Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2010 18:40 - Цар Борис III - низвергнатия спасител на българските евреи
Автор: watchtowerman Категория: Политика   
Прочетен: 4485 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 05.11.2012 09:36


заради денят - 9 март, и заради Истината, публикувам отново един изтрит материал...

Цар Борис III - низвергнатия спасител на българските евреи

     На 24 септември 1942г. германското външно министерство нарежда да се влезе във връзка с правителствата на България, Унгария и Дания за незабавното изселване на евреите от тези страни.

 

    На 2 ноември 1942г. германският посланик в България Бекерле, пише до Берлин, че е обсъдил въпроса с министър-председателя – Богдан Филов, който смятал немското предложение “достойно за привестване”, само че България се нуждаела от еврейската работна ръка, поради строежа на пътища и ж.п. линии.

 

       В началото на 1943г. в България пристига хитлеровият емисар Теодор Данекер – немски офицер, направлявал кампанията по депортирането на френските евреи в лагерите на смъртта. Този “чисткръвен” ариец е натоварен от Третия райх със задачата да реши и съдбата на евреите на Балканите.

 

      На 2 февруари 1943г. Т.Данекер се срещна с министъра на вътрешните работи – Габровски. Последният, казва Данекер, искал изселването на българските евреи да бъде  ОТЛОЖЕНО за по-късна дата, защото България се нуждаела от работна ръка.

 

      Данекер се среща и с комисаря по еврейските въпроси у нас – Александър Белев. Двамата водят преговори, завършили със Споразумение, подписано на 22 февруари 1943г. В него става въпрос за изселването на 20 000 евреи от беломорска Тракия(Гърция), и Македония(Сърбия).  Това са територии, завладяни от хитлерова Германия, но юридически не принадлежащи към България, в  тях има българска войска(по силата на сключено споразумение между България и Германия), чиято задача е да опазва реда в интерес на Германия.

 

      Дебело подчертавам, че в Споразумението, сключено 22 февруари 1943г., става въпрос за депортитане на 20 000 гръцки и сръбски евреи. Същото е сключено и заради необходимостта да бъдат ползвани българските железници. И  в него изрично е казано, че то ще влезе в сила  “след потвърждаването чрез Министерски съвет” на България. 

 

      На 2 март 1943г. Министреският съвет, с постановление №127, “потвърждаваСпоразумението.

 

      Но става ясно, че броят на евреите в беломорска Тракия и Македония е около 11 000; и “квотата” от 20 000 се оказва нереализуема.

 

       Тогава, комисарят по еврейските въпроси – Ал.Белев, решава да “допълни” бройката. И извършва фалшификация!

 

       Визирам Споразумението:

 

     “Споразумение

 

     По изселването на най-първо 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония

............................................

   1.След потвърждаването чрез Министерски съвет в новите бългасрки земи Тракия и Македония   20 000 евреи. “

 

 

      Белев зачертава с две черти( подчертания от мен) текст в  Споразумението(тези текстове не са зачертани в екземпляра на немски език) и така смята, че ще успее да допълни “ “квотата” от 20 000 евреи като събере евреи и от “старите” предели на България.



     

      И с това НОВО Споразумение Белев шества из България за допълване на бройката. И когато започват да се събират на 8 и 9 март евреи от “старите” предели и се надига обществено недоволство от случващото се, на 10 март акцията на Белев е отменена.
 
        Тук възниква въпросът: кой държавен служител или коя държавна институция има силата и правата да отмени, обезсили или спре от изпълнение Постановление на Правителството ?!

      Постановление на Министерски съвет може да бъде спряно :

-   по нареждане на м-р председателя –  Филов, а на    9 март той отказва  среща с Д.Пешев;

- от Народното събрание, а то  разглежда       Изложението  на Д.Пешев едва на 24     март;

-    по нареждане на Царя, защото е в правомощията на
      Монарха.


 

       10 март 1943г. Из дневника на Бекерле:
  ”
От Данекер и Винер научих, че Габровски е разпоредил незабавно да бъдат освободени всички евреи от Стара България и че след това комисарят по еврейските въпроси е подал оставка си.”

   
    В доклад от 5 април 1943г. Бекерле и Адолф Хофман, правителствен съветник, щурмбанфюрер, полицейско аташе при германската легация в София(1943-44) пишат:

     
Министърът на вътрешните работи е получил указание и от най-висшето място за да спре заплануваното изселване на евреите от старите предели на България ”.

 
В България през 1943г. с “най-висшето място” се охарактеризира само Царя, защото по Конституция той има последната дума във всички решения в държавата.
  

      13 април 1943г. От дневника на Богдан Филов:

     
В 5ч. след обед отидохме с Габровски при Ц(аря)....Говорихме по еврейския въпрос. Ц(арят) е на мнение да вземем работоспособните в работни групи и по този начин да ИЗБЕГНЕМ изпращането на евреи от старите предели в Полша.

     Както се вижда от смисъла на подчертаните от мен думи, Царят търси начини, чрез които да се "ИЗБЕГНЕ" депортацията на българските евреи !

      Ролята, която изиграват Димитър Пешев, Българската Православна Църква, предстанители на българската интелигенция, както и такива от еврейската общност в България, по спасяването на българските евреи, е безспорна и неоценима. На 9 март, след като разбира за подготвената в Кюстедил депортация на евреи, Пешев иска среща с м-р председателя Богдан Филов, който, обаче отказва такава. Тогава Пешев осъществява среща с м-ра на вътрешните работи – Габровски, от когото иска обяснение и настоява да се разпореди да прекрати подготовката по депортацията в Кюстендил.

     Има предположения, че след срещата си с Габровски Д.Пешев отива лично при Цар Борис III.  И че по-нататъшна акция на Д.Пешев е организирана със знанието и по внушението на Царя.
    И следва - Д.Пешев изготвя протестно изложение до Богдан Филов срещу изселването на евреите. Под това Изложение се подписват 42 народни представители. Изложението е връчено в Народното събрание на 17 март.

     

       По настоящем архивите мълчат, защото може би липсват документи, по една или друго причина, но в ония дни се говори, че Цар Борис III изисква оставката на комисара по еврейските въпроси Ал. Белев, но впоследствие го оставя на поста му,  по-целесъобразно да не предизвиква нарастване на съмненията от германска страна, че България избягва да се съобрази с политиката на Германия. Но затова пък   отнема правомощията на комисаря на еврейските въпроси да внася  в Правителството договори и споразумения, без Неговото разрешение. Това ЛИЧНО попечитество на Цар Борис III над еврейските въпроси в България, ясно проличава два месеца по-късно....

      След депортацията на беломорските и македонските евреи германското правителство насочва усилията си за  решаване на “еврейския въпрос” и с българските евреи.

      През май 1943г. Данекер и Белев договарят план за депортацията и на българските евреи.  Германофил и яростен антисемит Белев отново подхожда с коварство. Разрботил е два варианта на плана. План А предвижда НЕЗАБАВНА депортация, каквото е настояването на Данекер. Но Белев е наясно, че Царят едва ли ще одобри такъв план, затова е подготвил и план Б – изселване на евреите от големите градове в провинцията и оттам, при сгоден момент, когато Царят не би могъл да противодейства, да бъдат депортирани.

    Твърде показателно е, че не Белев, а м-р Габровски, на 20 май, занася този план за ЛИЧНО одобрение от Царя. Доказателство, че държавни решения, по отношение на българските евреи, без становището на Царя, не могат да се взимат!

    Из доклад на Адолф Хофман, съгласувано с Бекерле, до Главно имперско управление:

  
"Самият м-р на вътрешните работи  се съгласи с предложението на Белев и бе даже готов да одобри  едно изселване на евреи за източните области.Той представи  предложениета на подведомственият му комисар за еврейските въпроси Белев като за свои на цар Борис по време на аудиенцията му на 20 май 1943г. Царят ОБАЧЕ реши, че трябва да започне веднага преселването на евреите за провинцията, поради което засега планът(а) бе изоставен."(подчертаното от мен).

          Цар Борис III избира план Б. Продължава да остоява мотивът – евреите са нужни за строителството на пътища и ж.п. линии. Едва след становището на Царя въпросът е внесен за разглеждане от Правителството. На 21 май 1943г. Министерски съвет приема 70-то постановление и с протокол № 74 нарежда на КЕВ(комитета по еврейските въпроси) да изпълни постановлението. 

     В не един доклад до Берлин германски официални лица упоменават една и съща картина – в  българските трудови лагери българските евреи “хайлазували” през повечето време, докато гръцките затворници например, работещи до тях, работели по 12 часа.

 

     В доклад от 7 юни 1943г на Бекерле до германското Министерство на външните работи относно причините за неуспеха по решаване на еврейския въпрос в България споменава:

   
изявленията на българския комисар по еврейските въпроси не бива да приемаме в буквален смисъл. Комисарят принадлежи към една от опозиционните групи, които са в най-остра опозиция на правителството и играят фалшива роля...Неговите мерки аз често посрещах с най-голямо съмнение, тъй като той изпуска пред вид редица важни предпоставки”.

 

     Бекерле е наясно, че Белев( и “групите” около него) не е в състояние да “надиграеЦаря.

     За отношението на Цар Борис III към „еврейския въпрос” изобщо може ясно да се преценява и по друг аспект.

     По ходатайство на МеждународнияЧервен кръст” българското правителство дава през януари 1943г. съгласието си за транзитно преминаване за Палестина на 200 еврейски деца от Унгария и Румъния. На 1 април българската легация в Букурещ издава визи на друга група – с полско и румънско гражданство - 73 еврейски деца с двама възрастни придружители, което е осуетено по настояване от Германия.

 

      17 февруари 1943г. От дневника на Богдан Филов:

   Напомних на Ц(аря), че преди два дни Бекерле ми е съобщил, че тяхното правителство не би одобрило, ако ние изселим в Палестина уговорените с английското правителство (посредством швейцарската легация) 4000 деца и 500 възрастни

  

   По преценка на чуждестранни хуманитарни организации, броят на спасените по този начин небългарски евреи, чрез издаване на български транзитни визи, е над 15 000.

 

 До смъртта на Царя всички международните наблюдатели в България са наясно, че еврейският въпрос в държавата е в ръцете на Борис III.

 

      На 9 март отдаваме почит на всички, които имат дял в спасяването на българските евреи. Само, гдето е тъжно, че личността, с най-съществен принос в това историческо дело -  държавникът и човекът – Цар Борис III, продължава да е низвергнат, по причина на политически страхове, пристрастия и омраза.

     
                       

 

   П.П.

   Неоценима е заслугата на Цар Борис
III, че:

   -    
не изпрати на явна смърт 300 000 български войници на Източния фронт;
  -  
превърна  България през 1943г  в най-силната държава не само на Балканите, но и на териториите измежду Германия и СССР. В това, според мен, се корени и причината за неговото физическо отстраняване!

 




Гласувай:
5
0




1. анонимен - Димитър Пешев
09.03.2010 22:26
Роден в Кюстендил. Министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов, после избран за подпредседател на Народното събрание. Човекът, който започва подписката в парламента, и който т.нар. "Народен съд" осъжда на 15г.затвор, заради фашистка и антисемитска дейност. Спасяват го застъпили се евреи, които имат влияние в Комунистическата партия; излиза след 13 месеца.
Умира в НИЩЕТА! Изобщо в това отношение сме много последователни, да забравяме човекът веднага, след като нямаме нужда от него. Не народ, а ......

Дърво на негово име има засадено в Гората на праведниците в Йерусалим. Негов бюст има и в сградата на Съвета на Европа в Страстбург, редом с бащите основатели на Обединена Европа, от нач.2000г.
цитирай
2. анонимен - ДА БЕ,ГОРКИЯ ЦАР,БОРЕЦ ЗА ПРАВДИНИ
10.03.2010 12:36
Ако не беше Димитър Пешев,българските евреи си отиваха тихо и безвъзвратно!И целия свят го знае!А червените тъпаци и слагачи се опитаха да го припишат на тодор живков!
цитирай
3. watchtowerman - На 9 март
10.03.2010 18:46
има СПИРАНЕ на Правителствено Решение, взето на 2 март с.г. Вътрешният м-р - Габровски, ИЗПЪЛНЯВА РАЗПОРЕЖДАНЕ за СПИРАНЕ на ДЕПОРТАЦИЯТА на българските евреи! Когато се отговори на въпроса: кой е дал РАЗПАРЕЖДАНЕТО на Габровски, ще се стигне и до Мястото, откъдето е дошло това РАЗПОРЕЖДАНЕ.
Да се ОБЕЗСИЛИ Решение на Правителството е в ПРЕРОГАТИВИТЕ на:
- самото Правителство, КОЕТО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО;
- след Решение на Народното Събрание, а то разглежда въпроса на 24 март;
- по РАЗПОРЕЖДАНЕ на Монарха, защото е в ПРЕРОГАТИВИТЕ МУ.

Приказките на платените анонимци са за да се поддържа НЕВЕЖЕСТВО сред обществото, включително и правно. "Анонимците"си бяха такива и по комунистическо време, само че ги наричаха доносници, къде по партийна, къде по линия на ДС, то си беше едно и също, ама същото е и Днес...


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 861394
Постинги: 365
Коментари: 1528
Гласове: 9719
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол