За европейците не е политически коректно да се знаят подробности за падането на Константинопол. Да научат нещо за жителите на града, които в зори потърсили убежище в църквата „Света София”, докато Мехмет II обстрелвал стените на Теодосий. Патриархът отслужил последната литургия и в опит да успокои хората. Децата плачели от ужас, майките им ги окуражавали с думите: „Не плачи! Ще умрем за нашата вяра в Исус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашата родина!” Османските войски, като биели барабаните си, минали през разрушените стени, отблъснали защитниците на града от Венеция, Генуа и Испания и ги изклали с ятаганите. После нахлули в катедралата и обезглавили всички, дори и бебетата. Забавлявали се, като гасели свещите с малките им отсечени глави. Когато великият везир се качил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: „Сега почивайте. Този храм вече принадлежи на Аллах”!  Константинопол горял, турците разпъвали на кръст, бесели, набивали на кол жителите. Еничарите насилвали и колели монахините – четири хиляди за няколко часа! Слугите подготвяли пира на победата, по време на който в нарушение на заповедите на Пророка, Мехмет се напил с кипърско вино. Султанът имал слабост към малки момчета. Затова заповядал да доведат първородния син на византийския аристократ Нотарас. Четиринадесетгодишното момче било известно с красотата си. Пред очите на всички Мехмет го изнасилил. После заповядал да доведат и семейството на момчето. Родителите му, бабите и дядовците, чичовците, лелите и братовчедите. Пред него султанът собственоръчно им отсякъл главите. Един по един. Сетне заповядал да разрушат олатарите и да разтопят камбаните на всички църкви в града. Превърнал ги в джамии или базари. Ето така Константинопол станал Истанбул. Но в нашите училища не искат да се говори за това.

По материал на: http://www.mak-bg.eu/node/32