( Анатема – вън от Църквата, народа, държавата; да бъде проклет ! )

 

 

По материал от :

http://iankov.blogspot.com/2010/08/3.html

 

„Софийската вода и геноцидът над софиянци - 3”,

 

І.

На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, която е озаглавена: „КОНЦЕСИОНЕРЪТ ИМА ПАРИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ, НО ГИ ИЗНАСЯ ЗАД ГРАНИЦА. 1.3 млрд. лв. краде „Софийска вода” от столичани. Не повече от 65 ст. е реалната цена на кубик, от фирмата искат двойно”.

Тук препечатваме целия текст на статията.

“Над 1.3 млрд. лв. ще изтекат като печалба от столичното водоснабдяване за концесионера „Софийска вода” до края на концесионния период през 2024 г., изчислиха експерти.

Сметките са правени при сегашната цена от 88 ст. за кубик. Ако обаче бъде прието новото искане на фирмата за поскъпване на водата с 43 на сто /1.22 лв. с ДДС/, въпросната сума ще набъбне още повече. Според тях реалната цена на кубик вода в столицата е не повече от 65 ст. - за водоснабдяване и пречистване, заради евтиния гравитачен метод, по който се подава.

Какво показват простите изчисления?

Не повече от 240 млн. кубика вода на година или 20 млн. месечно харчи София по данни на специалистите. При цена от 88 ст. за кубик, това означава, че 17.6 млн. лв. трябва да влизат в касите на дружеството всеки месец. Събираемостта обаче е не повече от 50 на сто, следователно сумата пада наполовина.

Твърде любопитни са в тази връзка разходите, които прави „Софийска вода”. Персоналът на фирмата е около 1200 човека. Да приемем, че средната работна заплата в нея е 1000 лв., въпреки че е известно, че българите там получават значително по-малко. По този начин месечно за заплати, осигуровки и други отчисления отиват 2.4 млн. лв. Още 1 млн. лв. струва поддръжката на офиси, коли, горива и т.н. С други 0.5 млн. лв. като непредвидени разходи, общата сума става 4 млн. лв. всеки месец.

Известно е, че дружеството заплаща такса водоползване на МОСВ в размер на 2 ст. за всеки кубик. Така за изразходваните 20 млн. кубика на месец към разходите се прибавят още 400 000 лв. С тях общата им сума става 4.4 млн. лв. с уговорката, че е доста надута.

Въпросът е къде отиват останалите 4.5 млн. лв., които "Софийска вода" прибира от софиянци с плащането на сметките им за вода.

И за лаиците е ясно, че за 12 месеца тези пари стават 54 млн. лв.

Именно тях фирмата трябва да инвестира, което обаче не го прави.

Тези средства просто изтичат зад граница като печалба на мажоритарния акционер "Юнайтед ютилитис", а за остатъка от времето на концесионния договор изнесеното ще възлезе на колосалните 1.3 млрд. лв.

Неотдавна „Софийска вода” реши да поиска ново поскъпване на водата до 1.02 лв. за кубик без ДДС или 1.22 лв. с ДДС от 1 април.

Преди ден обаче Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, отказа да одобри предложението и го върна с искане за допълнителни разяснения, свързани с разходите и инвестиционната й програма.

На свой ред пък „Софийска вода” атакува решението на ДКЕВР във ВАС с мотива, че то блокира намеренията й за бъдещи инвестиции, свързани с нов заем от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/.

Намеренията на фирмата, обявени в средата на февруари, са за инвестиции в размер на 79 млн. лв. за следващите 2 години, от които 39 млн. лв. през тази, а останалите през 2008 г. За целта ЕБВР ще отпусне 50 млн. лв. Според шефа на „Софийска вода” Грег Ендемано исканата нова цена е минимумът, който би позволил на дружеството да заеме и изплати средствата в останалата част от срока на концесията.

Необходим ли е въобще този заем обаче и каква би била изгодата за софиянци, при положение, че фирмата на практика би трябвало да разполага с пари от събраните сметки, които биха покрили въпросния кредит?

Нещо повече.

Ако ДКЕВР одобри новото поскъпване, то в касата на "Софийска вода" трябва да влязат 12 млн. лв. месечно при събираемост 50%. За 12 месеца това прави 144 млн. лв.

При тази ситуация след приспадане на същите разходи на дружеството от 4.5 млн. лв., в него биха оставали 8-9 млн. лв., сочат изчисленията. Напълно логично е тогава софиянци да чакат отговор от „Софийска вода” какво става именно с тези пари.

Да се говори за някаква сериозна инвестиционна дейност, е повече от смехотворно.

Защото ако се погледне стореното от концесионера за изминалите пет години, ще се види, че са прокарани едва двайсетина километра нови водопроводи или са подменени стари такива. Тук не бива да се включват текущите ремонти и ежедневни аварии, които фирмата умишлено причислява към „инвестиционната си дейност”.

Сметките на специалистите показват, че на „Софийска вода” ще са й необходими неколкостотин години за подмяна на цялата водопреносна мрежа от 4 300 км. в столицата, ако действа със сегашните темпове.

Да не говорим за канализационата система, която е към 2000 км.

Гражданско сдружение иска прекратяване на концесията

Гражданското сдружение за подобряване водоснабдяването на България вчера отново поиска прекратяване на концесионния договор със „Софийска вода”.

Оттам обясниха, че започват организирането на комитети по общини и райони в София и събирането на подписки. Според шефа на сдружението инж. Ганчо Хитров, ако се развали концесията, сумата, която трябва да се плати като обезщетение, ще е 35 млн. долара и за софиянци това е по-изгодно, вместо да се преразглежда и продължава договорът. Според него, ако в Столичния общински съвет надделеят гласовете за предоговаряне, е по-добре това да направи следващия СОС, а не сегашния, на който му остават още няколко месеца до изборите.

Според Хитров съдът няма да уважи жалбата на „Софийска вода” срещу ДКЕВР, защото в момента тече ново следствие, свързано с концесионния договор.”

ІІ.

В брой 476 от 18 април 2007 г. на в-к „Атака” е публикувано интервю с Александър Стоянов - експерт по водоснабдяване, което е озаглавено „”Софийска вода” ограби столичани с 500 млн. лв от концесията”.

В публикацията се казва:

►че увеличението на цената на водата с 40 стотинки е резултат както от „неадекватното управление” на фирмата, така и от „непрестанното желание на дружеството да трупа огромни печалби на гърба на столичани”;

►че е уточнено, че лошото управление на дружеството е довело до големи разхищения на материали и парични активи, което е било „компенсирано” чрез увеличение на цената на водата, в резултат на което гражданите са били заставени да плащат за грешките на концесионера;

►че според текста на концесионния договор от декември 1999 г. загубите на водата по преносната мрежа е трябвало да бъдат намалени с 50 процента, но че това не е изпълнено, и тъй като „няма кой да осъществи ефективен контрол върху спазването на концесионния договор”, „тази клауза в договора остана само едно добро пожелание”;

►че „Заради липсата на този контрол се стигна до факта, че за близо 7 години столичани са загубили около 500 млн. лв. от концесията на водата. Такава огромна загуба не може да си позволи нито една страна в ЕС”;

►че водоснабдителното дружество печели огромни суми, взети от гражданите по вина на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която институция (очевидно предумишлено) не се е съобразила с нулевите разходи на фирмата по транспортирането на водата в София; става дума за това, че „Водата в София идва по гравитачен път, което прави разходите по транспортирането й нулеви. В много други градове тя се добива чрез помпи, които използват ток. Разходът за ел. енергия е около 60% от стойността на водата. В София обаче този разход за ток не съществува и това трябва да гарантира два пъти по-евтина вода на софиянци спрямо останалите градове.”;

►че „през 1999 г. концесионерът беше щедър на обещания, но те бяха бързо забравени. Не само, че не бяха реализирани обещаните инвестиции, но качеството на питейната вода се влоши значително. Главната причина за този парадокс е липсата на адекватни санкции при неизпълнение на концесионния договор. Така монополистът "Софийска вода" се почувства недосегаем и започна непрекъснато да настоява за по-висока цена на водата.”;

ІІІ.

На 10 август 2007 г. в медията „forum.animes-bg.com/” е публикуван материал под заглавие „Смешна математика от „Софийска вода” АД” (http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?f=44&t=21832&start=0&sid=8122db65799f7c72c92137d4fea3fc3c), текстът на който гласи следното:

„Сега ми дойде сметката за студена вода. Да смятаме: аз съм похарчил вода за 3.22 лева (3 лева и 22 стотинки); начисляват ми загубите си заради лошата СИ канализация: 2.58 лева (2 лева и 58 стотинки); слагат 4 допълнителни малки такси заради поддръжка на различни части от канализацията си 2.13 лева общо (2 лева и 13 стотинки); на всичко това слагат 20 % ДДС 1.59 лева общо (1 лев и 59 стотинки); с това сумата, която трябва да заплатя заради услугата, че си мия чиниите и използвам част от водата за къпане, поради простата причина, че тази вода НЕ СТАВА ЗА ПИЕНЕ!, ми излиза 9.52 лева (9 лева и 52 стотинки). Значи аз изразходвам вода на стойност 3.22 лева, а трябва да заплатя крайно 9.52.”.

ІV.

В брой 3 от 05 септември 2007 г. на в-к „Класа” е публикувана статията на Евгения Панчова, озаглавена „София губи 1,3 милиарда лева от концесията за водата”.

В статията се казва, че според Ганчо Хитров, който е Председетел на Организационния Комитет за прекратяване на контракта, това е величината на сумата, която ще бъде загубена за двадесет (20) години, ако не бъде прекратена концесията със „Софийска вода”.

В статията се уточнява, че тази сума има характера на „чиста печалба”, формирана (дошла, получена) от „фалшивите данни, с които е мотивирано повишението на цените”, както и от това, че фирмата трупа приходи от високия процент загуби на вода, от фалшиви инвестиции и от огромни заплати на мениджмента.

В статията се казва още, че кметът на София Бойко Борисов е декларирал пред медиите, че начинът през следващите 20 години в София да има качествена вода и канализация е „прекратяване на концесията”; и че е уточнил, че „водата е на София, канализацията е на София, а откакто съм кмет, не съм видял лев от тази фирма”.

V.

На 22 октомври 2007 г. информационната агенция „Mediapool.bg” публикува статия под заглавие „Заимов лансира мерки за по-евтина вода и такса смет в София. „Юнайтед ютилитис” източват над 6 млн. годишно под носа на общината”.

В нея се казва, че на пресконференция в София авторитетният финансист и бивш подуправител на Българската народна банка Мартин Заимов е заявил:

►че „инфраструктурата на водоснабдяването е много остаряла и софиянци пият вода с лошо качество, за която плащат скъпо”;

►че „всяка година от печалбата на „Софийска вода” АД под носа на общината в полза на концесионера „Юнайтед Ютилитис– София” (United Utilities) се източват над 6 млн. лв.”;

►че „така над гарантираната си печалба от 21 процента британската компания прибирала още 6 млн. лв. под формата на лихва по отпуснат заем от страна на „Юнайтед Ютилитис” към „Софийска вода”;

►че „дружеството в София към края на 2006 г. има кредит в размер на 62.7 млн. лв. с лихва, която е с 10 процента по-висока от пазарните;

►че „докато на Европейската банка за възстановяване и развитие лихвата е базисната EUROLIBOR плюс 3-4 процента, „Софийска вода” е теглила от „Юнайтед Ютилитис” заем с лихва EUROLIBOR плюс 13 процента, и така по около 6 млн. лв. са изтичали към компанията-майка”;

►че „това продължава от 2000 г. и общината, която има представители в Съвета на директорите на „Софийска вода”, без чието съгласие няма как да бъде теглен кредитът, нищо не е направила, за да спре източването на дружеството”;

►че „две трети от цената на водата може да бъде спестена чрез подходящи инвестиции – дългосрочна рехабилитация на водопроводната мрежа, а не просто ремонти, които временно решават проблемите. В момента заради течове се губят около 62 на сто от водата, което значи, че столичани плащат три пъти по-скъпа вода, а на места тя е и канцерогенна”;

►че „здравето на жителите на София е подложено на голям риск от ракови заболявания, защото от общо 4000 км. от водоснабдителната мрежа, над 750 км. са циментово–азбестови (етернитови) тръби. По тях тече водата за гражданите на кварталите „Младост”, „Люлин” и „Надежда”. Сега годишно се подменят едва 10 км тръби в града, процесът трябва да бъде ускорен”.

VІ.

В брой 41 от 28 октомври 2008 г. на в-к „19 min.bg”, на с. 8 е публикувана статия под заглавие „64% от водата в София се губи по пътя. Брюксел ще проверява договора на концесионера”.

В нея се казва следното:

„В момента загубите на вода в София са 64 % и това води до силно негативно отражение върху джоба на потребителите, както и до ниско качество на водоподаването, изразено в традиционното слабо налягане.

По концесионен договор още през 2006 г. загубите по тръбопроводите трябвало да бъдат не повече от 32 на сто, заявяват от Организационния комитет за прекратяване на концесията на ВиК системата в столицата. Годишно се пилеели огромни количества водни ресурси в размер на 130-140 млн. куб. м. Поддържало се ниско ниво на фактурираната вода, за да се доказва от концесионера основателността от непрекъснато повишаване на цената й, посочиха пред 19` от гражданското сдружение.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е бил сезиран, че има нередности в работата на концесионера и за опасност от злоупотреби с пари на ЕС.

Сигналът е изпратен от Комитета за прекратяване на концесията, Националния комитет за подобряване на водоснабдяването на България и Клуба на бившите кметове на София и кандидат-кметовете от изборите през 2003 г.

В резултат на това е назначена работна група от независими експерти, които да направят анализ и оценка на бизнесплана на „Софийска вода“.

До това се стига, след като Столичната община подписва допълнително споразумение със „Софийска вода“.

Междувременно на 23 т. м. трите граждански организации са внесли иск до Върховния административен съд за отмяна на решението на ДКЕВР, с което е одобрен планът на концесионера за периода 2009-2013 г.

По думите на инж. Хитров това, за което не са стигнали воля и кураж на кмета Борисов, да защити интересите на софиянци, го е направил президентът на ЕК Барозу.

Сдруженията ще участват със свои представители в експертните групи на ЕС, е заявил при среща с тях Карл Расмусен, главен директор на сектор „Регионална политика“.
От ЕК ще проверят и дали средствата, отпуснати от ЕС, не са изложени на риск, каза Хитров.

До момента ЕБВР е отпуснала 60 млн. лв. „От тях в продължение на 7 години са използвани едва 10 млн. лв., при условие, че операторът винаги е твърдял, че има липса на средства за инвестиционната си програма“, се посочва в исковата молба до съда.

Според запознати малко след сключването на заема, през февруари 2001 г. дружеството извършило два банкови превода зад граница – повече от 8 млн. евро. Експерти считат, че тези средства не са изхарчени правомерно и с казуса трябва да се занимае ОЛАФ.“

VІІ.

В броя от 01-06 юни 2009 г. на в-к „Le Monde diplomatique”, е публикувана статията на Мариела Илиева „Злополучната концесия на водата в София”, в която е написано:

►че от 1 януари 2009 г. по предложение на концесионера „Софийска вода“ АД софиянци плащат по 1,40 лв. с ДДС за кубик вода;

►че увеличението е с 14,6% в сравнение с последната цена на водата (1,20 лв. с ДДС);

►че главният секретар на „Софийска вода“ Иван Иванов е посочил в края на миналата година пред средствата за масова информация, че увеличението е необходимо, за да се гарантира инвестиционният план на дружеството и за да може да бъде усвоен отпуснатият на България заем за водния сектор по програма ИСПА на Европейския съюз;

►че от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) са приели исканата от дружеството нова цена пак с мотива да не бъде осуетен проектът по ИСПА;

►че столичани обаче така и не разбраха с какво се подобри качеството на водоснабдяването, което получават през 2009 г.;

►че ПО-ПАМЕТЛИВИТЕ софиянци си спомнят че в края на 1999 г. беше сключена доказалата се впоследствие като злополучна концесия за водата в София; че тогава Столичният общински съвет е бил одобрил за концесионер на ВиК-системите в града английската фирма „Интернешънъл Уотър лимитид“ и е упълномощил кмета Стефан Софиянски да сключи договор; че „Интернешънъл Уотър“ спечелил концесията с обещаната най-ниска цена от 0,405 лв. за куб. м вода през първата година и усреднена цена от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията; че в приетата оферта е било предвидено за първите пет години загубите на вода да паднат от 60% на 30%, т.е. всяка година да намаляват с по 6%;

►че специалистите в бранша казват, че загубите на вода са най-важният технико-икономически показател за равнището на работа във всяка водоснабдителна фирма; че от гледна точка на ВиК-експертите всеки, който иска да разглежда дейността и проблемите на водоснабдяването, задължително трябва да има пред себе си достоверни данни по трите основни технико-икономически показателя – подадена вода, фактурирана вода и процент на загубата на вода (неотчетени водни количества). Последният показател определя състоянието на системата и цената на водата, т.е. колкото по-високи са загубите, толкова по-висока е цената на водата;

►че простата аритметична сметка показва, че според фиксираните в концесионния договор клаузи за новорегистрираната фирма „Софийска вода“ и поетите ангажименти за ежегодно намаляване на загубите по водопроводната мрежа на София, за изминалите 10 години те вече трябва да са 27,2 на сто. (Такива са били отчетени преди повече от 20 години.);

►че цената на водата, одобрена от ДКВР, сега е по утвърдени загуби 60,47%;

►че поетият от концесионера ангажимент за усреднена цена на водата от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията отдавна е забравен;

►че вместо да остане с тези стойности, цената хвръкна на 1,40 лв. за кубик през 2009 г.;

►че за неизгодния концесионен договор и неговото неизпълнение част от общинските съветници са били внесли още през декември 2004 г. доклад във Върховната прокуратура, където „ехото от него бързо заглъхна”;

►че пък като „награда” за „свършеното“ (всъщност - НЕСВЪРШЕНОТО) Столичният общински съвет е одобрил на 15 януари 2009 г. сключването на Договор за спогодба със „Софийска вода“, с който се отказват от около 100 милиона лева претенции към водния концесионер от влизането в сила на договора през 2000 година; срещу което концесионерът се задължил да изплати на бюджета на София 2 милиона лева и да изпълни проекти на стойност 20 милиона лева; при което, обаче, както е коментирал пред медиите общинският съветник Петър Курумбашев, няма гаранции, че тези 20 милиона лева в проекти ще бъдат изпълнени също като останалите обещания за инвестиции от страна на концесионера;

►че „Софийска вода“ АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столична община да прекрати концесионния договор;

►че това е един от общо 31 изводи за нарушения в дейността на концесионера, които изводи се съдържат в Доклад на фирмата за мониторинг на концесията „Омонит“ ООД, който Доклад е представен в края на 2005 г. пред Парламентарната комисия за борба с корупцията и пред столичния кмет Бойко Борисов;

►че през декември 2005 г. настоящият кмет Бойко Борисов е бил заявил пред националната телевизия, че той „води интензивни преговори със „Софийска вода“ и имам усещането, че те ще приемат всичките ни 15 условия за предоговаряне на концесията. Ако това не стане, ще я развалим”;

►че още през 2001 г. столичани усетиха как парите им изтичат в касата на „Софийска вода“, а обещаните от дружеството инвестиции останаха в забвение;

►че в началото на 2008 г. концесионерът е представил пред общинските съветници инвестиционна програма за 2009 – 2013 година, която предвижда през 2013 г. кубик вода да струва 2,40 лв. с ДДС, т. е. да се увеличи двойно спрямо 2008 г.;

►че още през 2003 г. инж. Петко Петков, който е с 42-годишен стаж в бранша и в продължение на 25 години е ръководил като генерален директор общинската фирма по водоснабдяването е алармирал, че „Скъпата вода в София е резултат от неизпълнена оферта“;

►че още през 2003 г. от позицията си на експерт и доказан специалист той (инж. Петко Петков) е алармирал, че е време да се анализира направеното по концесионния договор; и че и днес той продължава да представя пред отговорните институции факти в защита на правото на софиянци да не бъдат ограбвани;

►че ненапразно богатите държави не прилагат концесия за водата и отдавна са доказали, че такава концесия е икономически неизгодна, тя само обогатява концесионера; и че днес за ограбването на софиянци активно спомага самата общинска власт;

►че веднага след подписване на концесионния договор на 23 декември 1999 г. Столичният общински съвет е гласувал поскъпване на водата, която от януари 2000 г. вече струва 0,435 лв. за куб. Метър, като в тази цена е включена и нововъведената такса за водоползване, която е 2 ст. на куб. метър;

►че новорегистрираната фирма „Софийска вода“ е започнала изпълнението на концесионния договор на 5 октомври 2000 г.;

►че за първата година от дейността си водното дружество фирмата е отчела 264 млн. куб. м подадена вода, 62,8% загуби и само 98,3 млн. куб. м фактурирана вода;

►че през втората година на концесията „Софийска вода“ е отчела 269 млн. куб. м подадена вода, нарастване на загубите до 68% и едва 85,9 млн. куб. м фактурирана вода;

►че това са най-големите загуби и най-малките фактурирани количества, според изчисленията на инж. Петков (в интервю пред в. „Дума“ от 6 февруари 2003 г.);

►че според мението на експерта, ако концесионерът беше изпълнил обещанието си за 6% средногодишно намаляване на загубите, той трябваше да фактурира за двете години още 60 млн. куб. м;

►че според мнението на екстерта дори и при най-ниската използвана цена на водата за населението, фактурирането на тези 60 млн. куб. м щеше да увеличи приходите на концесионера с повече от 25 млн. лв., т. е. много повече от очакваните допълнителни приходи от необоснованото увеличение от началото на 2003 г.;

►че одобрените от тогавашния кмет на София Стефан Софиянски цени на водата в столицата от януари 2003 г. вече надвишават предлаганото в офертите на отхвърлените кандидат-концесионери - конкуренти на „Софийска вода“;

►че вместо да се потърси отговорност за неизпълненото обещание за намаляване на загубите, за трети път се допуска увеличаване на цената;

►че това еднолично решение на кмета Софиянски опровергава твърдението на тогавашния секретар на Столична община, че тарифната политика остава под контрола на общинския съвет, както и заявеното при подписване на концесионния договор, че през първите три години цената на водата за столичани няма да се променя. От увеличението на цената и инфлацията само за петте години от началото на концесията личи, че при натрупана инфлация от 80% цената на водата е нараснала 4,3 пъти;

►че в приетата оферта концесионерът е бил обещал „обслужване на изключително равнище“, но че за качеството на услугите днес достатъчно ясно говорят споделените оценки на гражданите в пунктовете за плащане на водата, където от съществуващия „хаос” става ясно, че съществуват хиляди надписани сметки;

►че „Софийска вода“ е мотивирала поскъпването с нарасналите разходи; но че тези разходи на концесионера вероятно рязко са се увеличили едва след прехвърлянето на основните дейности на външни фирми;

►че вероятно скъпо струва и издръжката на работещите във фирмата чужденци, чиито заплати са фирмена тайна;

►че концесионерът е наел и скъпи офиси в центъра на града, при наличието на голяма административна сграда в Горубляне, купени са и десетки нови коли;

►че за тези харчове столичното население няма никаква вина, за да ги компенсира с увеличената цена на водата;

►че на 19 февруари т. г. Комисията за борба с корупцията към Народното събрание, по силата на парламентарния контрол по отношение реализацията и резултатите от концесионния договор за ВиК системата в София, единодушно е била решила Председателят на Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет да възложи на дирекция „Главен инспекторат“ да извърши проверки по решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР); че целта е да се установи дали тези решения са в съответствие с действащата нормативна уредба и дали няма тенденциозност по отношение на конкретните искания на концесионера за по-висока цена на водата в София в резултат на направените от него инвестиции;

►че съгласно решението на Комисията по корупция правителствената дирекция трябва да провери и „финансовия меморандум“ между Европейската комисия и Република България за „Интегриран воден проект – София“, Приложение 1 към него и възможен конфликт на интереси и пропуски в полза на водния оператор „Софийска вода“ АД;

►че Парламентарната комисия по корупция е настояла и за пълна проверка на концесионера.

VІІІ.

В броеве 9 и 10 от 2 и 9 март 2010 г. на в-к „Нова Зора” е публикуван разговор на журналиста Минчо Минчев с инж. Генчо Хитров.

*******

В увода към разговора, озаглавен „Хора, събудете се!”, е записано:

►че съществува юридически субект, с име Организационен комитет за прекратяване концесията на “ВиК” системата на София (ОКПК), който е създаден през 2006 г. като структура на Националния комитет за подобряването на водоснабдяването в България (НКПВБ);

►че в Организационния комитет участват общественици с голям принос в развитието на столичния град, хора, доказали своята воля и намерение да служат безвъзмездно на гражданското общество със своята активна позиция, отговорност и висок морал, независимо от това кой упражнява властта в България;

►че Комитетът се ръководи от принципите на гражданското общество, основани на доброволност и аполитичност и включва бивши кметове на град София до подписването на концесията през 2000 г., бивш главен прокурор на Република България (от 1991 до 1998 г., вече покойник), народни представители от 39-ото народно събрание, председатели на творчески съюзи, на браншови инженерно-технически сдружения, научни съюзи и асоциации, президенти на фирми, заместник-ректори и заместник-декани на факултети и университети, председатели на пенсионерски съюзи, инженери, писатели, журналисти и др.;

►че като обществено призната авторитетна гражданска организация, Комитетът неведнъж се е обръщал към най-високите държавни институции, както и към кмета на Столична община във връзка със сериозните проблеми, които създава на гражданите и бизнеса концесионния договор за водата на София, както и съглашателската политика на Столичната община по отношение на концесионера “Софийска вода” АД, обслужващ корпоративни интереси;

►че през юли 2009 г. НКПВБ и ОКПК са се обърнали за съдействие и към Европейската комисия и лично към нейния председател г-н Жозе Мануел Барозу;

►че причина за това са били оповестените факти за недопустима намеса в решенията на Общинската администрация на София и за политическия натиск, оказан върху България в периода на приемането ни в Европейския съюз.

►че политиката на усвояване на благата „на Изток от Рая” отдавна вече е оценена от мнозинството от народа. Но онези, които постоянно говорят за честност, почтеност и законност едва ли биха могли да обяснят намесата на тогавашния премиер на Кралство Великобритания Тони Блеър пред българския премиер по това време Иван Костов като израз на тези добродетели. С нарочно писмо г-н Блеър е препоръчал (ако това е точната дума) за конценсионер да бъде предпочетена английската фирма „Интернешънъл уотър къмпани”. Но това не е всичко. Поддържащият огън се възлага и на господа посланиците по същото време на Великобритания и САЩ, които изпращат координирано свои писма по въпроса за концесията. Канонадата, целяща овладяването на вкусната рилска вода на София продължава и от страна на министъра по европейските въпроси при правителството на Нейно Величество Джеф Хун, както и с авторитетния натиск на Европейската банка за възстановяване и развитие;

►че няма съмнение, че именно тази външна намеса и оказаният политически натиск са извели концесионния договор на “ВиК”-системата на София в международна орбита, с което се затегна и продължава да се затяга възелът за неговото решаване било на общинско или на държавно равнище;

►че хората от Организационния комитет не спират да воюват срещу последвалата неправда. На 23.12.2008 г. те са депозирали в Столична община писмо, с което искат копие от одиторския доклад за оценка и анализ на проблеми, свързани с концесионния договор на водите на София, изработен от адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” и одиторска къща „Дорда, Бругер, Йордис Рехтзанвелте Гмбх” за експлоатацията на столичния “ВиК” за периода 2007 г. Но тогавашният кмет на Столична община и настоящ министър-председател Бойко Борисов, който в предизборната кампания за кмет на столицата през 2007 г., за радост на хиляди столичани и за кураж на хората от ОКПК, бе определил концесионния договор като криминален. Ето какво пише Б. Борисов по повод искането на ОКПК: “...Съдържанието на анализа е поверително и е обект на адвокатска тайна. Нит

Нито настоящият анализ, нито каквато и част от съдържанието му могат да бъдат разкривани пред трето лице, без изричното съгласие на консорциума”. (Писмо с регистрационен № 94-Г-31/2.2.2007 г.);

►че едва ли някой може да се усъмни, че отговорът на кмета Бойко Борисов е незаконосъобразен. И все пак ще поясним: по смисъла на чл. 2, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) исканата информация е именно обществена информация, защото се отнася за сфери, засягащи жизнени интереси на столичани, от чието име действа като обществен орган ОКПК;

►още повече, че темата за концесията на фирма „Софийска вода” АД е обект на нестихващ обществен интерес още от 1999 г., когато стана ясно, че “ВиК”-системата на София ще бъде отдавана на концесия.

*******

По всички тези проблеми се опитваме да намерим аргументи и стратегия в разговор с председателя на ОКПК инж. Ганчо Хитров, най-краткият извод от който разговор може да се определи с призива „Хора, събудете се!”.

„- Инж. Хитров, кой носи отговорността за злополучния и ненужен на София концесионен договор?

- Стефан Софиянски и Бойко Борисов са главните действащи лица в тази драма. Като кметове на София те отстъпиха пред външната намеса и политическия натиск върху общинската администрация и държавата ни в навечерието на приемането на България в Европейския съюз. Натискът обаче продължи и след приемането ни в ЕС.

Стефан Софиянски подписа концесионния договор, влязъл в сила от 5 ноември 2000 г., въпреки обстоятелството, че беше запознат с трагичните събития, станали по улиците на град Кочабамба, в Боливия. Мирната демонстрация на протестиращи боливийци срещу високата цена на водата прерасна в бунт за прекратяване на концесионния договор. На 10 април 2000 г. срещу протестиращите бе изпратена полиция. В резултат последва трагедия – петима убити и 40 ранени. Тази трагедия вдигна на крак страната и започнаха бурни демонстрации в подкрепа на протестиращите граждани в Кочабамба. Събитията принудиха боливийския президент да прекрати с указ договора за концесията на водата.

- И знаете ли кой е бил концесионерът?

- Това е консорциум, ръководен от „Интернешънъл уотър къмпани” представляван от „Аква дел Тунерис”.

„Интернешънъл уотър къмпани” е същата фирма, която „спечели” концесията за водата на София и която по това време (2000 г.) е изгонена от Боливия. През декември 2004 г., във връзка с нашите протести срещу концесията, и може би за да избегне усложнения, фирмата напусна софийския воден пазар, като продаде дяловия си капитал от 35 % на „Юнайтед ютилитис” (17,5 %) и на ЕБВР (17,5 %).

Другият виновник е Бойко Борисов, който иначе много точно определи концесионния договор като колониален, но въпреки това подписа неговото продължаване през 2008 г. Още повече че беше поел ангажименти за неговото прекратяване, които обяви в съвместна декларация с комитета, пред представители на медиите, по време на общинските избори през 2007 г.

Външната намеса и политическият натиск превърнаха концесионния договор в международен казус, с което се затрудни и продължава да се затруднява решаването му на общинско и държавно ниво. Имам предвид намесата на тогавашния премиер на Кралство Великобритания Тони Блеър пред тогавашния български премиер Иван Костов. Тони Блеър писмено препоръчва за концесионер да бъде предпочетена английската фирма „Интернешънъл уотър къмпани”. Има и писма от страна на посланиците на Англия и САЩ в София (разполагаме с фотокопия от оригиналните писма).

За приемането на бизнесплана на „Софийска вода” АД за периода 2009-2013 г., неколкократно неодобряван от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), беше приложен отново тотален натиск от правителството на Англия чрез нейния министър по европейските въпроси Джеф Хун, както правилно посочвате, и върху тогавашния председател на ДКЕВР проф. К. Шушулов (2008 г.). Активно участие демонстрира и Европейската банка за възстановяване и развитие (разполагаме с фотокопия от оригиналните писма).

- Откога датират проблемите на София с фирма „Софийска вода” АД?

- Краткият отговор е - още от първите месеци на подписването на концесионния договор. Концесионерът, нека го кажа направо, наложи монополни цени, не вложи собствен капитал, а използва банкови кредити, които ние, потребителите, изплащаме с цената на водата. Това е един мащабен въпрос с много сериозни последици за София. Започна дълга процедура във времето, и ще си позволя да разширя въпроса, това беше времето на последното десетилетие на 20 век, когато печалните резултати от концесионирането на “ВиК”-системите в страните от Третия свят и създалите се условия за структурна корупция принудиха Световната банка да се откаже от тази форма на управление и финансиране, а Франция - родината на концесиите в областта на водния сектор - ги забрани със закон.

Това беше времето, когато кметове и градски съветници, като тези в Атланта (САЩ), Стоктън, Калифорния (САЩ), Сицилия (Ит.), Манила (Филипините), Ла Пас и Кочабамба (Боливия), Буенос Айрес (Арж.), градове в Уругвай и други, прекратиха концесионните договори на ВиК системите си с такива гигантски концерни на водния пазар като „Ондео” (Фр.), РВЕ (Герм.), СУЕС Д’Азур (Фр.).

През 1993 г. група български инженери се противопоставихме на концесионната форма на управление на софийската ВиК система, препоръчвана от френската фирма „СОР”. Тази фирма в продължение на две години извърши тотална проверка и направи оценка за състоянието на ВиК системата на града.

Голямата битка за водата на София, а по-късно и за водите на България, започна през 2002-2003 г. Благодарение на намесата ни бе спряна на общинско и държавно ниво концесионната далавера за Варна и Шумен.

Процедура за концесията на ВиК системата се откри за първи път, когато кмет на София бе проф. инж. Александър Янчулев (1991-1995 г.). Общинският съвет взе решение да сключи концесионен договор с френската фирма „СОР” при съотношение на дяловото участие 51 % за „СОР” и 49 % за общината. Създаденият по време на водната криза (1994-1995 г.) „Обществен комитет за подобряване водоснабдяването на София” реагира остро. Ние обосновахме съображенията си против концесията професионално, от гледна точка на националните и общинските интереси. Кметът Янчулев ги прие за основателни и отхвърли решението на СОС по съдебен ред чрез СГС.

Процедурата за концесия на ВиК системата бе възобновена отново, когато кмет на София стана Стефан Софиянски. Този път експертната оценка на „Националния комитет за подобряване водоснабдяването на България” (НКПВБ) и общественото мнение не бяха чути и не бяха взети под внимание. На проведената през юни 1999 г. обществена дискусия, организирана от НКПВБ, присъстваха повече от 300 професионалисти и общественици от София, които казаха категорично “Не!” на концесията. Ст. Софиянски обаче отговори с многозначителна популистка фраза, в смисъл „с риск да бъда обвинен в политическо решение, концесията ще бъде доведена докрай”. Така политическата доктрина игнорира професионализма и експертната оценка.

- Към кои институции се обърнахте за съдействие по проблема?

- Това е най-деликатната и отговорна част от дейността на комитета. Безспорно, първи наш адресат беше столичният кмет и Общинският съвет, при всички персонални промени във времето.

Безразличието и обидното мълчание, което демонстрираха, бяха повод да разширим обсега на критичните оценки и да ги отправим към трите управленски нива: общото (кмет, общински съвет), държавно (президентство, Народно събрание, Министерски съвет, съдебна власт, ДКЕВР) и европейско (Европейска комисия, Европейския парламент).

- Общинската и държавната власт редовно ли бяха информирани за неизпълнението от „Софийска вода” АД на основни клаузи и договора и за липсата на защита на гражданските интереси?

- Да, но бездействието по въпроса е очевидно. Необоснованата и едностранна намеса в спора за прекратяване на концесията в полза на „Софийска вода” АД от страна на международни институции наложиха необходимостта да се обърнем и ние към европейските структури. Аргументите си отправихме към г-н Майкъл Хъмфрис (посланик на ЕС в България до декември 2007 г.), посланиците в София на страните-членки на ЕС, българските евродепутати, и от февруари 2008 г. - до президента на ЕК г-н Жозе Мануел Барозу.

– Отговорите на тези институции бяха ли достатъчно обосновани и решиха ли проблеми със „Софийска вода” АД?

- Кореспонденцията с посочените институции формира пакет от стотици изписани страници. Ще се спра само на няколко характерни и определящи за развитието на проблема обстоятелства.

През юни 2002 г. НКПВБ проведе работна среща с народните представители от 23, 24, 25 и 26 Софийски избирателни райони, на която бяха запознати с искането ни за прекратяване на концесията. Внесено беше предложение в Народното събрание за формиране на Временна анкетна комисия. На среща с тогавашния председател на НС проф. Огнян Герджиков се стигна до взаимното съгласие да се изчака решението на Комисията по оценка на договора, създадена в СОС с председател Иван Нейков. Комисията препоръча на СОС прекратяване на концесията при лип

Извод: Няколкостотин години ще трябват на фирмата да смени канализационните тръби, но само няколко години и по-малко даже стигат да станат собствениците й милионери. Знае се на чий гръб.

Качеството на извършванете ремонти и подмяна на на съществуващите СВо , изпълнение на нови СВО с СКО е много ниско. Не се спазват никакви нолмативни документи и технически условия по полагане на тръбните мрежи.Умишлено се назначават хора без никаква професионална квалификация , които приемат извършените ремонти по авариите и подмяната. Специалистите , които контролират така наречената дейност по експлоатацията на мрежата не са В и К специалисти. Умишлено се бяга от назначаването на специалисти за да не се вижда какви безобразия се извършват с ремонтите. Господи , мисля си кога ли ще настъпи оня злополучен момент , когато в питейната вода ще се появат зарази от канализационната мрежа. Не се спазват изискванията за хоризонтални и вертикални одстояния на водопровода от канализационната мрежа. Високо платени във фирмата са само хора от комуникациите , които имат за задача да представят в медиите колко добре работи фирма " Софийска вода".