Прочетен: 15910 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2011 19:21
Понеделник, 22 Август 2011 | Написано от Мария Димитрова |
(със съкращения)
Адвентизмът представлява секта от протестантски тип, особено фанатична и агресивна. Свързван обикновено с фанатичното почитане на съботата и омразата към всичко, свързано с католицизма, адвентизмът всъщност сам представлява авторитарен култ.
Адвентистката секта атакува папството и католицизма, за да наложи в своите редици същия огледален култ, но към самозваната „пророчица” Елън Уайт. Основната разлика между католицизма и адвентизма е в това, че докато католицизмът поставя на пиедестал папската власт и всеки следващ папа, адвентизмът обожествява и почита именно по този фанатичен начин компрометираната бизнесдама Елън Гулд Хармън Уайт.
Печален принос към историята на адвентизма има родената през 1827 г. в САЩ Елън Гулд Хармън. На деветгодишна възраст момичето бива ударено с камък по главата от своя съученичка и остава в кома на легло цели три седмици. Елън излиза от комата и се възстановява бавно и мъчително, появяват се епилептични припадъци. Елън прекъсва своето образование, а когато става на 13 години, семейството й попада под влиянието на самозвания адвентистки „пророк“ Уилям Милър.
Деветнадесети век е времето, когато в САЩ процъфтяват всевъзможни секти. Това е век на атеизъм и религиозни лутания, време на небивали религиозни смутове и скандали. И докато в едни области процъфтява буренът на мормонизма, то в други нашумяват групи с подчертан апокалиптичен характер. Такава е и групата на фермер Уилям Милър, който от 1831 г. започва да разпространява своите убеждения. Скоро хиляди американци се присъдиняват към това ново движение, продавайки имуществото си и скъсвайки с всичко светско и земно. Причината е твърдението на Милър, че Второто пришествие ще настъпи в края на 1843 г. Очаровани от него са и най-близките му сътрудници - Елън Хармън и Джеймс Уайт, станали малко по-късно съпрузи.
Новото движение започва да се нарича адвентизъм. Краят на 1843 г. идва и си отива, а Христос не пристига. Елън умело измъква Милър от настъпилата конфузна ситуация с обяснението, че Христос все пак ще дойде, но на 21 март 1844 г. И тази дата идва и си отива, а напрежението сред очакващите хора достига критична точка. И отново адвентисткото ръководство невъзмутимо назначава нова дата – 22 октомври 1844 г. И следва нов провал...
„Откровението“ идва по поръчка младата „пророчица“ , която има нужда от легитимиране на своята власт и претенции. Тя се отправя във „видение“ на небето и получава „справка“- Христос наистина е дошъл, но не на Земята, а... в небесния храм, за да го... очисти.
Този път търпението на самия Уилям Милър се изчерпва и следва скандал между него и Елън Уайт.
От този момент нататък изгрява звездата на Елън Уайт - дългогодишен ръководител и властен лидер на адвентистката секта. Бавно, но с желязна методичност, Уайт налага своите видения и идеи като основа на адвентизма. Думата й е решаваща за всеки адвентист, а личните й войни с бивши адвентисти и опоненти съсипват много съдби и семейства.
Уайт е активна проповедничка и заповядва на редовите адвентисти почти аскетичен начин на живот, свързан с ограничения от всякакъв характер. В същото време самата тя води луксозен живот с лична медицинска сестра, готвачка и шивачка, 14 сътрудници, работници в семейната ферма, няколко секретари и преписвач. Печалбата от авторските й права възлиза на тогавашни 100 хиляди долара, сума, която за 2005 г. е равна на 2,2 милиона долара! Имението й до Сан Франциско се оценява на сегашните 10 милиона долара! Елън и съпругът й Джеймс получават отделно заплати като проповедници, идващи от задължителните за всеки обикновен адвентист десятъци. Разкошният начин на живот кара Джеймс Уайт да сподели в писмо: „Нашите финансови дела са добре и има още много богатство в нашите писалки!“ Скандализирани от противоречията във виденията й и от деспотичния й характер, с адвентизма скъсват окончателно почти всички негови основатели - Д. Кенрайт, Дж. Гайнс, А. Фелпс, Дж. Литч, Дж. Кук, Т. Пребъл, професорите Рамзи, Гейлсън, Спраг, д-р Лей, д-р Ръсел, д-р Келог, д-р Феърчайлд, д-р Фелоус, д-р Смит, д-р Ламзън и много други.
Честолюбивата Елън преживява тежко напускането на толкова много мислещи и интелигентни хора и в повечето случаи отговаря на критиките с лични обиди и проклятия. Седем години, в качеството на секретарка и редактор, за нея работи младата и ерудирана Фани Болтън. Фани и другата помощница Мери Ан Дейвис имат за задача да преписват цели книги на религиозни автори, размествайки пасажи и думи и представяйки крайния продукт за „слово Божие, изляно върху пророчицата Елън Уайт“. Фани е натоварена и със задачата да пише статии на религиозни теми, които госпожа Уайт представя за свои. Младата жена споделя своите притеснения с някои адвентисти. Следват безброй скандали между нея и Елън, която дори си позволява да я удря. Фани е уволнявана и назначавана отново няколко пъти, докато след седем години, прекарани в описване на лъжливи видения, е злепоставена и окончателно прогонена от авторитарната „пророчица“. Младата жена огорчена напуска САЩ, за да си отиде от света в приют, съсипана от преживения стрес.
Въпреки наличието на много редактори и секретари, участващи в голямата измама, не всичко в книгите бива проверено и редактирано. В най-популярната творба на Уайт „Великата борба“ се откриват множество чисто фактологически грешки-твърдения, че папството е установено през 538 г., че валденсите* били съботяни и много други.
Междувременно Уайт и семейството й продължават да управляват сектата с желязна ръка. В поредното си псевдовидение от 24 март 1849 г. Елън Уайт лети до небето, влиза в небесния храм и вижда златен ковчег с Десетте Божи заповеди. „Вижда”, че именно заповедта за празнуването на съботния ден свети особено сияйно. Цели 10 години адвентистите празнуват съботата, започвайки от 18 часа в петък. Но след случаен разговор с адвентиста Бейтс, който я подсеща за Левит 23:32 [„от вечерта на деветия (ден) от месеца; от вечерта до вечерта (на десетия ден от месеца”) празнувайте вашата събота], „пророчицата“ веднага получава видение, че досега всички са празнували съботата неправилно и им е наредено да я празнуват от залез слънце до залез слънце.
По друг повод самообожествилата се Елън пише до адвентиста Балинджър: „Старейшина, Божиите доказателства не са надеждни. Ако ги приемем, те ще унищожат вярата на Божия народ в истината, която ни е направила това, което сме“ , а в книгата си „Великата борба“ твърди: «Спасителят не е могъл да види какво Го очаква зад прага на смъртта. Знаейки, колко отвратителен за Бога е грехът, Христос се е страхувал, че ще бъде завинаги разделен от Отца».
Елън Уайт забранява футбола, пикниците, тениса, крикета, състезанията с велосипеди, книгите „Чичо Томовата колиба“ и„Робинзон Крузо“ (поради симпатиите й към робството), театъра, билярда, боулинга, цирка, содата бикарбонат, оцета, кафето, чая, горчицата, черния пипер, канелата, туршиите. Забранен е и хининът, в резултат на което от малария умира син на адвентист. Баща му, позовавайки се на заповедта на Елън Уайт, просто отказва да му даде хинин. Лъжепророчицата настоява, че няма противоотрова срещу стрихнина. Не след дълго медицината изброява като доказани противоотрови въглена, магнезиевия окис, танина, калиевия перманганат и др. На Елън Уайт принадлежат и твърденията, че „лекарствата трябва да бъдат изоставени завинаги“ и „лекарствата, които обикновено се използват, са проклятие“. На адвентистките за дълъг период е наредено да носят панталони под специално моделирани от Елън поли, чиито кройки тя им продава по време на многобройните си турнета из САЩ. Обявена е й единствената разрешена поза за молитва - на колене. Забранено е посещението на лекар. В напреднала възраст обаче самата Елън Уайт посещава лекари и различни санаториуми. Ненапразно тя се грижи така фанатично за здравето си, защото публично е предсказала, че ще доживее Второто пришествие. Според свидетелството на Лусинда Бурдик, Уайт „пророчества“, че Христос ще се върне през юни 1845 г., а после и през септември 1845 г.; че през 1846 г. семейството й ще бъде хвърлено в затвора. Нищо от посоченото не се случва. Но Уайт не спира с „пророчествата“ си. През 1849 г. тя „предсказва“ страшна епидемия: «Скоро умрелите и умиращите ще бъдат навсякъде около нас». САЩ, напук на това„пророчество“, навлизат в период на стабилност и разцвет. На адвентистката конференция през 1856 г. Елън „пророкува“, че някои от присъстващите ще доживеят Второто пришествие, а през 1864 г. настоява, че скоро земята ще бъде обезлюдена. Не е подмината и темата за робството, чието възстановяване щяло да настъпи в южните щати. Робството обаче не само е заклеймено, но и законодателно забранено на цялата територия на САЩ.
