"Невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им – подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без ни най-малко  приготовление и без положителни способности. Тези хора забравят де живеят, на кой народ принадлежат и какво е състоянието на този народ.  Като гледат на това състояние, те не познават и нуждите на народа, а слугуват  на цели, които са почти всякога противоположни на народните.

      Когато влезеш в някой български град, ти ще се смаеш пред тези български глави на европейския маниер. Те ще ти говорят с някакви безразборно избрани по вестниците думи и ще се мъчат да ти внушат, че те са не като другите.

      Ако бяха се спрели тези глупави претенции само на това, само на думите и дрехите, ний не бихме казали ни дума, защото всякой е свободен да живее и да се облича  както ще. Но претенциите се простират по-надалеч; те се вмъкват в общите ни работи и докарват, гледай ти, лошавини.

      Това последното ни кара да поговорим на читателите си за тези, от тази пасмина наши сънародници.

      Като не приличат на народа по външност, тези хора си намислили, че не му приличат и по вътрешните си достойнства. Народът е за тях куп от глупави твари, а те самите са разумът и главата на тази безсмислена маса. Каквото главата стои над тялото, тъй и те искат да стоят над всичкия народ.

      Еднъж погрешни в мислите си за себе си, тези хора на всичко ще гледат и гледат погрешно. Те понечват оттам, дето да прибират работите в ръцете си, да разправят всичко и над всичко да стоят. И тъй дохожда, че те се турят начело на обществените и народните ни дела; навсякъде почти общинските работи са в ръцете на таквизи самомнителни управители и затъй са и тъй управени и отиват толкоз добре, както ги виждаме.”

 

      Откъс от статията на Петко Славейков - “Петна в нашия обществен живот”, 1871г.. В нея писателят изказва виждането си за българските чорбаджии… 

 

      Бих добавил в коментар думите на Соломон:

 

      “Няма нищо ново под слънцето. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било.

      И видях още под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там  - неправда” – Еклисиаст 1:9, 3:15-16.

 

и аз чета алако и при него е същото май на българите ИМ Е НЕОБХОДИМ КАТАРЗИС НО КАК ЛИ ЩЕ СЕ СЛУЧИ ДА ИЗТРЕЗНЕЯТОТ ТОВА ВЕКОВНО ПИЯНСТВО И ПРОКАЗАТА КОМУНИЗЪМ

описва епоха преди комунизма...?

Надявам се, че нямаш нищо напротив!?
И поздрав за 'откритието'!

хубаво е, че разбираш българщината... Дано бъдем повече...Нали за това се трудим на нивата...

Otkysyt wi e strahoten, za]oto e ot majstor na slowoto
Браво и на Вас, че имате усет за подбор
Чорбаджията за нас е нещо омразно, насадено от социализма, марксизма и т,н
Аз ще напиша постинг, а Вие пояснете, това за Мутрите ли е или за кого конкретно. Защото имате доблест да казвате нещата. Кажете още!
НИКОЙ ДА НЕ ОБВИНЯВА българите , ЧЕ НЕ ЧЕТАТ!

Върху това явление пише и Алеко Константинов - Бай Ганьо, и Иван Вазов - Службогонци, а и не само. Лошото е, че този вид хора им се дава власт, и това протежиране идва отвън, за да бъде подчинена България, и послушна, и преданна, на чужди интереси. Интересите ОТВЪН диктуват до властта в България да не се допускат достойни люде, ама достойни към интересите към народа си.

Алеко Константинов

I. Общи наредби
Чл. 1. Народните представители както за Обикновеното, тъй и за Великото народно събрание се избират по реда, указан в настоящия закон.
Чл. 2. Всяка административна околия съставя една избирателна единица и изборът става около централната кръчма; за улеснение на избирателните околии с население повече от 40 000 души жителите могат да не дохождат на избора. Бюрото ще се грижи да пусне вместо тях бюлетини.
Чл. 3. Когато мястото на някой представител стане вакантно поради насилствена смърт, изчезвание или неблагонадеждност, министърът на вътрешните дела назначава допълнителен избор, който трябва да се извърши през такъв месец, когато има най-много виелици, за да не се тревожат далечните избиратели.
Чл. 4. Изборът не се повтаря и трае само един ден; но ако би в този ден да се избере по недоразумение някой порядочен човек, може чрез изгасвание на свещите при взимание списъците изборът да се счете за нестанал и да се повтори следующия неделен ден.
Чл. 5. Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влиние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.
II. Избиратели
Чл. 6. Избиратели са тия български граждани, които не се плашат от отоманския наказателен закон и се ползуват със силни мускули и разнородно оръжие.
Чл. 7. Военните на действителна служба могат вземат най-живо участие в избора. Бомбардирванието на градовете се допуща само в случая, когато и с угасванието на свещите не се достигне целта.
Чл. 8. Не могат да бъдат избиратели:
1. Лишени без съд от свобода.
2. Лицата, които без разрешение от правителството напишат свои бюлетини.
3. Разсъждающите.
4. Телесно слабите и
5. Бедните
З а б е л е ж к а. Всичките съдилища се задължават да осъждат веднага лицата, които полицията, по споразумение с министъра на вътрешните дела, им укаже няколко дни преди избора.
III. И з б и р а е м и
Чл. 9. Избираими за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание.
Чл. 10.Не могат да бъдат избрани за представители:
1. Лицата, които според чл. 8 от настоящия закон нямат право да бъдат избиратели, освен осъдените за злодеяние.
2. Лицата, които нямат условие с правителството за разни доставки на държавата или нямат предприятия по държавни работи.
3. Военните лица, които се намират в запас или са разстреляни.
4. Разсъждающите.
5. Бедните.
Чл. 11. Всеки избан за народен представител може да не бъде касиран, ако даде формална клетва, че ще мълчи през всичкото време на сесиите.
IV. Б ю р о и и з б и р а н и е
Чл. 12. Щом се подпише указът за свиквание избирателите, министърът на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние чрез окръжните управления.
Чл. 13. Председателят и членовете на бюрото се избират по жребие, тялото - от председателя на окръжния съд.
Чл. 14. Председателят на окр. съд под страх на отчисление не тегли жребие, преди да отбележи някои знакове върху бюлетините.
Чл. 15. Постоянната комисия своевременно разделя приготвените предварително в канцелариите бюлетини на толкова части, колкото секции има в бюрото. Моментът, когато тези бюлетини трябва да бъдат пуснати в урните, остава на вътрешното убеждение на бюрото.
Чл.16. Гласуването се почнува в 8 часа заранта, а за пиенето по кръчмите полицията взема мерки от предидущия ден. Всякой от избраните от полицията избиратели може да пие за сметка на безотчетните до безпамятство.
Чл. 17. В определения за провеждание на изборите ден и час съставеното по известния начин бюро се явява на определеното място и председателят дава на полицията сигнал да почне настъплението.
Чл.18. На вратата на зданието се изпречват събраните от кръчмите избиратели и с помощта на разнородно оръжие възпрепятствуват да доближи някой до урните.
Чл. 19. Гласуването става по следующия начин: един от членовете на бюрото привиква избирателите един от един. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетина си, сгънат о четири, на председателствующия на секцията, който, като го скрепи с подписа си, спуща го в избирателната кутия; ако ли е неблагонадежден, бюлетинът му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително. Ако всички избиратели се окажат неблагонадеждни, почва се последователното действие на пехотата, кавалерията и артилерията.
Чл. 20. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Един избирател може да гласува под разни имена, догдето се умори. Пазачите на вратата имат право да прегледват предварително всяка бюлетина.
Чл. 21. Със съгласието на полицията може да гласува и този, който не е записан в избирателния списък.
Чл. 22. Срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал, и пуща в урната приготвени бюлетини.
Чл. 23. Лицата, които не са записани в избирателните списъци и са пили за сметка на полицията през цялата нощ, нахълтват в тъмни зори в изборното място и заграждат урните.
Чл. 24. Зданието, гдето става изборът, и съседните с него здания се натъпкват с въоръжена сила. Артилерията може да се разположи и по-надалеч.
Чл. 25. Запретено е на благонадеждните да отиват на изборите без оръжие или каквото и да било оръдие (тояги, бастони и пр.).
Чл. 26. Председателят на бюрото бди и внимава: щом се покажат невъоръжени избиратели, дава сигнал на полицията и войската да стреля. Надлежните административни и военни власти са длъжни да го слушат.
Чл. 27. Властта може да арестува всичките избиратели, ако има достатъчно помещения в града.
Чл. 28. Избирателните събрания не могат да се занимават освен с избирание на лицата, които са посочени от министъра на вътрешните дела - в противен случай свещите се изгасяват и почват да действуват лицата, указани в чл. 24 от настоящия закон.
Чл. 29. Щом се свърши гласоподаванието, председателят на бюрото, без да чете бюлетините, обявява за избрани посочените предварително лица и принуждава въоръжените избиратели да подпишат благодарствена телеграма за дадената свобода на изборите. Телеграмите се подават от името на всичките избиратели в околията.
Б е л е ж к а . Бюлетините, освен действителните, се пазят в окръжната постоянна комисия до проверяванието на избора.
Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Рязанието на уши се предоставя на околийските началници, а за стреляние върху жените изпращат се най-храбрите офицери.
Чл. 31. Правилността на изборите може да оспорва само министърът на вътрешните дела.
Чл. 32. Народните представители получават, докле трае сесията, по 20 лева дневни, а нощни им се дават според заслугите и степента на муканието.
Чл. 33. Начинът за изгасявание на свещите и за упражнение на моралното влияние се определя от министъра на вътрешните дела, който дава на подведомствените си административни органи подробни инструкции по телеграфа. Лентите на подобни телеграми веднага се унищожават.
V. Н а к а з а н и я
Чл. 34. Всеки административен, съдебен или други какъвто и да бил държавен или общински служител, който се откаже да изпълни обязаностите, които му се налагат по настоящия закон, наказва се с лишение от служба и опозорявание чрез печата.
Чл. 35. Председателят и членовете на бюрото, които съзнателно допускат някой избирател да гласува свободно, лишават се от доверието на властта.
Чл. 36. Председателят и членовете на бюрото, както и проверителите, които се откажат да подпишат продиктувания тям дневник за абсолютна свобода на изборите, изваждат се от служба.
Чл. 37. Ония, които са назначени за изброявание на гласовете, ако не скрият или не променят неблагонадеждните бюлетини; ако не притурят достатъчно количество благонадеждни и ако не прочитат умишлено само имената на поръчаните кандидати - подвъргат се на екзекуция чрез изгасвание на свещите.
Чл. 38. Ония от въоръжените избиратели, които окружават урните, ако на поканата от бюрото не се хвърлят върху невъоръжените и не ги разгонят с помощта на оръжието сиизгубват правото да искат служби и предприятия от държавата.
Чл. 39. Ония, които влязат в избирателното място с оръжие, ако са влезли със съгласието на полицията, нареждат се около бюрото; ако са влезли без съгласието на полицията, наказват се със затвор от 1-3 месеца и глоба от 100-300 лева, а по желанието на министъра на вътрешните дела могат да бъдат предадени на съд и за бунт против държавата.
Чл. 40. Ония, които окружават бюрото, ако не употребят заплашвание, насилие, бой и убиване, за да накарат неблагонадеждните избиратели да се въздържат от гласоподавание, наказват се със залп от войската.
Чл. 41. Предвиденото в горните два членове наказание се налага и върху лицата, които са дали средство или по какъв и да е начин са способствували да се извърши един неблагонадежден избор.
Чл. 42. Ония, които чрез лъжовни известия или други подобни средства не измамят избирателите и не заблудят обществото, опозоряват се чрез правителствените печатни органи.
Чл. 43. Който без знанието на председателя на бюрото се въздържи от разстрелванието на избирателите, зачислява се в списъка на предателите.
Чл. 44. Който след изгасявание на свещите се въздържи от разтрошаванието на урните и разкъсвание на бюлетините - губи правото на служба или предприятие от държавата.
Същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвание, бой и стреляние не успеят да развалят неблагонадеждния избор.
Чл. 45. Който умишлено пише точно и вярно преброителните листове или дневника за избора, или пък не прибави или измени нещо в тях, ако така е заповядано - губи доверието на властта и написванието на дневника се възлага другиму.
Чл. 46. Когато виновните в делата, показани в чл. 43 от настоящия закон, са държавни или общински чиновници, наказанието се усилва.
Чл. 47. Непредвидените по настоящия закон престъпни деяния, извършени в избирателното място, не се наказват.
Чл. 48. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела.
Чл. 49. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл. 39, не се съдят в общите съдилища.
VI. О т м е н е н и е
Чл. 50. Избирателният закон от 8 януарий 1890 год., заедно с измененията и допълненията му, се отменява.