Много е важно кой те поробва. Когато това са диви орди, за които различните са хората на книгите, тогава книгите изчезват. Заедно с българската аристокрация, която е имала нещо общо с книжовността. Трябва да минат векове, за да премине по твоята улица някой монах с книжчица в торбата. Времето на поголовният данък „джизие”, поголовно унищожава връзката на българите с книгата. А когато воините на Корана си тръгват, се намират нови джизиедари. Ние не сме престанали да плащаме данък джизие и до днес. Не само 20-те процента за държавата върху цената на всяка книга са данък „джизие”. Джизиедар днес е всеки, който поставя хора невежи, некомпетентни или бездипломни на позиции, от които зависи живота на хора компетентни, знаещи, образовани. Данък „джизие” е онова, което всички плащаме за некомпетентността на управляващите ни.

   Една история от времената, когато данъкът „джизие” е бил законен, видим, изчислим. Написана от Добри Желязков – Фабрикаджията, създал първата  фабрика по поробените български земи:

   „ много ми е жал, като не мога да помогна отечеството си нито словом, нито делом, като чувам злото състояние на училището. Тука ся улучи едно съдружие от хаирсъзи, дето убирали по пътищата хора, бастисвали по къщя, крадели коне и говеда. От Сливен имало до 7 или 8 души касапи и други прости хора, четирима-петима от Ямбол и от селата – всичките безкнижници. Затова трябва много да ся старайми за просвещението.  Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви ся мола, и на всичките съотечественици, да спомогнете колкото е възможно.”

   Сегашното „зло състояние на училището” е днешният ни данък „джизие”. Като се почне от слабо ограмотените първостроители на социализма в средата на миналия век, та до шефката без диплома на ДКЕВР днес. През всичкото това време компетентността е била по-малко важна от предаността.

   Но никога преди не е имало такова противопоставяне на хора, развити от главата надолу, срещу хора, развити от врата нагоре, каквото има през последните години. Такова налагане на мускулатурата над мозъчната гънка, на женски релефи над таланта, на парадното невежество над аргументацията. Никога досега толкова неграмотни хора не са били толкова успешни. Погрешното превеждане от английски на български на Силициевата долина като Силиконова е емблематично – ние реагираме на силикон. Силицият е друго нещо, от него се правят компютърни чипове.

   Остава само да кажем къде отиват постъпленията от днешния данък „джизие”. Отиват за заплатите на „калинките” без дипломи и на предани безхаберници с дипломи. Плащаме си данъка един път за възнагражденията им и втори път с последствията от участието им във властта. Двойнствеността на данъка съществува още в указанието от Корана: „…докато платят и се унижат.”

Със съкращения

В. „Преса”