През 1847 г. Елън Уайт говори за 2 предстоящи възкресения, през 1858 г. за 3, а през 1884 г. вече за цели 4 възкресения. Всички тези изявления са плод на получени по време на епилептичните припадъци „видения“. Нека цитираме Лусинда Бурдик: «Запознах се с Джеймс Уайт и Елън Хармън (сега госпожа Уайт) през ранните месеци на 1845 г. По време на първите ми срещи с тях, поведението им бе див фанатизъм - седяха на пода вместо на столове и пълзяха на него като малки деца. Тези странности бяха възприемани като белег на смирение. Те не бяха женени, но пътуваха заедно. Елън получаваше това, което нарича «видения». Тя твърдеше, че Бог й открил във видение, че на десетия ден в седмия месец на 1844 г. Иисус Христос е станал и затворил вратата на милостта, като е напуснал посредническата си служба и целият свят е обречен и изгубен, и повече никой грешник не може да бъде спасен.» По-нататък Лусинда пише: «Но след известно време нейните видения започнаха да си противоречат. Това беше потвърдено от мен и от други, които я бяхме видели, докато получаваше видения. Тя можеше да изпадне в това състояние, когато си поиска (сама го призна!), и Джеймс Уайт можеше да ги контролира, тоест да прекъсне видението, когато пожелае.»
Виденията на Елън Уайт са придружавани от изпадане в транс, треперене, вцепеняване, тя лежи неподвижна на земята. Всеки, който ги оспорва има, според Елън, «петна по дрехите» и „не е в изправни отношения с Бога“. В тези „видения“ адвентистката лъжепророчица посещава Юпитер и Сатурн, които се оказват... населени: “Живеещите там (на Сатурн) са високи и величествени, много различни от населяващите Земята. Грехът не съществува на тази планета.” На Сатурн Елън се среща и с праведния Енох, който бил там... на посещение!
Едно от най-скандалните си изявления Елън Уайт прави относно хората с различен цвят на кожата. Тя настоява, че такива хора са продукт на амалгамация, тоест сексуална връзка между хора и животни: ”Всички видове животни, които Бог е създал, бяха запазени в ковчега. Обърканите видове животни, които Бог не е създавал, и които бяха в резултат на амалгамацията, бяха унищожени от потопа. След потопа съществуваше амалгамация на хора с животни, както може да се види в безкрайните видове животни и определени раси от хора.”
Близкият до Елън Уайт пастор Урия Смит допълва:„Амалгамацията е създала ... такива видове като дивите бушмени в Африка, някои от племената на хотентотите и може би индианците в нашата собствена страна САЩ.”
В други пламенни въззвания до редовите адвентисти, лъжепророчицата ги предупреждава да избягват мастурбацията, защото тя води до „заболявания на черния дроб и белите дробове, невралгия, ревматизъм, бъбречни заболявания, тумори и смърт.”
Към края на живота си Уайт заболява именно от остър ревматизъм и е принудена да се придвижва в инвалидна количка.
През 1873 г. К. Карлстед, редактор на шведското издание наAdvent Herald, се разболява от коремен тиф. Посетилата го Елън Уайт тържествено обявява, че той ще оздравее. След седмица Карлстед умира.
Светият кръст е табу за адвентистите и техните „храмове“, но по нареждане на своята „гуру“, ги декорират с пищно украсени коледни елхи за Коледа.
Забранени са месото и маслото. През 1869 г. Елън пише: «Аз спрях да ям месо!» В писмо от 1873 г. без притеснение споделя:“Уили отиде до езерото за вода. Ние чухме пушката му и видяхме, че е застрелял две патици. Това беше истинско благословение!“ Част от друго нейно писмо от 1878 г. гласи:«Сготвихме сърна с плънка. Месото беше крехко като пилешкото. Всички му се насладихме!»
