Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2011 11:29 - Това е краят. Арабско-израелският конфликт. Създаване на държавата Израел.
Автор: watchtowerman Категория: Политика   
Прочетен: 12312 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 30.08.2011 13:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   В края на месец септември 2011г. предстои откриването на нова сесия на ООН. В нейния дневен ред ще бъде поставен въпросът за създаването на нова арабска държава в Палестина, със столица Източен Йерусалим – Стария Йерусалим, където се намират най-светите места на юдейската, християнската и мюсюлманската религии. Предстои организирането на мощен арабски поход от цял свят, който да приключи при Омаровата джамия. Поход, който, пристъпвайки границите на Израел, ще бъде възпрян с всички сили на израелската държава. Предстоят кръвопролития... В ход е поредната провокация, чиято цел е да се предизвика отново конфликт и война, в която да се намеси целия свят...Събития, за които Библията е предупредила света още преди две хиляди години. Че ще бъдат „последниза историята на настоящата цивилизация. Свидетели сме и на невиждано раздвижване в космическото пространство и на всекидневно присъствие на Божии Ангели във въздушното пространство над земята. Защото предстои да бъде изявен и защитен Божественопредопределения Статут за земята Израил и за града Йерусалим. И всеки, който не се съобразява с Него, ще бъдат пометен отПришествието на Месията – Господа Исуса Христа.

    Тези предстоящи събития налагат и публикуването на настоящата поредица от статии.

 Земята Израел
(Част Втора от поредицата "Това е краят")

Пророческите думи на Христа относно изгнанието на еврейския народ сред “народите”, лишаването му от земята, ведно със символа на вярата и надеждата им – Йерусалим, но и в същото време - пророческите думи относно завръщането в земята им и в Йерусалим, не представляват изолиран случай в Библията. Тези събития с еврейския народ, земята му и Йерусалим са предречени и на много други места в Светото Писание. Чрез тази наситеност от пророчества сякаш се търси ефектът посочените събития да бъдат възприети недвусмислено и категорично като Божествено Намерение, а не като случаен процес на историята. Представянето на нови доказателства, разкриващи този феномен, ще продължи с една знаменателна, но малко известна история, която, бих казал, е и съзнателно скривана и манипулирана. Защото дори и лишена от Божествения Си аспект и поставена в чисто хуманен (земен) план, тази история изважда на светло съвременната човешка безпринципност и неморалност, действуваща във висшата йерархия на световното управление. И тя е свързана със земята Израел.

Защото, ето, в ония дни и в онова време, когато върна Иудовите и Йерусалимските пленници, ще събера всичките народи, та ще ги сведа в Иосафатовата долина, и там ще се съдя с тях поради людете Си и наследството Си Израиля, когото разпръснаха между народите; те разделиха земята Ми (Иоил 3:1-2).

Нужни са някои разяснения.

    “Съдът” над “народите” е еднократен акт. Пророк Иоил указва, че преди той да настане, трябва да се “върнат” Иудовите и Йерусалимските “пленници”, “разпръснати между народите”. Вече знаем, че “връщането” се е изпълнило чрез създаването на Израелската държава през 1948 г. Тази дата трябва да бъде възприемана и в по-разширен смисъл, защото “връщането” е процес във времето, започнал преди 1948 г. И може да се каже, че е завършил по отношение на големите имигрантски групи, когато през 1998 г. приключи завръщането на приблизително 1 млн евреи от бившия вече СССР.

Иосафатовата долина” е иносказателно име на местността, където “Господ ще съди народите” ( Иосафат на иврит означава Господ Съди). Това е наименование на дълбоката и тясна долина източно от Йерусалим, в която тече реката Кедрон.

Господ ще съди народите,поради людете Си и наследството Си Израиля, когото разпръснаха между народите”. Историята с гоненията над еврейския народ показва, че онези, подлагали Израел на унищожение, има основателни причини да бъдат дадени на “Съд”. Без съмнение, тук трябва да се включат и опитите за унищожаване на съвременната държава Израел.

Но пророчеството споменава и за втора, конкретна причина за Възмездието: народите” “разделиха земята Ми”. За каква земя става въпрос ?

    Първо, това е земя на Бога – “земята Ми”. Една от Заповедите, Които Бог дава на Мойсей и израелския народ, се отнася конкретно за нея: “Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя; вие сте Ми пришълци и преселници(Левит 25:23) (подчертаното - от автора).

