- Жалки са опитите за героизиране на Първанов и Добрев, които не са спирали от 4 февруари 1997 г. до днес. Били спасили страната ни от гражданска война, не пролели кръв, жертвали партията, за да осигурят граждански мир и национално съгласие за реформи. Целенасочено се забравя, че Жан Виденов подаде оставката си като лидер на БСП и като министър-председател още на 21 декември 1996 година. Неговият провал беше в следствие не само на генетично заложената дарба на БСП да се проваля в управлението, но и на тежка битка между клановете в партията – Лукановия и този, който се беше формирал около Виденов. През 1996 г. гръмна бомбата на заложения още преди началото на прехода финансов грабеж на държавата. Още през есента на 1996 Международният валутен фонд натисна правителството на Виденов да въведе валутния борд, като доларът трябваше да се фиксира на 150 лв., но и вътрешната опозиция на Виденов, и тогавашното ръководство на СДС започнаха яростна кампания срещу това. Фондът изпрати през ноември своя представител Майкъл Деплер, който трябваше да убеди противниците на борда, че това е единственото спасително решение при положението, в което е изпаднала страната ни. Тогава вече един долар беше 220 лв. Въпреки това от ръководството на СДС бяха изпратени емисари в Рим, Берлин, Париж и Лондон, а Костов отиде лично до Вашингтон да лобират срещу въвеждането на валутния борд. В медиите от този период е пълно с изявления на противниците на борда и техните аргументи, така че всеки който се интересува може да ги намери. След като аргументите на противниците на борда бяха отхвърлени от фонда, на тях не им остана нищо друго, освен да забавят въвеждането му докато доларът стигна 3000 лв. Заветната цел беше постигната – бяха занулени несъбираемите кредити, които години наред, щедро и безконтролно държавата раздаваше чрез частните банки с държавни пари на доверените лица от старата БКП и ДС номенклатура. Така бяха ограбени милиони българи, които честно и почтено цял живот са работили и пестили. Е-е?

- Какви промени настъпиха в столетницата след оставките на Виденов, имаше ли опити за задкулисни игри със сините?

- На 21 декември за председател на БСП беше избран Първанов, един от най-верните и безлични заместници на Виденов и ако не беше станал председател на БСП, сигурно нямаше да си спомням, че съм имал такъв колега в 37-я парламент. По това време Добрев, който беше министър на вътрешните работи, беше определен от БСП като кандидат за министър-председател. Точно тогава бяха най-яростните протести и хората на улицата бяха категорично срещу съставянето на каквото и да е правителство в рамките на този парламент. В това им се закле и опозицията, която шестваше с тях. Същевременно, в разгара на протестите на 14 януари имаше заседание на Националния координационен съвет на СДС, на което ръководството се опита безуспешно да прокара решение, с което да получи мандат за съставяне на правителство в този парламент.

- Преди година Faktor.bg публикува за първи път стенограмата от това скандално заседание, е появиха твърдения, че документът е манипулиран?

- Мога да заявя, че стенограмата от това заседание на СДС, която беше разпространена от Евгений Михайлов и е публикувана във вашия електронен вестник е напълно автентична (виж ТУК, б.р. ). Лично аз я бях преснимал от архива на СДС с изричното съгласие на ръководството. Интересно е, че телевизиите и големите печатни издания не проявиха особен интерес към този документ. Така той остана да циркулира основно в електронните сайтове и социалните мрежи.

- Припомнете накратко какво е предлагал тогавашният син лидер Иван Костов?

- Какъв беше сценарият? Първият вариант - с един куршум да се ударят два заека – да се финализира финансовият грабеж на народа чрез изкуствено предизвиканата хиперинфлация и да бъде отстранен вече неудобният Виденов, като върху него се хвърли цялата вина. След това трябваше да се прегрупира парламента и да се състави програмно правителство, което да осигури комфорт на старата БКП и ДС номенклатура да изкупи на безценица най-ценните държавни активи, чрез РМД и всякакви други непазарни схеми, заложени още от Виденовото правителство. Този вариант обаче засече основно по две причини – първо, оказа се, че и в СДС и в БСП хардлайнерите са твърде много и няма да допуснат малобройната група на Луканов в БСП и техните съратници в СДС, които също бяха малцинство, независимо че заемаха почти всички ръководни позиции в Съюза; второ- протестите се радикализираха повече от очакваното. Така се премина към вариант Б – да се отиде на предсрочни избори, но да се договори между новото ръководство на БСП и това на СДС, че в името на „националното съгласие“ няма да има „реваншизъм“ – което преведено от перестроечен език на български език означава, че няма да се търси отговорност, като същевременно схемата за приватизация ще се запази. Но за да се изпълни ангажиментът от ръководството на СДС, трябваше да се направи прочистване на Съюза от хардлайнери.

- Как се реализира това прочистване, в очите на обществото изглеждаше, че Костов създава единна и мощна дясна партия?

- Благовидният предлог беше бързото създаване на единна партия, което много се харесваше на широките народни маси, които вярваха в идеята, че с БСП може да се справи само подобна на нея „добре организирана“ (разбирай централизирана и дисциплинирана партия). Показателно е, че след конференцията - тип митинг - „изключително добре“ организирана от от подсъдимия сега активист на ДПС – Христо Бисеров, и след още „по-добре“ организираните предварителни избори, голяма част от вторият ешалон от пламенни антикомунисти, които отстояха СДС в години на тежка опозиция, бяха подменени или избутани назад от ненадейно появили се кариеристи, повечето бивши комунисти и авантюристи, с пиетет към големите и управляващи партии. След загубата на властта огромната част от тези хора се разбягаха с награбеното от властта, а на СДС оставиха да връща вересиите. От членовете на Националния координационен съвет на СДС, които в споменатата по-горе стенограма се изказаха срещу съставянето на второ правителство в рамките на стария парламент, никой не попадна в ръководството на единната партия, а като депутати оцеляха малцина. Тези, които беше неудобно да бъдат изхвърлени, бяха разкарани като посланици. Появиха се новите лица - тип Йордан Цонев, които вече знаем за кого работят.

- Манипулативно ли е внушението, че през 1997 г. някой е спасил гражданския мир?

- Изключително важно е да се знае, че в БСП още в края на 1996 г. знаеха, че партията не може да управлява. Вътрешната война при тях беше на живот и смърт. Червени депутати от обкръжението на Виденов, които допреди няколко месеца се държаха надменно и със самочувствието на управляващи, към есента на 96 г. бяха толкова отчаяни от вътрешните удари и предателства, че открито споделяха с нас, които им бяхме опозиция, че си отиват и ние трябва да се готвим за властта. Виденов, ако искаше да си цапа ръцете с кръв за да запази властта, нямаше преди това да си подава оставката и като партиен лидер и като премиер, а още по малко той би поел такава отговорност да докара на власт тези, които съзаклятничеха срещу него и го свалиха. Така че никога не е имало сериозна заплаха за гражданския мир за да бъдем благодарни на някой, че саможертвено ни е спасил. Целият цирк, който се разигра през тези драматични месеци беше: първо, да се забави въвеждането на борда и второ - като следствие на активните мероприятия, които си правеха вътре в самата БСП нанасяйки си удари, включително и през службите, в които също имаше различни лобита на отделните партийни кланове. Само това може да обясни абсолютно безсмисленото насилие, което беше употребено от специално докарани от страната полицейски части, които бяха надъхани да бият. Тези хора гониха и биха деца и възрастни хора, които кротко се разотиваха след вече приключилия протест на 10 януари. На всичко отгоре бяха ранени и народни представители, а един бивш премиер беше с разцепена глава от удар с палка. За сметка на това нямаше бити или арестувани лица от провокаторите, които мятаха камъни по рейсовете, с които бяха изведени депутатите. За това персонална отговорност носи министърът на вътрешните работи, тоест – соченият за герой днес Николай Добрев.

Така, че и заплахата за гражданския мир беше измислена и героите бяха измислени, но измамата е факт. Добрев извади един доклад за банковия грабеж, Костов се кле как ще търси отговорност на тези, които ограбиха държавата и какво стана накрая, каквото стана с КТБ. Героизмът на четвъртофевруарци се състоеше само в едно - да се договорят, как да измамят цял един разгневен народ.