Докато обикновените адвентисти не вкусват месо и масло, от писмата на самата Елън до нейни близки и от много свидетели разбираме, че тя предпочита стридите и херингата, а пърженото пиле редовно присъства на нейната трапеза. Доктор Келог свидетелства за следния случай по време на палатков адвентистки лагер, когато синът й - Едсън Уайт стои пред палатката на майка си и се провиква след каруцата, доставяща храна в лагера:«Хей, вие там! Имате ли прясна риба?» - „Не!“ - отговаря човекът от каруцата. - „А прясно пилешко?“ Отговорът отново бе отрицателен. Тогава Едсън Уайт силно изкрещя: “Мама иска пилешко! Погрижи се да го доставиш бързо!“
Подобна е и ситуацията с маслото, което Елън забранява на всички адвентисти, но в същото време сама го консумира, а после им го разрешава отново чак през 1901 г.
Елън Уайт смята, че безсмъртната душа не съществува, но след като й се явява починалият й вече съпруг, под влияние на думите му от „видението“, отказва да присъства на насрочена адвентистка конференция.
И до ден днешен именно тази жена остава върховен авторитет за адвентистите по цял свят, а думите й за тях са закон. Елън Уайт е краеъгълният камък на адвентизма и негов символ.
*Валденси – последователи на средневековно еретическо движение, възникнало през 12 век във Франция и разпространявано в Северна Италия, Германия, Чехия, Испания с основател търговецът Пиер Валд. По характер движението на валденсите представлява социално-политически протест на селяните срещу феодализма и много напомня движението на богомилите и катарите. Валденсите отричали правото на римокатолическата църква да има собственост, да събира десятък, протестирали против претенциите на римския папа да е наместник на св. апостол Петър, отричали духовенството, католическите таинства, поклонението на иконите и почитането на кръста, догмата за чистилището, не приемали служението във войската, отхвърляли смъртното наказание и пр. Много от техните идеи били реализирани по време на Реформацията. Католическата църква и феодалите жестоко преследвали валденсите, а учението им е осъдено на IV Латерански събор (1215).
Свещ. Йоан Уайтфорд пише в Sola Scriptura, че всички секти от петдесетниците до свидетелите на Иехова претендират да са техни последователи и гледат на тях като на истинно вярващи протестанти, заселили се в пещери след края на гоненията срещу християнството и живели там в продължение на хиляда години. Доказателства за такова твърдение обаче няма. Ако те наистина бяха последователи на древните християни, как тези "истинно вярващи" са понесли жестоките преследвания на древния Рим, а щом християнството станало позволена религия, се оттеглили в планините и защо са го направили? И как това общество е просъществувало 1000 години, без да остави никаква следа за себе си? Видно е, че чрез валденсите протестанството иска да легализира себе си, представяйки се за продължител на ранното християнство и отричайки последващия византийски период на Църквата, нещо което правят и съвременните протестанстващи сред православните – бел. ред.
Най-злият дух на последните времена
Благословение на България и над Сионоват...
17.10.2011 20:40
18.10.2011 10:27
Адвентистите говорят, че папата е детрониран през 1798г, когато го пленява г-л Бертие. Както твърдят самите адвентни гурута, от тази година папата губи възможността да се навесва във делата на света. С други думи, той е елиминиран от влияние над света. Как тогава ПАК ще управлява света. Слепи ли сте, че не виждате, че светът се управлява от други сили.
Всяка светска власт се крепи на три основни компонента: Идеология, пари, и армия.
Папата има пари и идеология, но няма армия за да налага волята си. Сега прогледнете коя световна сила има и трите компонента и налага правилата на властта си из целия свят, защото има и армия. За да разберете добре смисъла разсъждавайте върху 5-та глава на Данаил - последната нощ на Вавилон. Тя е уникално точен символ на края на световната империя Вавилон...Който чете, трябва да може и да разбира.
20.10.2011 11:24
Адвентизмън разглежда периода от 538 година до 1798г като изпърнение на пророчески период от 1260, посочен от пророк Данаил. Това било времето на папското владичество над света. След този период или след тази година папата следва да губи влияние, да отпадне като ВСЯКЯКВА по вид СИЛА, влияеща на хода на историята. Не знам какво още ровите при папата след 1798г, когато, според адвентизма, той повече НЯМА ВЛИЯНИЕ сред народите. Но, ако ИМА ВЛИЯНИЕ, това означава, че адвентната догматика не е вярна! ИЗЯСНЕТЕ си концепциите !!!
22.10.2011 10:46
Дали съм Адвентист - Бог знае....... Много хора дето си мислят, че са Адвентисти - не са...
Много хора пък дето си мислят, че не са адвентисти - са или ще станат...Така е Писано!
Не знам ти дали няма да бъдеш адвентист след определени събития, които започват да се случват. И Павел беше гонител на Християните, и дори на ум не му минаваше, че ще стане Баш Християнин ама на........
Всичко е в Божии ръце и колкото и да се петлечим - става Неговата воля.
А иначе ако си същия човек от снимките - за Планинарството евала ти правя.
23.10.2011 14:44
Благодаря за комплимента, че не познавам Библията. Защото, ако си фантазирах, че Я познавам щях да си направя и аз една църква. Но понеже адвентизмът ПОЗНАВА Библията , затова се е разделил на 11 адвентни деноминации. И всяка от тях със свойте си "доктринални", а не бибилейски принципи. Предпочетох да съм несведущ по Библията, отколкото докринален благовестител на човешки схващания спрямо Библията.
Друг аспект от коментара ви - превърнали сте Христос в бостанско плашило, с което да си опазвате бостана на адвентизма. Вместо да бъдете благовестители на Господа на Любовта, превърнали сте се в благовестители на бог на Страха.
Мило, а аз от бога на Страха не се страхувам! Особено след като преминах през килиите на арестите на атеистичната комунистическа власт, влязъл там, поради "любовта" на адвентни "братя" от йерархията на адвентизма в България, по чиийто доноси бях арестуван, макар и бидейки години наред "адвентист". Както бяха и арестувани още триисетина вярващи... Беше 1982 година...Тогава, комунистическата държавна сигурност лично ми предлагаше да основа дванайста адвентна ДОКТРИНАЛНА църква, в замяна на доносничество...Но избрах да НЕ ПОЗНАВАМ Библията, вместо да Я "познавам", но като сътрудник на анти-Христовата власт. Вие си я "познавайте" доктриналната библия. Само че коя от 11-те адвентни доктринални библии?
25.10.2011 14:00
Колко прости са адвентистите - говорят истината.........
http://thelastnews.net/index.php?option=com_phocadownload&view=category&id=37:2010-11-19-16-52-07&Itemid=27
25.10.2011 21:00
http://www.book.store.bg/p46920/sveshteniat-syiuz-erik-fratini.html
09.11.2011 15:37
И съвсем не плашим хората със страшен Бог. Той е любов, но е казал:
Йоан 14:15
15. Обещание за изпращане на Святия Дух
Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.
Или това е вече отмченено?!?
10.11.2011 16:15
27.05.2012 20:47
Тогава си казвах, така е в комунистическите страни. Но после видях, че Вайт ТОТАЛНО се е отрекла от ПРОТЕСТАНТИЗМА, поради който факт америкото законодателство не класифицира адвентното движение като протестантско или християнско. Днес мога уверено да кажа, че като организационна и идеологическа структура адвентизмът е масонска конспирация
07.12.2012 12:05
Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД) определено отговаря на критериите за деноминация, а не за секта.
Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска цъква като останалите християнски църкви, но не защото сме решили да е така. Християнският статут на нашата Църква е признат от неадвентистите.
07.12.2012 19:08
Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД) определено отговаря на критериите за деноминация, а не за секта.
Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска цъква като останалите християнски църкви, но не защото сме решили да е така. Християнският статут на нашата Църква е признат от неадвентистите.
Самата Вайт казва, че адентистите "не са протестанти", нито "протестантска църква". При това положение за адвентиститекакви варианти за "отиграване" остават? Да са Православни? Католици? Юдей? Мюсюлмани? Будисти? Като гледам гробния монумент на Вайт стигам до заключението, че адвентистката Вайт е сатанистка - този "стълб" на гроба й е Фалоса на Дионисий, на Амон Ра, на Озирис, Хермес, "Thirsus"-a на българските кукери, коледари, на дионисивите мистерии, фалоса на менадите, на Бакхус, на римския бог Либерта, фалос, който го виждаме навред в съвременната цивилизация, изразен като "стълб". Това е същият "стълб" за когото Бог говори на Мойсия кога влезнат израиляните в земята Ханаанска да "съборат" тези езически и сатаннски идоли - Изход 34:13.