Прочетен: 31614 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2013 19:47
На 16 август излизах от поредната нощна. Предстояха ми 4 дни почивка. Още в зори се очертаваше денят да е горещ. Каква ли отмора ме очакваше в душните и напечени от жегата бетонни сгради? Набързо реших: ще бягам в планината! Нахвърлих в раницата каквото успях да видя и се отправих към ж.п гара Искър. Бях с намерението да осъществя един отдавна обглеждан маршрут – билото на средна Стара планина – от връх Ботев до хижа Добрила, чиято продължителност е около 7-8 часа.
С билет за 6,70 лв до Карлово, пътническият влак в 8,55 ч., се оказа нова, елегантна мотриса. Бяхме малцина пътници – неделя е. За разлика от надигащата се жега отвън, в мотрисата климатикът вееше студено. Наложи се да облека пуловера.
След кратко дремване се събудих с мисълта, че ще е по-подходящо да слеза на Сопот, преди Карлово, да хвана лифта, който да ме качи на 1600м височина, вместо да я изкачвам от Карлово. После кратък преход до хижа Добрила, където да преспя. А на сутринта – по хребета до Ботев.
В 11,30 слезнах на гара Сопот. Тя е в края на града, а лифтът – от другата страна. Жегата и задухът бяха неверотно силни, може би и заради недоспиването и умората от двете поредни нощни. Нямах никакви провизии, затова ми трябваше да открия по пътя работещ магазин. Намерих такъв близо да лифта.
Делтапланеристи ползваха почивния ден и това беше причина лифтът да работи без прекъсване. На първата станция билетът е 5 лв. Издигайки се, скоро усетих жадувани прохладни въздушни течения. На горната станция перспективата е или пеша – за около 1,30ч до хижа Добрила, или ползване на втория лифт. Хич не ми се “блъскаше”, затова проверих кога биха пуснали втория лифт. Там вече имаше 3 човека, и аз – 4-ия, поради което беше основание да го задействат.
С нови 3лв и изкачваш денивелация от 150-200 метра. И вече си на 30-40 минути от хижа Добрила. Пътеката е почти хоризонтална. Въздухът е свеж и прохладен, гледката – неповторима.
Връх Левски(Амбарица) – 2166м
Скоро виждам и хижа Добрила
Под масите, на сянка, е добре – излезеш ли на открито, усещах необичайно силното греене на слънцето, дори през дрехите ми проникваше топлина, сякаш като от микровълнова печка. Притеснявах се, че ако това греене бъде същото и утре, ще имам сериозен проблем – бях си забравил шапката, а и не намерих къде да си купя такава в Сопот, явно щях да импровизирам нещо като тюрбан, ама доколко ли ще е сполучливо?
В кухнята предлагат добра храна.
Спането – минимално 10лв.
Вечерта пристигна група дами, идващи откъм Беклемето – Троянски проход. Поинтересуваха се закъде ще се запътвам сутринта. Като разбраха, че маршрутът ми е като техния ме помолиха да вървим заедно, защото идвали за първи път по тия места. Не отказах. Макар вече да предусещах, че тази съвместност най-малко ще забави МОЕТО темпо на придвижване. Съдба, казах си. Не съм егоист, не отказвам сътудничество, особено в планина, където може да стане опасно и критично. Пък и откъде да знам, може би утрешният ден ще е такъв, че ТЕ да ми се притекат на помощ. Да, казах си, ще вървим заедно, макар и това да бъде по-бавно, и вместо за 8 часа, изминем разстоянието за 10 или 12 часа, все ще е светло до 20 часа. Поради което изрично помолих да сме готови за тръгване към 8ч сутринта.
Утрото дойде, и “женската” група се организира за тръгване едва в 9 часа. Сега с изненада открих, че компания ще правят и двете им домашни кучета.
Преходът е такъв, че няма достъп до вода. Затова си наляхме ЗАДЪЛЖИТЕЛНО по 1,5 литра вода за човек.
Скоро превалихме първия хребет. И тогава пред нас се откри величието на връх Левски.
Заизкачвахме го.
Ето ни и на връх Левски.
Панорамни гледки
На запад – бялата точка хижа Дерменка
На северо-изток - Априлци
На изток - КЛАСИКАТА: Малък и Голям Купени, Кръстците, Жълтец, Връх Ботев.
По пътеката към Малкия и Големия Купен, Кръстците
Големият Купен - 1
Големия Купен.
На три пъти срещнахме планинари, идващи от Ботев. Долната снимката е красноречиво свидетелство за настроението, което излъчвате там
На фона на Купена
На връх Купена
Поглед към Кръстците
Следваме тясна пътека. Трябва да се има предвид, че в този участък - от Купена до Кръстците, се придвижвате, като на места ползвате парапет от стоманени въжета...
Кръстците
Най-високия от Кръстците
След Кръстците с поглед към “гърба” на Костенурката
Времето се разваляше – облаци се сгъстяваха над връх Ботев. Ситуацията можеше да се влоши и за 15 минути. А на гърба на хребета хич не е приятно да те споходи гръмотевична буря. До Жълтец имахме още 1,30ч, а оттам до заслон Ботев, още толкова. Можех да водя групата и в тьмното, защото натам билото е разлято, пътеката е ясна, пък и имах силно светещ начелник. Но очертаващата се буря, а и умората на една от дамите, ме караше да се оглеждам за аварийно спускане към хижа Левски. Което и направих преди още да стигнем пътеката, спускаща се откъм Костенурката.
В началото се пързаляхме по дупета по високата и гъста трева – беше така стръмно, че не ставаше за друго. После, без пътека, към началото на гората, където ЗНАЕХ, че има пътека за хижа Левски.
Най-младата дама, видимо раздразнена от промяната на маршрута, а и от трудния за преодоляване терен – нисък клек, трева и камъни, възнегодува, разсърди се едва ли не на всички. Казах й, че ако иска да се сърди на някого, това трябва съм аз, понеже аз водя групата и съм решил така, аз преценявам кое добро за цялата група, а не за един човек. Предусещам задаваща се буря и тя няма да без светкавици. А и второ, не всички ще издържат прехода до края, има човек с наранен крак и не искам да се налага и да го носим на ръце, точно когато ще трябва да изкачим Жълтец. И трето, предпочитам да сбъркам, но да сме в хижа Левски, отколкото да сбъркам и да сме на открито под връх Жълтец, на тъмно, мокри, заплашени от мълнии, без екипировка за преспиване...
И тъкмо правихме вечерята вътре в столовата, навън затрещя и не заваля, а се изляха реки от небето. Бях доволен дори само от това, че опазих себе си от непрятни емоции с времето.
Сутринта, задължително беше да спомена, че не може да се тръгне от хижата без да са видяли “Пръскалото”.
Там всички от групата изпаднаха във възторг.
В 12 часа тръгнахме да се прибираме към Карлово, през хижа Хубавец. За да хванем бързия влак за София в 18,45ч.
От скитанията ми сред планините, този маршрут най-пълно удовлетворява предпочитанията ми – особено това, че в продължение на 8 часа обхождаш с поглед едва ли не цяла България. Това поражда емоционална и душевна привързаност. И не е случайно, че и Ботев и Екзарх Йосиф - от Калофер, и Дяконът Левски – от Карлово, и Иван Вазов – от Сопот,(цитирам по памет и сигурно пропускам много други, за което моля извинение) като са скитали по тез пътеки на Балкана са развили тази привързаност, която се нарича родолюбие.
(Ако искате да копирате снимките с висока резолюция кликнете на лентата "снимки" и там търсете watchtowerman)
Преход за наивници - нашето начало
Преход за наивници - Хронология
Как „братушките“ да не ни освободят за т...
КОЙ СЪЗДАДЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – КУБРА...
А "Пръскалото" е наистина невероятна феерия и красота!...
Благодаря за интересния пост...:) Моят баща е от Карлово и ми беше много приятно да се включа виртуално в групата и да се "разходя" из тези места!...:)
09.09.2008 22:05
21.09.2008 19:30
Друг път.
Пак ще бъдем там , нали !