Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2008 21:27 - В 4,10 ч сутринта...(НЛО. Епизод III)
Автор: watchtowerman Категория: Технологии   
Прочетен: 2991 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2008 15:08



      В  4,10 ч сутринта...

      7 септември 1984г.

      Самолет ТУ-134 осъществява полет  № 8352  - Тбилиси-Ростов-Талин, под ръководството на екипаж от Естонското управление на Министерството на гражданската авиация на СССР с:

·         Командир  - Игор Черкашин - 7000 летателни часа.

·         Втори пилот - Генадий Лазурин - 4500 летателни часа.

·         Щурман - Егор  Огнев - 3500 летателни часа.

·         Бордмеханик - Генадий Козлов - 12500 летателни часа.

       До Минск остават 120 км.

     Оглеждайки своята част от небето, втори пилот забелязва високо вдясно голяма звезда. След секунда-две, от нея излиза тънък лъч, който се насочва надолу - към земната повърхност. Побутвайки с лакът бордмеханика втори пилот го подканва:

      - Погледни, Генадий, какво е това?...

      Поглеждайки извън борда механикът възкликва:

      - Командир, трябва да докладвам на земята....

      Целият екипаж насочва погледи към звездата и нейния лъч. И стават свидетели как лъчът се разширява и се превръща в ярък светлинен конус. Появява се втори светлинен конус, по-широк, но по-малко ярък. После трети – широк и светъл.

      - Почакай - промълвява командирът - какво ще докладваш? Трябва да погледаме какво ще последва. И въобще, какво би могло да е това?

     Лъчът, бързо и равномерно очертава на земната повърхност контур с размери 10 на 15 км и с резки зигзаги осветява цялата площ на този четириъгълник. На земята, осветена от конусовидния лъч,  се вижда отчетливо всичко  – къщи, пътища.  С каква ли мощност трябва да е този “прожектор”, се пита екипажа?

      Пилотите разбират, че разстоянието до “звездата” не може да се определи на око. Но и четиримата са на мнение, че  неизвестният обект виси над земята на разстояние 40-50км.

     Лъчът се повдига от земята и се насочва към самолета. Всички виждат ослепителна бяла точка, обкръжена с концентрични цветни кръгове. Командирът все още се колебае дали да докладва на земята. Но се случва нещо, което слага край на колебанието. Бялата точка избухвава и мястото й се заема от зелен облак.

-         Включи двигателите и офейква – споделя на жаргон втори пилот.

      Но командирът е на друго мнение, преценява, че всъщност обектът е започнал приближаване с огромна скорост, пресичайки курса на самолета. И поради това възбудено провиква на щурмана:

      - Предавай на земята !

      Странно съвпадение, след тази заповед “обектът” преустановява приближаването си, според командира, докато за втори пилот – е престанал да се отдалечава.

       Въздушният диспечер на град Минск приема съобщението на екипажа, но изказва съжаление, че не вижда нищо – нито на екрана на локатора, нито в нощното небе.

      - Ето на – обидено се провиква Лазурин – ще кажат че сме ненормални.

      Внезапно, зеленият облак пропада надолу, подминавайки височината на полета на самолета. После, се издига вертикално. Прави движение надясно, после – наляво. И още веднъж – надолу-нагоре. За да се застопори на място, точно срещу движението на самолета.

      Този зелен облак лети като привързан към самолета – на десет хиляди метра височина със скорост 800 км/ч.

      - Почетен екскорт - промърморва Черкашин  - каква чест за нас...

      Във вътрешността на облака заиграват светлинки – избухващи и гаснещи като коледна елха. После, заиграват хоризонтални огнении зиг-заги. Щурманът добросъвестно соъбщава на земята всичко, на което екипажьт става свидетел.

      В отговор се чува възбуденият глас на въздушния диспечер:

     - Наблюдавам светкавици на хоризонта. Къде виждате вашия облак?

      Щурманът отговаря.

      - Съвпада  -  отвръщат от земята..

      Облакът продължава да се променя.  От него излиза опашка, приличаща на смерч, широка на върха, тънка към земята. После, “опашката” се изправи хоризонтално, а облакът от елипса, се превръща в четириъгълен. 

-         Вижте - казва вторият пилот – само как ни дразни...

      Сега, ТУ-134 е ескортиран от “облачен самолет”, светещ в жълто и зелено.

      В кабината  влиза  стюардеса..

-         Пасажерите се интересуват какво е това, което лети наравно с нас.

Черкашин въздъхва:

      - Кажи – облак някакъв...Жълтото – са градски светлини, идващи отдолу. Зеленото...Полярното сияние...

      В това време, в зоната на управление от минския авиодиспечер, навлиза друг самолет ТУ-134, осъществяващ полет от Ленинград за Тбилиси. Разстоянието между двата самолета е около сто километра. От това разстояние огромният “облачен” самолет би трябвало да бъде видян и от екипажа на насрещно идващия самолет. Но на въпроса на Черкашин командирът на идващия самолет отвръща, че не забелязва нищо необичайно...

    И диспечерът на Минск, който вече добре вижда ”облачния” самолет, прави опит да помогне на екипажа на ленинградския самолет да открие необичайното явление като им указва  координатите и напрвалението му. Но и това не дава резултат.  Петнайсет километра преди срещата,  лениградският самолетен екипаж “проглежда” и с точност описва “облачния” самолет.

     Впоследствие, екипажът на Черкашин, се опитва да обясни видяното,  и предполага, че светлината от обекта трябва да е била поляризирана т.е. да се е разпространявала не във всички страни.

      В тандем - “облачния” самолет и самолетът, под ръководтвото на Черкашин, прелитат над Рига, Вилнюс, въздушните диспечери на тези градове последователно фиксират странната двойка. Прелитайки над Чудско и Псковско езера, на екипажът на Черкашин му се отдава възможност да оцени размерите на “облачния” самолет. На това място, от  “облака” отново излиза светлинен лъч, който като стига земята осветява релефа й. Така, обектът предава координатите си и на екипажът става ясно, че дължината му е колкото е дължината на Псковското езеро – около 30-40км.

      Съвметният полет продължава до град  Талин.

                                                   -  -  -

       Случаят е засекретен. И едва пет месеца по-късно е медийно огласен – на страниците на съветския в-к “Труд” – февруари 1985г. След дни е публикуван и в българския  “Работническо дело”. Под същото заглавие. 


image








Тагове:   НЛО,   епизод,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - istina li e
05.05.2009 09:24
ako e istina e stra6na istoriq dokazva6ta izvynzemnite
цитирай
2. watchtowerman - Не случайно
05.05.2009 10:08
посочих ОФИЦИАЛНИТЕ за "онова време" източници на този случай, защото, поради дълбок верски и иделогически смисъл, такъв род информация не се допускаше на види бял свят - медиино отразяване, както "опровергаха" т.е. опитаха се да скрият, случаят с НЛО над България и конкретно - над София, от 28 декември 1978. За този случай съм писал в една от книгите си - "Предречено от Бибилята". А подробно е отразен в първи брой на списание "Отечество" от януари 1979г, заслуга за което има лично редактора Димитър Делян. Фактите там са фрапиращи...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 1637775
Постинги: 410
Коментари: 1588
Гласове: 10457
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол