Прочетен: 8959 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2008 10:53
Недалеч от София, на хълм от Плана планина, гасне – забравена и поругана, природна забележителност – хиляда и триста годишния Кокалянски дъб.
До преди години под сенките му благоговейно се сбираха хора, не само заради прохладата от летните жеги, а и за да доловят в шумола на листата, разказа за многовековната история по тия земи, още от времето на хан Аспарух.
Наблизо е Кокалянският манастир "Св. Арх.Михаил", чийто основи полага цар Самуил.
От манастира се вижда скалата, гдето цар Иван Шишман строи крепостта Урвич.
Нагоре по течението на река Искър са руините на други крепости - Равулското кале и Еврейското кале.
От Урвич започва Лозенската планина, на чийто връх Половрак е посечен въстаник от четата на Бенковски. Околните манастири – Драгалевският "Св.Богородица", Кокалянският "Св. Арх.Михаил", Германският "Св.Иван Рилски", Лозенският "Св.Спас", са били подслон и убежище за дякона Левски.
До Пасарел е лобното място на капитан Списаревски – свалил с “таран” летяща „крепост” – четиримоторен Б-24, водач на англо-американска самолетна група, имаща за цел да бомбардира София на 20 декември 1943г.
Но дойдоха времена...Вместо благоговение пред Творението в Природата и паметта на историята настана благодат за престъпниците - варвари. С настървение са рязали и изкорубили ствола на дъба.
В издълбаните кухини са палили огън.
Прекършен голям клон лежи до основата.
Дървото съхне. Дъбът-история бере душа.
Съвременните варвари нямат нужда от историята, за която разказва дъба. Те искат историята да е друга. И това да е тяхната история.
Иван-Шишмановата крепост “Урвич” днес е собственост... На известна от миналото личност...
Покрай дъба-история земята е изровена – творение от джиповете на съвременните варвари. Те минават насам не за да превържат и лекуват тежките рани на умиращия дъб, а имат по-важна цел – Кокалянския манастир.
Днес църквите и манастирите губят духовна и историческа същност - искат да ги превърнат в паметници на културата, музейни експонати, място за индулгенци - няколко сребърника и нечистата съвест е „изпрана”, както „изпират” парите си.
Дали си вярват, че ще излъжат Бога? Или играят поредното си театро? Но за пред кого? Народът не им вярва. Може би игра за собствената си заблуда.
Хиляда и триста годишният Кокалянски дъб е национална природна забележителност. Състоянието му днес говори, че за господа управляващите е по-важно да пръскат пари за състоянието на лимузините си, в които, чрез които и с които творят своята история, морал, вяра. Другото да мре! Другата История, Морал, Вяра..
Нека ние – другите, засвидетелстваме почит към свидетеля на 1300 годишната ни история. Да покажем с присъствието си, че ще следваме примера му - да пазим и разказваме истинската История, Морал, Вяра.
Маршрутът до там: рейс №3. Слизане на спирка „Дяволския мост”. От него, нагоре по-реката, след не повече от 30 метра има ляв разклон. Като се следва маркировката, след 40-60 минути се стига Кокалянския манастир. От тук започва коларски път, вървейки по който, след около 40-60 минути се излиза на открито било на Плана планина. Скоро – до 10 минути, ще зърнете и дъба.
Проблеми с Windows на новите MacBook Pro
Новите документи за самоличност - от мар...
Нека Хората винаги останат свободни по това място, а когато не са да се борят за свободата си.
Нека този дъб да ни пази още дълго!
Ама един ден нищо не обстреляли, а порядъчно се напоркали. И взели, че изляли яда си, от яловия си улов, на Дъба – обстреляли го порядъчно. Па, продължили към едно от местните си имения – да довършат с „натряскването” си. Там се срещнали – иманяри и ловджии. И се заразказвали лакърдии. За да се позабавляват с иманярите, ловджиите им подxвърлили дебелашка шега, в Дъба имало закопано имане. Но иманярите взели шегата насериозно. И отишли на обследване с металотърсач. Напъленен с метала от ловджийския обстрел, металотърсачът реагирал положително. В Дъба имало метал - Имане! Докарали резачки. И наченала резня.
Не открили нищо. И тия, яда от яловия си „улов” си го изкарали на Дъба – запалили зейналите в ствола дупки.
Та, това е историята…
Накрая ми се ще да питам: знае ли се кой е собственика на „калето Урвич”?
11.05.2008 22:10
www.capital.bg/show.php?storyid=459459
пише и коментира:
"Сред обраслото дере ще съзрете каменни руини. Гъстият трънак около тях обаче е непроходим и по-разумно е да се откажете. Останките всъщност са от средновековната църква "Св. Илия", която заедно с оригиналната крепостна стена и основата на отбранителната кула са единственият свидетел на някогашните битки с турците тук.
Заслужава си да видите обаче манастира "Св. Николай Летни", който се намира точно на склона срещу крепостта. Сгушен в Ихтиманския дял на Средна гора, за него се знае, че е разрушен след идването на турците. Обновяван е през 1994-1996 г. с дарения на виден жител на Панчарево, чието име е изписано с големи букви на една от вътрешните стени на черквата.
Сградите са нови, но не достатъчно поддържани. Няма ток. Ако имате късмет да се запознаете с човека, който стопанисва Панчаревския манастир, ще научите от него доста любопитни неща. Например, че собственик на новата крепост, която хората масово бъркат с историческата Урвич, е Владимир Живков. Ще чуете за иманярски открития и разкопки в района, за саркофази, изнесени с хеликоптери, за обещания на археолози да започнат разкопки тук. Чичото знае още и къде е убит и погребан цар Иван Шишман, като сладкодумно подкрепя фактите с една легенда за три кладенеца, изникнали мистично под краката на владетеля. Ако е в добро разположение на духа, пазителят на манастира ще ви покаже и един приятен път за връщане. Той е далеч по-лек и минава по красив дървен мост. Като стигнете до шосето, вече е крайно време да помислите за хапване."
19.05.2008 18:14