Прочетен: 2054 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2013 12:40
„Политика” е древногръцка дума и означава: „това, което се отнася за държавата”.
„Демокрация“" също е древногръцка . Произлиза от „demos“ - „хора“, и „kratein“ — „управлявам“. Буквално - „управление на хората“.
В древна Гърция държавата е управлявана от народа. В централната политическа институция – Събранието на гражданите, е можел да участва всеки мъж, навършил 20г. Приблизително 6 000 човека са решавали проблемите с просто мнозинство.
С течение на времето обаче, „демокрацията” като „управление на хората“ се превръща в система как да бъдат „ управлявани хората”.
Какво е „демокрацията” днес? В общи линии тя се свежда до:
1. Свобода за създаване на организации и за членство в тях;
2. Свобода на словото;
3. Право на глас;
4. Изборност за обществените длъжности;
5. Право на политическите лидери на състезание за гласовете на избирателите;
6. Алтернативни източници на информация;
7. Честни и свободни избори.
8. Равенство пред закона.
9. Гаранции за основни човешки права.
10. Независимост на трите върховни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна.
Тези дефиниции не визират „демокрацията” в смисъла на античността. В тях ЛИПСВА едно съществено определение.
В своята „Политика“ Аристотел казва: „В демокрацията бедните са царете, защото са мнозинство и защото волята на мнозинството има силата на закон”.
А накрая заключава:”Справедливостта в сърцевината на Държавата изисква бедните по никакъв начин да не притежават повече власт от богатите, да не са единственият суверен, а всички граждани да бъдат суверен в степен, пропорционална на броя им. Това е задължително условие, за да може Държавата успешно да гарантира РАВЕНСТВОТО и свободата”. (Подчертаното от мен.)
Принципите на „демокрацията” ТРЯБВА ДА ГАРАНТИРАТ не само свободата, но и РАВЕНСТВОТО.
И съвременната демокрация декларира равенство. Но САМО по отношение на Закона ! А това е дълбоко манипулативно!
У нас растат глобите за нарушенията по пътищатата с цел - превенция живота на хората. Резултат никакъв. Защо?
За едно и също нарушение, една и съща по размер санкция – равенството пред Закона. Обаче, така разглеждан, Законът не решава проблема – хаосът и незачитането на човешкия живот по пътищата продължава. И това НЕ-зачитане не е само там…
Дори и удесетворяване на санкциите ефективността на Закона би била нищожна. По пътищата ще продължават да я карат по старому: плащам си за да газя хората, а е вярно и обратното – газя хората, защото мога да си платя за кефа да го правя.
Санкция от 50лв или 200лв наложена на шофьор, чиято заплата е средната за страната ще има ефект, става въпрос за половината от месечната му заплата. Спрямо финансово слабите граждани Законът е ефективен.
Но за шофьор, който има месечни доходи от 10 000 или 50 000 лева, санкция от 50 или 200лв е като ухапване на слон от комар. В това се корени причината за продължаващия хаос и война по пътищата. Санкция от 50лв или 200 лева предизвиква само насмешка у милионера, насмешката прераства в пренебрежение и незачитане на Закона.
Ето защо, равенството САМО пред Закона е манипулативно. Това Равенство, не само че обслужва богаташите, ами ги прави и да се чувстват, че са и над Закона. За да има резултат, Равенството пред Закона трябва да бъде обвързано и с равенство спрямо СОБСТВЕНОСТТА.
Понастоящем, в редица европейски страни, странно закономерно разположени западно от нашата страна, наказанието за превишена скорост например е процент от стойността на колата. Шофьор с обикновена кола плаща глоба от 500 евро, а този с лимузината – 5000 и нагоре.
Равни сме пред възможността за достъп до образование. Но едни учат в специални колежи, и пращат децата си там, за което плащат немислими за обикнвения човек суми. Докато държавното или общественото образование “маркират” онези, които ще обслужват Управлението – работници, служащи.
Има Равен достъп до медицинско обслужване. Но хората, от дъното на социалния статус, които не могат да платят дори 20-50-100 лева, а това е повече от 80% от населението у нас, при по-сериозно заболяване заминават директно в гробищата. Докато другите дори и не ползват държавното ни здравеопазване, а специализирани частни клиники, не у нас, а в чужбина.
Равни сме и пред възможността на достъп до Природата. Но онези, купуват най-привлекателните природни места, ограждат ги за лично ПОЛЗВАНЕ и ЛИШАВАТ обикновения човек от РАВНОПОСТАВЕНОСТТА му пред Благата на Природата.
Свободни сме да изкажем мнение. Но не сме РАВНИ пред възможностите да го изявим пред обществеността.
Не са нужни повече примери за да се изяви фактът, че Равенството и Свободата, като Принципи на съвременната Демокрация, се обезсмислят, ако не са равнопоставени и спрямо критерият на СОБСТВEНОСТТА?
“Демокрация”, изискваща равенство САМО пред Закона, не е демокрация. Това е тоталитаризъм на наглия, безкрупулен, Глобален Пазар. Властта на този Глобален Пазар не е демократична, понеже не е избрана от народа, не се управлява от народа, и няма за цел благополучието на народа.(Жозе Сараманго – португалски писател; нобелов лауреат за литература за 1998 г; в статията “Какво остана от демокрацията?”, поместена в бр.1 на „Свят и дипломация“).
Според Платон държавата възниква заради потребностите на хората. Когато потребностите на обществото престанат да бъдат приоритени за държавата, то държавата, по смисъла на античността, престава да съществува. Затова, финасово-икономическата върхушка не се нуждае от държавност в смисъла на античността. Тя си създаде глобална Държава (Империя) на Парите и Пазара и чрез нея облужва себе си.
В пъроначалният замисъл на демокрацията е въведен принципът на “обратна връзка” – изборите. Ако обществото е недоволно от управлението на политиците на власт, то – обществото, чрез изборите, сменя и политиката и управляващите го политици. Но от години “изборите” са прекратили ролята си на “обратна връзка” – на “изхода” започнаха да се получват САМО резултати изгодни за финасово-икономическата върхушка. Затова, президентът Рейгън констатира, че съвремената демокрация е преустановила “играта" между леви или десни идеи, философии и политики и е преминала към “игра" между бедни и богати.
Срещата на европейските лидери, проведена в Лисабон на 20-21 октомври 2007г. е показателен пример - триумф за съвременната "Демокрация". Прие се Закон, който НЕ РАЗРЕШАВА провеждането на обществен референдум по отношение на Европейската конституция. Ето, докъде я докараха “демокрацията” – ЗАБРАНИХА на обществеността да участва в нея.
Пропагандата си лае, ракетата лети
ПП-тата излъгали социолозите в неделя да...
03.09.2010 09:41
Можеш да добавиш и няколко думи за раждането на "представителната демокрация":
След като "цели шест месеци" демосът се събирал на агората, за да "дава гласа си" (с викове и крясъци "за" или "против" съответен законопроект - при което бивал приет онзи, за който викали най-силно), на свободното атинско население му омръзнало да си разваля рахатлъка, и решило да праща свои (народни) представители, които да "гласуват" (вдигат врява) вместо него.
Тези представители били същевременно и "народни водачи" (на гръцки - дема-гози). Така се родила съвременната представителна демокрация - и тъй като не била дори седмаче (а Шестаче...) - да не говорим, че не могли да изтраят нормалната деветмесечна бременност - оказала се пометниче (такава е и до ден-днешен).
Николай Гусев