„В началото на святата събота на 5 януари 1849 г. ние се молехме в семейството на брат Белден в Роки Хил, щата Кънектикът, когато Светият Дух слезе върху нас. Бях отнесена в Светая Светих, където видях Исус все още да се застъпва за Божия Израил. На долния край на дрехата Му имаше редуващи се звънчета и нарове.”

     Цитираното има връзка с Изход 28:33-35:

    „И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено наоколо по полите й, и златни звънци наоколо памежду им, златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре.”

    Разяснение.

    Около полите на мантията на свещеника бяха окачени златни звънци, както и нарове, изработени от шарена прежда.  Звукът на камбаните  предизвестява хората, събрали се в двора на светилището, че свещеникът влиза в светилището, и че е дошъл момента за тях да се обърнат с техните молитви към Бога (виж Лука 1:10). Свещеникът трябва да влиза в светилището именно в тези дрехи и атрибути, защото в противен случай е с опасност за живота си. Звънът на звънчетата уверяваше хората извън светилището, че службата на свещеника е приета от Бога. Но, ако свещеникът се е явил пред Бога „нечист”, следваше погубление. Тогава звънът на звънчетата се прекратява, което известяваше хората в двора на светилището, че трябва да изтеглят с въжето погубения свещеник, вързано преди това за крака му.

    Що за „божествено” видение има Уайт, като рисува Великия Първосвещеник – Господа Христа, облечен с посочената одежда?! Нима служението на Господа има вероятност да е „нечестиво”, че да има нужда от звън на камбанки, който звън, ако спре, да е сигнал Той  да бъде „изтеглен”, защото е погубен?! Не е ли БОГОХУЛНО това видение на Елена Уайт, което тя приписва да е в резултат на Светия Дух ?! 

(От книгата "Адвентизъм или..." на Недко Николов, София, 1993, стр. 33).