 

 

image

 

Второ, това е същата земя, за която Небесният Бог се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя" (Битие 24:7). Тези думи са казани 400 години преди Мойсей, и чрез тях Бог се закле на Авраам, че земята ще принадлежи на неговото потомство. Земята, наречена по късно Израел, е Господня! А чрез Божествена клетва еврейският народ е определен за неин наследник. Не като собственик, а като стопанин. Всеки друг народ, или група от народи, които се разпореждат с тази земя като с тяхна собственост, не зачитат клетвата, и следователно, не признават Правото и Волята на Истинския Собственик.

    Докато Израел е в изгнание 1900 години, земята му е предопределена, с пророческите думи на Исус, да бъде разделяна, поделяна, владяна от други народи и те да се разпореждат с нея като със собственост – “тъпкана от народите (езичниците)”. Следователно, в този период от историята на израелския народ не може да се търси изпълнението на пророческите думи на пророк Иоил. Но с настъпването на времената за завръщането нещата се променят. Завръщането означава и възстановяване на правото на владеене на земята от израелския народ. Оттук нататък всеки опит на която и да било държава или група от държави, пък били те и световната общност в лицето на ООН, да се разпорежда с тази земя, като не зачита това възстановено право, ВЕЧЕ влиза в Конфликт с Божиите Намерения. И следователно, е обречено да срещне Божествен Отпор, Който ще приключи с Окончателен Акт на Възмездие, даден в Йосафатовата долина край Йерусалим. Нещо, което към днешна дата не е така далеч във времето, в някакво мъгляво бъдеще, а е реално близко…

Политически игри

Правя уговорката, че дотук разясних библейския аспект на принадлежността на земята Израел. Какво ще ни кажат фактите на историята и съвременната политика по разглеждания въпрос тъпърва предстои. Но преди да стигна до тях, ще върна лентата на историята в 1894 г. - годината, за която има основание да бъде посочена като начало за изпълнението на цитираното пророчество в Иоил.

Тогава Теодор Херцел присъствува на процеса “Драйфус” (капитан Алфред Драйфус - евреин на служба във френската армия, несправедливо обвинен в шпионаж в полза на Прусия, по късно – 1906 г. - реабилитиран), става свидетел и на вълната антисемитизъм, заляла Франция във връзка с това дело. И стига до извода, че гоненията над евреите ще престанат само, когато се отделят в собствена държава, и затова трябва да преустановят опитите да се вместят сред другите народи. Защитава идеята си в книгата “Еврейската държава”, издадена през 1896 г., и така полага основите на съвременния ционизъм – завръщане към отделно национално съществувание на израелския народ. А за да се осъществи тази идея, е нужна територия. Разглеждат се вариантите: Аржентина, Уганда. И Палестина.

В началото на XX в. Турция е отслабена. Големи и малки държави гледат апетитно към териториите й. Преди да започне Първата световна война, Англия, Русия, Франция и Италия водят преговори как да си я поделят. Картата долу онагледява териториите, притежавани от Турската империя, превърнали се в колонии на посочените “Велики сили”, които колонии, по-късно, се обособяват в отделни държави. Чрез договор между Англия и Франция, подписан през 1916 г., Палестина се дава на Англия – на картата долу обозначена с №1

Линиите са почти прави, сякаш са рязали баница без “късмети” – територия без особено значение, без природни ресурси, с площ 110 000 кв. км, почти колкото България днес. A защо тази “баница без късмети” да не бъде шансът за решаване на еврейския въпрос?!

На 2.XI.1917 г. министърът на външните работи на Великобритания Балфур публикува писмо до барон Ротшилд (известно като „Балфурова декларация), чрез което се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в земите на някогашната му родина. В Сан Ремо през 1920 г. Обществото на народите (ОН) дава на Англия Мандат за Палестина, т. е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН за Палестина, а в тях също изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2.XI.1917 г. (Балфуровата декларация – б.а.) от Правителството на Негово Британско Величество и одобрена от мнението на Съюзническите Сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ…”.

        image

                А в близък план отразена на карта № 1
                      image

 

КАРТА № 1

    През 1922 г. Уинстън Чърчил - по онова време секретар по колониите - отделя 77% от Палестина и я предоставя за създаване на арабска държава - “Транс-Йордания” (буквално - страна “Оттатък Йордан”, на изток от река Йордан), под управлението на емир Абдулах. Така, в разрез с условията на договора от Сан Ремо Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Транс-Йордания”, обозначени съответно с (1) и (2) на карта 2.
                           image

 

КАРТА № 2

   Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. А първоначалният британски мандат над Палестина предвижда право на евреите да се заселят във всяка част на обозначената с името “Палестина” територия. (През 1946 г. Англия “благославя” пълния арабски суверенитет над “Транс-Йордания”, която в 1950 г. крал Абдуллах преименува в “Йордания”). Освен това, Англия предоставя “Голанските възвишения”, обозначени на карта №2 с (3), под мандата на Франция.

