Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2008 16:57 - Троянски манастир - Зелениковски манастир - хижа Амбарица
Автор: watchtowerman Категория: Туризъм   
Прочетен: 15716 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 30.09.2008 14:53




     С жена ми решихме да отморим, заедно с внучката, в подстъпите на Средна Стара планина – в троянското село Черни осъм.  Тук, местната ВЕЦ е построила нова и добре обзаведена къща-почивна база.

 

     С рейса от София в 8,30ч пристигнахме в Троян в 11,30. В 12,10ч  друг рейс тръгва за  с. Черни осъм. На последната спирка ни чакаше кола, от персонала на къщата, която ни отведе до почивната база.

image

       Първият ден посветихме на посещение в природо-научния музей в с.Черни осъм

image


        После, Троянския манастир. В него предлагат и леглова база  с цени от 10лв и 30лв, в зависимост от екстрите.

image


image


image


image


image


image

       Въпреки, че не е разрешено направих снимка. Да знае внучката след време, че е била на свято за  българина място – тук е намирал подслон Апостолът.

 

     Къщата, където бяхме отседнали е подходяща база към Зелениковския манастир


image

 

image

    Пътеката започва от тази къщичка, с указателните – в жълто, табели.

 

    Около 40м или час – изкачване. Жена ми – с раницата, а аз – с внучката на „конче”.  

    Първото изкачване приключва с преминаване покрай засъхващ извор – чучур и корито.Следват няколко стари постройки, където живее семейство пенсионери, преживявящи с кърска работа и продукция от няколкото овце и кози. Оттук се отваря  гледка към веригата на Средна Стара планина - от Купена в дясно, до Ботев вляво.

 

image


      След тази махаличка, пътеката продължава хоризонтално. Маркировка не се виждаше и следвах по-ясно утъпката хоризонтала. Сбърках, което го осъзнах след 30 минути, когато пътеката, следваща поречието на малка река, взе да изтънява и приключи в някакви храсталаци. Върнахме се. Установих, че малко след махаличката имаше слабо забележима отбивка в дясно и там, от обратната страна на едно дърво, имаше табела, указваща посоката. Спускаме се сред обрасла от трева и цветя поляна. В долния й край отново проблем с намиране на верния път, който се оказа, че е по лявата страна на поляната. Стигаме рекичка, прехвърляме се от другата й страна, където  изкачваме баир. На билото пътеката се вие  сред дървета. Малко спускане. И скоро виждаме покривите на Зелениковския манастир. Свети Йоан Кръстител”.



                image

    Основан през 1832 г. Опожарен скоро след това. 

    По време на Априлското въстание през 1876г. турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю.

 

    През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914г. е осветена новата църква.

image


 

  Понастоящем манастирът отново се руши. Дали е заради нов поробител?

                image

     Пътят към манастира попапада в нов регулаторен вододаен план. И е забранено да се ползва. Иначе по същия „забранен” път сноват камиони, изнасящи дървен материал, що се сече в района. Значи, за нечии бизнес може? Познато, нали? 

 

   Реших да направя снимки и от вътрешността, защото след някоя и друга година манастирът може и да се срине. Поне да има сведения какво е било и вътре в храма…

               image


image


image


image


image

 

       Иконостасът, е изработен от майстор Филип Македонеца - представител на Дебърската школа.


  image

     Резиденция за високопоставени църковни служители


image

           Резиденцията от южната страна


image

                Беседката  до  резиденцията


      Манастирът предлага и преспиване срещу заплащане. Наблизо е запустяваща база Яворова лъка, а от там – хижа Амбарица е на час.

             image

                 Котарака-пазач на манастира

 

     Пред нас е веригата на Средна Стара планина.

image

     Бях решил да „хващам билото на Балкана. Отдавна исках да осъществя качване на връх Левски(Амбарица), после към връх Ботев, преминавайки през Купена, Кръстците, Костенурката. Ама следващите няколко дни са необичайно дъждовни и студени. Съобщиха за загубването на група ученици в района на вр.Ботев и хижа Тъжа, на трийсетина километра от с.Черни осъм.

 

      След три дни времето се подобри. Прогнозите бяха обнадеждаващи за да осъществя намерението си. Тръгнах към 11ч, защото трябваше да помогна с багажа на жена ми и внучката, които се прибираха в София.

      От база ВЕЦ, по маркирана пътека към хижа Амбарица. 


image



image

       Снимката е заради вероятността да се пропусне пътеката към хижа Амбарица и да се наложи да се връщате, както се случи с мен.

 

        Изкачване за около 3-3,30ч.


image



 

      На хижа Амбарица планирах да пренощувам, а на сутринта да потегля по замисления маршрут.

 

 

       Беше петък, и хижарят Дончо, като взе коня, отиде до запустяващата база Яворова лъка за провизии, следващия ден очакваше планинари. Бях сам в околността. Пообиколих да се насладя на гледките…Ушите ми глъхнеха от тишината. На няколко пъти далечината донасяше зова на елен…



image

        Билото на връх Левски(Амбарица


image

    От дясно на ляво – Купена, Кръстците, Жълтец,  Ботев

    Залези…

image

                                Над билото


image

                                      Над  Купена


image

                             Над    Кръстците


image

                       Над Жълтец и Ботев

 

 

 

     Вечерта дойдоха  Дончо, Иван – шеф на Електрото, Емил – ловец. Направиха трапеза. Поканиха ме, а аз бях с „мизерно” сиренце, малко хляб и бисквити, нали планувах да се прибирам следващия ден вечерта?

     При вида и на домашна „троянска” сливова не се „дърпах” особено…

 

     Вечерта беше ясна и тиха. Предвкусвах сладостта на прехода от следващия ден.

 

     Утрото дойде. Но с бяла, пухкава мъгла, покрила билото и спуснала се до самата хижа. Вятър – никакъв, за да очаквам да я разнесе. Надявах се слънцето да я нагрее, че да се вдигне.

 

    Приятелите от снощи седнаха на сутрешна закуска, която не искаха да почват без мен…

image

           Отляво на дясно – Иван, Емил, Дончо

 

     Времето вървеше, а мъглата не помръдваше.

    След час реших, че е време да хващам пътя обратно – към с.Черни осъм и Троян.

 

     Преходът по „билото” и този път ми се изплъзна.

 

     Въпросът не е на „всяка цена”, а в това да се научиш да уважаваш Планината, нейния характер и избор. Това поражда  взаимност”, която следващия път Планината ще ти компенсира…

 

 

     19 юли 2008

 

 


 







Тагове:   манастир,   хижа,


Гласувай:
0



1. ivesa - Благодаря за разходката!
30.08.2008 10:56
Прекрасни места сте показал!
Поздрави!
цитирай
2. watchtowerman - Благодаря и аз ivesa,
30.08.2008 20:16
опитах се да предам красотите на Природата на всички, които Я ценят.
цитирай
3. anastasiia - Страхотен пост!:)
01.09.2008 17:28
С удоволствие се разходих из места, на които никога не съм била!
Поздрави:))))
цитирай
4. skribezium - watchtowerman,
02.09.2008 13:03
Разходката по твоя път ми бе интересна, защото е не само непозната, но и защото много увлекателно разказваш и водиш по страхотни места. Снимките ти са чудесни и с замайващи панорами. Поздрави!
цитирай
5. watchtowerman - Благодаря, приятели
05.09.2008 14:14
на Придодата.
цитирай
6. lubara - Този образ Дончо
27.09.2008 23:27
Чешит си е бай Дончо , но пък Амбарица е толкова спокойно и красиво място .
А пък преди две години ми помогна , като ми даде мазило за коляното , бях вече с болки от тежкия преход от хижа Плевен през Яворова лъка до Амбарица .
Страхотна планина е това Стара планина !
цитирай
7. watchtowerman - Към lubara
30.09.2008 15:05
За да качиш снимка трябва да направиш следните неща:
1. Снимката да я имаш на твоя компютър, а наименованието й да е на латиница.
2. Влизаш в режим "редактиране". В гораната лента с инструментите има квадратче, визиращо нещо като две връхчета от планина. Щракаш върху него. Излиза съобщение, което те пита какво ще правиш със сървъра. Кликваш върху "качи". Сега лентата се сменя с десен надпис "Browser". Кликваш върху него и програмата отваря твоя компютър, а ти го насочи към мястото, където е твоята снимка за качване.
Вече избрал снимката, кликни върху "прати на сървъра". Ако големия прозорец в дясно се изпълни с част от твоята снимка или цялата, значи всичко е наред - кликваш върху "ОК" и снимката ти застава на мястото, където си оставил показалеца в редактирания текст.
Успех
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 2264401
Постинги: 463
Коментари: 1657
Гласове: 10558
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол