Прочетен: 15716 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2008 14:53
С жена ми решихме да отморим, заедно с внучката, в подстъпите на Средна Стара планина – в троянското село Черни осъм. Тук, местната ВЕЦ е построила нова и добре обзаведена къща-почивна база.
С рейса от София в 8,30ч пристигнахме в Троян в 11,30. В 12,10ч друг рейс тръгва за с. Черни осъм. На последната спирка ни чакаше кола, от персонала на къщата, която ни отведе до почивната база.
Първият ден посветихме на посещение в природо-научния музей в с.Черни осъм.
После, Троянския манастир. В него предлагат и леглова база с цени от 10лв и 30лв, в зависимост от екстрите.
Въпреки, че не е разрешено направих снимка. Да знае внучката след време, че е била на свято за българина място – тук е намирал подслон Апостолът.
Къщата, където бяхме отседнали е подходяща база към Зелениковския манастир.
Пътеката започва от тази къщичка, с указателните – в жълто, табели.
Около 40м или час – изкачване. Жена ми – с раницата, а аз – с внучката на „конче”.
Първото изкачване приключва с преминаване покрай засъхващ извор – чучур и корито.Следват няколко стари постройки, където живее семейство пенсионери, преживявящи с кърска работа и продукция от няколкото овце и кози. Оттук се отваря гледка към веригата на Средна Стара планина - от Купена в дясно, до Ботев вляво.
След тази махаличка, пътеката продължава хоризонтално. Маркировка не се виждаше и следвах по-ясно утъпката хоризонтала. Сбърках, което го осъзнах след 30 минути, когато пътеката, следваща поречието на малка река, взе да изтънява и приключи в някакви храсталаци. Върнахме се. Установих, че малко след махаличката имаше слабо забележима отбивка в дясно и там, от обратната страна на едно дърво, имаше табела, указваща посоката. Спускаме се сред обрасла от трева и цветя поляна. В долния й край отново проблем с намиране на верния път, който се оказа, че е по лявата страна на поляната. Стигаме рекичка, прехвърляме се от другата й страна, където изкачваме баир. На билото пътеката се вие сред дървета. Малко спускане. И скоро виждаме покривите на Зелениковския манастир. “Свети Йоан Кръстител”.
Основан през 1832 г. Опожарен скоро след това.
По време на Априлското въстание през 1876г. турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю.
През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914г. е осветена новата църква.
Понастоящем манастирът отново се руши. Дали е заради нов поробител?
Пътят към манастира попапада в нов регулаторен вододаен план. И е забранено да се ползва. Иначе по същия „забранен” път сноват камиони, изнасящи дървен материал, що се сече в района. Значи, за нечии бизнес може? Познато, нали?
Реших да направя снимки и от вътрешността, защото след някоя и друга година манастирът може и да се срине. Поне да има сведения какво е било и вътре в храма…
Иконостасът, е изработен от майстор Филип Македонеца - представител на Дебърската школа.
Резиденция за високопоставени църковни служители
Резиденцията от южната страна
Беседката до резиденцията
Манастирът предлага и преспиване срещу заплащане. Наблизо е запустяваща база Яворова лъка, а от там – хижа Амбарица е на час.
Котарака-пазач на манастира
Пред нас е веригата на Средна Стара планина.
Бях решил да „хващам” билото на Балкана. Отдавна исках да осъществя качване на връх Левски(Амбарица), после към връх Ботев, преминавайки през Купена, Кръстците, Костенурката. Ама следващите няколко дни са необичайно дъждовни и студени. Съобщиха за загубването на група ученици в района на вр.Ботев и хижа Тъжа, на трийсетина километра от с.Черни осъм.
След три дни времето се подобри. Прогнозите бяха обнадеждаващи за да осъществя намерението си. Тръгнах към 11ч, защото трябваше да помогна с багажа на жена ми и внучката, които се прибираха в София.
От база ВЕЦ, по маркирана пътека към хижа Амбарица.
Снимката е заради вероятността да се пропусне пътеката към хижа Амбарица и да се наложи да се връщате, както се случи с мен.
На хижа Амбарица планирах да пренощувам, а на сутринта да потегля по замисления маршрут.
Беше петък, и хижарят Дончо, като взе коня, отиде до запустяващата база Яворова лъка за провизии, следващия ден очакваше планинари. Бях сам в околността. Пообиколих да се насладя на гледките…Ушите ми глъхнеха от тишината. На няколко пъти далечината донасяше зова на елен…
Билото на връх Левски(Амбарица)
От дясно на ляво – Купена, Кръстците, Жълтец, Ботев
Залези…
Над билото
Над Купена
Над Кръстците
Над Жълтец и Ботев
Вечерта дойдоха Дончо, Иван – шеф на Електрото, Емил – ловец. Направиха трапеза. Поканиха ме, а аз бях с „мизерно” сиренце, малко хляб и бисквити, нали планувах да се прибирам следващия ден вечерта?
При вида и на домашна „троянска” сливова не се „дърпах” особено…
Вечерта беше ясна и тиха. Предвкусвах сладостта на прехода от следващия ден.
Утрото дойде. Но с бяла, пухкава мъгла, покрила билото и спуснала се до самата хижа. Вятър – никакъв, за да очаквам да я разнесе. Надявах се слънцето да я нагрее, че да се вдигне.
Приятелите от снощи седнаха на сутрешна закуска, която не искаха да почват без мен…
Отляво на дясно – Иван, Емил, Дончо
Времето вървеше, а мъглата не помръдваше.
След час реших, че е време да хващам пътя обратно – към с.Черни осъм и Троян.
Преходът по „билото” и този път ми се изплъзна.
Въпросът не е на „всяка цена”, а в това да се научиш да уважаваш Планината, нейния характер и избор. Това поражда „взаимност”, която следващия път Планината ще ти компенсира…
19 юли 2008
Поздрави!
Поздрави:))))
А пък преди две години ми помогна , като ми даде мазило за коляното , бях вече с болки от тежкия преход от хижа Плевен през Яворова лъка до Амбарица .
Страхотна планина е това Стара планина !
1. Снимката да я имаш на твоя компютър, а наименованието й да е на латиница.
2. Влизаш в режим "редактиране". В гораната лента с инструментите има квадратче, визиращо нещо като две връхчета от планина. Щракаш върху него. Излиза съобщение, което те пита какво ще правиш със сървъра. Кликваш върху "качи". Сега лентата се сменя с десен надпис "Browser". Кликваш върху него и програмата отваря твоя компютър, а ти го насочи към мястото, където е твоята снимка за качване.
Вече избрал снимката, кликни върху "прати на сървъра". Ако големия прозорец в дясно се изпълни с част от твоята снимка или цялата, значи всичко е наред - кликваш върху "ОК" и снимката ти застава на мястото, където си оставил показалеца в редактирания текст.
Успех