    На тези английски актове на разделяне на Палестина се противопоставя президентът на САЩ Уудроу Уилсън, който изпраща протест, защото това е “случай на ощетяване” в “осигуряването на неоспоримите библейски граници” за създаване на държава за еврейския народ.

   Обаче Великобритания продължава да отстоява намеренията си и ги представя пред Обществото на народите (ОН), за да получи неговата подкрепа - “Палестина” се разделя на две.

Докато започналото завръщане на Израелския народ в земята му бележи изпълнението на стих 1-ви от пророчеството на Иоил, то английското решение за разделяне на тази земя, одобрено от страна на ОН (“народите”), бележи началото на изпълнението на стих 2-ри от посоченото пророчеството - “народите” “разделиха земята Ми ”. Вместо обещаната земя, в която да създаде “национален дом”, народът Израел попада в земя, която се преразпределя, и е елиминиран от участие!

Великобритания и ОН, като орязват ѕ от първоначалната “Палестина” и прехвърлят наименованието й върху останалата ј, поставят началото на целенасоченото фалшифициране и манипулиране на историческите факти, свързани с този район - с “Палестина” започва да се идентифицира само територията на запад от река Йордан, обозначена на карта №2 с (1). Сътворена е една нова “Палестина”, която за по-голяма яснота ще обознача с “Палестина II”. Обръщам специално внимание на този факт – след 1922 г. целенасочено се “забравя”, че ѕ от територията на първоначалната “Палестина” е предоставена за създаването на арабската държава Трансйордания. Като удовлетворява териториалните искания на арабите в Палестина, в същото време английското правителство се отказва от поетия си ангажимент, оповестен с "Балфуровата" декларация. И вместо да “положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел” - създаване на еврейска държава, както повелява и изискването на ОН - Англия отсега нататък полага всички усилия да предотврати постигането на тази цел. Това съдействува за нарастваване на териториалните апетити на арабите, което се изразява в разрастване на конфликтността им с евреите.

През 1929 г. арабите искат забрана за евреите да се молят пред “Стената на плача” в Йерусалим. Искане, придружено с насилия – само в еврейските колонии Цафад и Хеврон са изклани 130 деца, жени, старци. Английската войска въдворява ред чак след седмица.

През април 1936 г. арабските въоръжени набези ескалират и продължават до 1939 г. Взривяват и разрушават железопътната мрежа, нефтопровода, пътищата, палят нивите... Диверсии, убийства, грабежи – и срещу евреите, и срещу англичаните. Мотивите: Англия да даде и останалата част от  “Палестина” – “Палестина II”, на арабите, а евреите - вън! Английската администрация е принудена да въведе военно положение – 1937 г.

Идва Втората световна война...

    През февруари 1940 г. английското правителство затваря “Палестина II за еврейски имигранти, като по този начин сякаш съдействува на “Окончателното решаване на еврейския въпрос” на хитлерова Германия.

Създаване на държавaта Израел

Гузната си съвест редица държави решават да измият на 29.XI.1947 г., когато в ООН гласуват дълго отлаганото право на еврейския народ да има държава. С резолюция № 181 Палестина II” (23% от първоначално обещаната през 1917 г.) се разделя още веднъж: за нова арабска и за еврейска държави. Така, евреите получават 12%, а арабите - 88%, от първоначалната “Палестина( карта № 3).
                            image

 

КАРТА № 3

25 години след първата подялба на земята следва нова! “Народите” (ООН) отново разделят земята! Или по-точно - онова, което е останало от нея след първата й подялба през 1922 г. Колко точни са пророческите думи: “те разделиха земята Ми”.

Но арабите вече искат цяла Палестина !

Арабската лига, основана в Кайро на 23 март 1945 г., подготвя “джихад” (“свещена война”) на арабския свят срещу обявяването на държавата Израел. Нейният вицепрезидент Джемал Хюсеин от трибуната на ООН се заканва: ”При положение, че Палестина бъде разделена на две държави, линията на разделението ще се превърне в линия на огъня и кръвта”.

И още на следващия ден след гласуването на ООН за разделянето на “Палестина II” - 30.XI.1947 г., “Армията за арабско освобождение” навлиза в Палестина II, която е под британски контрол, и с мълчаливото му съгласие окупира териториите, предназначени зa арабскатa държава. Същевременно обграждат еврейските колонии и започват сражения срещу тях. В боевете от 30.11.1947 г. до 1.02.1948 г. воюващите дават 2778 убити и ранени.

14 май 1948 г. Израел обявява независимост върху земята, дадена му по силата на резолюция № 181 на ООН. На същия ден приключва и мандатът на Англия върху Палестина; нейните войски и администрация се изтеглят.

    На следващия ден египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед военните сили на Египет да навлязат в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. В надпреварата за подялба на земята Израел се включват и армиите на съседните на Израел арабски страни – Ливан, Сирия, Транс-Йордания, подкрепени от войски на Саудитска Арабия и Ирак.

Tова ще бъде една война на унищожение и на значимо клане, както монголските кланета” - казва Азам Паша – генерален секретар на Арабската лига, на 15 май в Кайро.

Израел е нападнат от армиите на 6 арабски страни, всяка от които, взета отделно, е по-могъща във военно отношение от него. Невероятното става факт.

Отблъсквайки арабските армии, военните действия се пренасят в територии на несъздадената арабска държава. За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие (карта №4).

Арабските страни, участвуващи във войната, подписват примирие, но никоя не признава съществуванието на Израел - знак, че мирът е временен. Споразуменията за примирие утвърждават de facto държавата Израел, което дава основание на ООН да го приеме за свой пълноправен член - 11 май 1949 г., одобрено от 52 държави.

Вследствие на войната 650 000 араби, живеещи в “Палестина II”, се оказват бежанци - излъгани, след призивите на арабските държави, да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел – възниква арабският бежански проблем.

В името на истината трябва да подчертая, че положението на арабските бежанци изникна като пряка последица от действията на арабските държави, когато се противопоставиха на решението за създаването на еврейската държава. Тъй като арабските държави единодушно се съгласиха да действуват така, сега те са длъжни съвместно да намерят надлежно решение на болезнено създалия се бежански проблем”, казва секретарят на Арабската лига Емил Гури на 15.09.1948 г.

1947-1950 гг. са годините, през които държавите в света (с изключение на арабските) признават правото на съществуване на държавата Израел, в това число СССР и социалистическите страни. Но идват времена, когато отношенията между СССР, социалистическия лагер и Израел охладняват... Израел отказва да бъде трамплин за навлизането на СССР в района на Близкия изток...

Арабските страни тогава имат над 100 млн население, петрол, големи територии. И СССР започва да гледа на тях с все по-голям интерес – военно стратегически, икономически… Но и арабските страни са заинтересовани - заради все по-увеличаващата им се нужда от оръжия. След 1950 г. те налагат блокада на Израел и той не може да ползува международните морски пътища през Суецкия канал и на залива Акаба с излаз на Червено море. В същото време от бази, разположени на Синайския полуостров и ивицата Газафедаини”- самоубийци нахлуват в Израел, за да сеят смърт и разрушения. Само през периода 1950-1956 гг. набезите им са над 6000, като жертвите сред еврейското население са над 400 убити и 900 ранени. “Федаини”-самоубийци нахлуват и откъм Йордания, които за същия период избиват над 500 израелци. Нахлуват и откъм Сирия и Ливан – причинили смъртта на над 60 души ...

                     image

 

КАРТА № 4

През септември 1955 г. Египет подписва споразумения със СССР, Чехословакия и Полша за закупуване на големи количества модерно оръжие - 200 самолети МИГ-15, 25 бомбардировачи Ил-28, 100 тежки танкове ИС-2 и др. А бойните самолети на Израел до този момент са…30 (тридесет)! Отсега нататък, с тази драстично антиизраелска стъпка на СССР и социалистическия лагер, Близкият Изток се превръща в най-взривоопасното място в света.

На 25.X.1956 г. египетският президент Насър обявява създаването на обединено командуване на египетските, сирийските и йорданските въоръжени сили. Арабската пропагандна машина е под пълна пара – обещават унищожителна война срещу Израел.

Военните конфликти не закъсняват...

Същевременно Египет национализира Суецкия канал, над който Англия има права - възниква “Суецката” криза. Докато Англия и Франция правят опит да дебаркират на египетското пристанище Порт Саид, за да си възвърнат Суецкия канал, на 29.X. с.г. Израел атакува Синайския п-в, за да разгроми базите на арабските терористи - “федаини” . За 6 дни Синай е завладян, а египетската армия - пленена. Последица от “Суецката” криза за Израел е: разполагането в Синайския п-в на “сини” каски – войски на ООН, които да спират терористичните атаки от Египет към Израел.

Следва нова спирала във въоръжаването за реванш.

      През 1958 г. Египет и Сирия образуват конфедерация. Целта на нейното създаване изяснява египетският президент Насър на 26 юли 1959 г. в Александрия: ”Аз заявявам тук, от името на Обединените арабски републики, че този път ние ще унищожим Израел”.

До 1967 г., когато избухва “Шестдневната” война, Египет, Сирия и Ирак получават от СССР и социалистическия лагер над 2000 танкове, 700 самолети, хиляди оръдия...

На 16 май 1967 г. Началник-щабът на египетските въоръжени сили генерал Сазди отправя писмо до индийския генерал Рикие - командир на Международните сили на ООН, разположени на египетско-израелската граница, чрез което се иска незабавното им изтегляне. Опитите на САЩ и Англия да свикат Съвета за сигурност на ООН, за да се предотврати задаващата се война, се провалят, защото срещат съвместната съпротива на социалистическия блок, арабския свят и “развиващите се” страни. На 19 май “сините” каски се изтеглят от позициите си на Синайския п-в, като освободената зона незабавно се заема от египетската армия - Египет завършва последните си приготовления за новата война срещу Израел.

Израелското правителство търси спасение в собствените си сили. Негови представители сноват из Западна Европа и САЩ с надеждата, че войната може да бъде избегната...

Президентът Шарл де Гол вдига рамене и обявява “неутралитета” на Франция към задаващата се война.

Министърът на външните работи на Израел Абба Еван чака няколко часа пред Овалния кабинет на Белия дом, за да бъде приет от президента на САЩ Джонсън. А когато го приемат, му е съобщено, че администрацията на президента не е в състояние да намери в архива списъка с гаранциите, подписани десет години по-рано. Тогава, освен ООН, като гарант за спазването на мирния договор между Израел и Египет се ангажират и САЩ! Случаят е повече от куриозен - стига да не ставаше въпрос за трагичната перспектива на двата милиони евреи в Израел, защото според всички предварителни оценки тази държава предстоеше да бъде ликвидирана. Световната обществена съвест се оказа слаба, за да спре похода към нов Погром над евреите...

Израел е оставен да се оправя сам... Ако може... И както може...

       Разпределението на силите и териториите, дадени на карта № 4, са валидни до началото на “Шестдневната” война.

Въоръжените сили на Египет и Сирия разполагаха с първокласна и съвременна бойна техника, армиите им бяха наситени със съветско оръжие, което и в количествено, и в качествено отношение превъзхождаше израелското”, казва съветският специалист по Близкия Изток Л. Медведко в К востоку и западу от Суецкого канала, 1980 г.

Съществуванието на Израел е една грешка, която трябва да бъде поправена. Това е нашата възможност да изтрием позора, който ни съпътствува от 1948 г. Нашата цел е ясна – да изличим Израел от картата на света” - думи на иракския президент Абдул Ареф в реч на 31 май 1967 г.

С единствена надежда за оцеляване, Израел нанася удара пръв- 5 юни 1967 г.

Светът отново е свидетел на феноменални събития! Само за шест дни арабската военна машина е сразена и е пред пълно сгромолясване, от което ги спасява ултимативното искане на СССР...

Египетската армия не успя да окаже съпротива; остави на бойното поле в изправно състояние огромно количество първокласна бойна техника. Израел плени 800 египетски танкове, като 300 от тях даже са били изоставени, без да са дали дори един изстрел. Пленени бяха 21 генерали и 8000 офицери” (Л. Медведко, цит. съч.).

Дълбоко ешелонираната египетска отбрана на Синайския полуостров, изградена по съветски образец и под контрола на съветски военни специалисти, е разбита след 36-часови тежки, кръвопролитни боеве.

Тази война е епохална! Не само поради своята мълниеносност, невероятно катастрофалното поражение на много по-силната коалиция, но преди всичко, че “Шестдневната” война възвести края на една Епоха, наречена “времена на езичниците”. На 8 юни 1967 г. израелската армия завзе стария град Йерусалим. Пророческите думи на Христа: И Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците”, се сбъдват! Народ, земя и столица са отново заедно! Териториите след войната от 1967 г. са отразени на карта №5.

     Нов опит за реванш е войната от октомври 1973 г.

     “Битката с Израел трябва да е такава, че след нея Израел да престане да съществува” - заявява лидерът на Либия Муамар Кадафи.

И нов провал. На юг египетската армия отново е пленена на Синайския п-в, а на север сирийската - разгромена. Пътищата към Кайро и Дамаск са без отбрана. И отново ултиматумът на СССР спасява арабите.

Безсилието на оръжията да сломят израелската държава влудява управителите в Москва и васалите й. Израел побеждава “непобедимото” съветско оръжие - дълбоко унижение за една свръхсила. Как тази малка държава, с територия 1/5 от България, с 3 млн население, продължава да прекършва коалицията на социалистическите и мюсюлмански страни?! За обладаните от духовете на атеизма и омразата срещу евреите въпросът опира до оръжие, войни, стратегии - все човешки (земни) аспекти за победа, и изключват възможността, че воюват срещу Бога, Отстояващ Намеренията Си, изразени в писаното Му Слово. И впрягат човешките си търсения в откриване на нови средства, чрез които да победят…

                  image

 

КАРТА № 5




Гласувай:
4



1. estirbg - Никой не може да "воюва срещу Бога, Отстояващ Намеренията Си, изразени в писаното Му Слово."
30.08.2011 14:55
Така е! Дано всички да разберат тази семпла истина и да Му се покорят в Словото! Да бъде Неговата воля всякога и във всичко!
Амин!
Статията е чудесна и хронологията е поледователна и вярна. Итересно ще бъде как ще се развият събитията за вбъдеще. - Очаква се римокатолическата църква да изгради храм на "бъдещия завърнал се" Исус, който ще бъде самият Луцифер. Така е според Словото, а то не подлежи на коментари със съмнения.
цитирай
2. анонимен - Статията е супер лъжлива и манип...
17.12.2011 20:57
Статията е супер лъжлива и манипулативна! Ето каква е била историческата истина:

http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=233:86756453312&catid=48:studies&Itemid=55

http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2008-10-10-12-15-22&catid=48:studies&Itemid=55
цитирай
3. watchtowerman - Към анонимен №2.
17.12.2011 21:46
На посочения адрес - ислямския център за близко-източни изследвания имах статия и коментарии. Уж свободни, ама ми ги изтриха след няколко часа, какво да се прави свобода на словото и мненията типични за дитатури, основаващи се не на истината, а на лъжи и манипулации. Но аз няма да те(ви) трия, ще стоите тук за да назидавате следващите. И понеже сте големи всезнайковци, да ми кажете защо през 1970 година бандюгите за освождение на Палестина от евреи взеха, че клаха йорданските си братя, а после - през 1973-76 изклаха 600 хилядната християнската общност в Ливан, а 100 000 християнки изнасилиха и задължиха да родят. И да знаеш случайно къде после пратиха тези жени след като родиха , ако не знаеш ще ти кажа... ?
цитирай
4. анонимен - бгзти
27.07.2012 09:35
Болен, лайнян мозък може да съчини подобна тор...марш мърши, марш проклето паразитиращо племе...без омраза с най-топли чувства, марш болест...
цитирай
5. watchtowerman - Показателна логистична подкрепа на ислямския тероризъм.
27.07.2012 13:29
анонимен написа:
Болен, лайнян мозък може да съчини подобна тор...марш мърши, марш проклето паразитиращо племе...без омраза с най-топли чувства, марш болест...

Посерковци сте вие! И това проличава, не когато се взривявате сред неподозиращите Не-ислямистки групи, а когато срещнете обнаждения меч на Християнството или меча на царя Давида. Оу-уу, каква гнусота сте тогава, когато просите милост от Силните, надарени със Силата на Небесата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 2264441
Постинги: 463
Коментари: 1657
Гласове: 10558
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол