина са без памет, след като не виждат, че това виси на косъм за да се отприщи
цитирай
45. atanasio - България е подписала хартата - h...
07.12.2014 21:38
България е подписала хартата - http://www.ohchr.org/en/udhr/pages/Language.aspx?LangID=blg - Член 25

Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.

И всичко това е записано в Конституцията но се нарушава

Политиците у нас незнаят за какво става въпрос или просто са много некомпитентни което не отменя факта ,че се получават други форми на геноцид
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 2265540
Постинги: 463
Коментари: 1657
Гласове: 10558
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол