Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2007 21:49 - Преход в Средна Стара планина: Карлово-х.Левски-вр.Ботев
Автор: watchtowerman Категория: Политика   
Прочетен: 12068 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09.2007 21:08



        На 28 юни излизах от нощна смяна и се очертаваха 4 горещи и душни почивни дни, ако останех  в София. Обмислях да се спася като се кача на билото на Рила – вр. Мусала, хижа Грънчар, хижа Македония, Разлог.

        С мътна от недоспиването глава подготвях раницата. Изпих чаша кафе. Изглежда от него ми просветна. След две нощни дежурства, под палещите лъчи, с риск и от претопляне, пък макар и на хладното бъло на Рила, за възстановяване или за доизразходване щях да тръгвам?  Не би ли било по-добре да се скрия нейде из дъбравите? Ето повод  да посетя средна Стара планина, която не познавах. Отворих картите и разписанията.

       Скоро имах нов план. С подходящ влак от София(15,55ч)  до Карлово(18,05ч). Оттам до хижа Хубавец, с указателно време за преход от 2-2,30ч., значи до мръкване – 21-22ч., щях да съм там за нощуване. После, сутринта на следващия ден: х. Балкански рози, х. В. Левски. Там, оглед на местността (стига съм препускал по планинте като че ли съм на състезание) и нощувка. За другия ден – заслон Ботев, връх Ботев, слизане към хижа Рай с преспиване. В последния ден – оглед на околността и преход до Калофер, където в 18,18ч. ще има бърз влак за София.

        Влакът в 15,55ч се оказа експрес. Цената на билета със запазено място – 8,40лв.

        В 18,10ч бях на ж.п. гарата в Карлово. Пред нея чакаха късмета си десетина шофьори на таксита. Тръгнах към предполагаемия център на града, през който трябваше да мина - според картата, за стигна до пътеката към хижите. Оглеждах се и за магазин, защото не бях готов с нужните продоволствия.

      Попаднах на централния пазар. Много удачно място да решиш продоволствието изцяло оттук – хем по-евтини зеленчуци и плодове от София, хем шанс да попаднеш на истински домашно отглеждани, хем по-малко тежка раница до тук. Взех и така нужната бира, особено при летни преходи организмът ми я възприема и като храна.

       До пазара, три таксита се надяваха на клиенти. Предполагаемото лутане из града, докато намеря пътеката за хижата, тежката раница и най-вече изплъзващото ми се времево разписание, ме накара да взема такси, което ме закара до „пътеката” за 2лв. Tака спестих половин час, който оцених два часа по-късно.

       Хванах” пътеката в 19ч. В началото е изровена и стръмничка. Минава покрай къщички, но трябва да си съвсем заплес за да я объркаш с други - маркировката е точна и навременна.

       Скоро навлязох в гора.

      След 30-40 минути стигнах тераса с пейка. Оттук започна запознанството ми с една дивна река – Стара река.

      Първоначално чувах само гласа й, но скоро, като я видях, не откъсвах поглед от нея. На места буйна, спускаща се отвисоко, на други – течаща тихо, спокойно, подобно на Ропотамо.

image

Стара река, над Карлово

 

      Осеяна е с дълбоки и плитки вирове, с  кристална вода, през която се вижда на дъното всяко камъче и цветен нюанс – ту златно жълто от пясъка, ту изумрудено зелено – от водната растителност, ту с оттенък на сребро, кога е над масивни скални образувания.


image
     

Стара река, над Карлово

 

      Стигнала реката, пътеката  става по-хоризонтална и се превръща в алея за отмора.

     Има разклонения при една малка ВЕЦ, но търсете и се ориентирайте по маркировката.

      Замаян и от реката,  от растителността,  и от скалите, не усетих как са минали час и половина.

      Смрачаваше. Кой знай колко време съм отделил, захласнат в снимки.  По дефилето на реката и под буковия покрив на дърветата, мръкването е по-осезаемо рано. Приготвих начелникът за да ми е под ръка, ако се наложи да вървя по тъмно, и ускорих крачка.

      А, след този скат да видя хижата, а - след следващия, табелките все ми казваха, че трябва още да вървя.

      Към 21,20 мернах светлинка сред дъбравата – хижа Хубавец. Не ставаше за снимка. Затова, ползвам такава, направена от следващото – след седмица, посещение.

 

       image

Хижа Хубавец


Вратата беше заключена. Позвъних. Отвори ми хижарят.

     Докато си приготвях нещо за вечеря побъбрихме. Като разбра, че ще ходя до заслон Ботев ме помоли да занеса на стопаните им поздрави. Учтиво се оттегли като каза, че е вечерял и е време да си ляга. Показа ми стаята, където да пренощувам. Платих 7,30 лв, защото имах намерение да тръгвам сутринта по-рано и можеше да не се срещнем.

      Столовата и кухнята са  едно помещение, а посудата е изцяло предоставена за ползване от посетителите. Тук се чувстваш автономен от хижаря. За разлика от други хижи. Може би въпрос на доверие, човещина…

     Сутринта на 29 юни започнах с резонната чаша гореща вода на малки глътки, после – нескафе с две-три бисквитки. В 8ч се сбогувах с хижата, стопаните тепърва се разбуждаха.

      И отново по пътека, лъкатушеща покрай реката.

 

 image

 

Стара река, над х. Хубавец

 

Към  9ч. бях при хижа  Балкански рози
 

image 
  

      Тук старите домакини предаваха обекта на новите, в присъствието на представители от БТС Карлово. Завързах разговор с единия от тях. Повод – паметна плоча на стената на хижата, отбелязваща, че под нея лежат останките на мечка стръвница, погребана тук през 1952г.

      Сподели, че има мечки по тия места и ми разказа срещата си с една от тях – подгонена от овчарски кучета, минава на метър, докато стои добронамерено. Мечки се научили да слизат до „Водонапорната” над Карлово, (вижда се отдалеч по големия кръст), където ровели по кофите за боклук за да търсят нещо за ядене. Въпросът е да не се уплашиш, при среща.

      В 9,40ч поех по пътеката към х. Левски. И отново по поречието на рeката. 

      След спокоен преход, към 12ч зърнах и хижа Васил Левски.

 

                                       image

Хижа Васил Левски, зад нея връх Жълтец (2227м)


      Тук имах намерение да нощувам – разполагах с половин ден за да разгледам околността. Последната е пленителна.

 

      На десет минути по маркирана пътека се отива до „Пръскалото”. 

                                          
                 image

  

 

            Значително по-далеч е Купена – 2169м

                                           image

 


И: Костенурката – 2035м

 image 

  

   Оставих в раницата си само нещо за ядене и вода и тръгнах на път – през гората, по маркирана пътека, водеща към хижи Добрила и Амбарица, по- близо до споменатите върхове.

       Приблизително след 1,30ч. стигнах края на гората, откъдето се ширва голяма поляна от двете страни на която се издигат Купена и Костенурката. На това място има и голяма указателна табела, отбелязваща посоките на пътеките за хижи Добрила и Амбарица, към Костенурката и оттам за вр.Ботев.

      Изгледът на Купена не остъпва на алпийски пейзаж. 

                                          image

 

 

      На това място установих, че ще е по-добре да не се насилвам да изкачвам Купена. Чувствах се отпаднал – до тук бях само на кафето и бисквитките от сутринта.  Затова поех назад към х. Левски.

      Бях единственият посетител.

      В спалното помещение забелязах как хижарят е подредил одеалата – две едно върху друго, да си съответстват(симетрични) дори с цветовите ивици. Педантичност характерна за военните….

       Сутринта на 30 юни от 7ч до 7,30ч очаквах да чуя стопаните за да ги помоля за гореща вода, но уви, те, може би, още спяха. Пропуск! Не го допускайте и вие. Не очаквайте тук нещата да са по подразбиране, както е по други хижи. Като педантичен човек хижарят следва реда и регламента, такива, каквито посетителя се договори(изиска) с него. След седмица, когато отново дойдох тук процедирах по този начин – още при регистрацията. И нямаше проблеми.  А сега, пих една студена вода, в буквален и преносен смисъл, и поех по пътеката към вр.Ботев.

      Оттук тя става още по-стръмна.  До час излизате от гората на скалиста, оголена, терасовидна местност. Освен, че оттук се разкрива красива панорама във всички посоки, отсега пътеката става поносима.

 image

 

Купена(2169м) – вляво; Костенурката(2035м) – вдясно. Помежду им, оттатък билото, се вижда връх Кръстците, друга забележителност,  за която разбрах, но при следващото изкачване.




image

                       Връх Жълтец, в дъното вляво

    И отново на път.
След около час наближих маркирани с пилони пътеки, нещо като кръстовище. В далечината - връх Ботев 2376 м.

  image

 

 

      Лека закуска. После, в 10,40ч. избрах  „лятната пътека” към заслон Ботев . След седмица, когато повторих изкачването заради жена ми – фенка на преходи с течаща вода, разбрах, че  „зимната” е несравнимо по-добрата – заради панорамните гледки.От нея ще можете да погледнете света и от вр. Жълтец, да се насладите и вр.Кръстците, и на вр. Левски, а ако е хубаво времето, и вр.Вежен… 
      В 12,20ч. пристигнах на заслон Ботев.

      
image

 
     Мъже уплътняваха покрива. Като предадох поздравите на хижаря от х.Хубавец, стопанката веднага ме покани да ме нагости –  жадувах за горещата си вода, която не успях да си взема на х.Левски

     

      Изпих и моя специалитет за бързо утоляване на жажда  - бира, (ако е студена) разредена до 1/3 с гореща вода, ако бирата е топла – с по-малко разреждане.

      Половин час отмора смятах за достатъчен.

      Първоначално тръгнах по вертикална пътека за върха. По едно време забелязах, че планинари, идващи от х.Плевен ме застигат, ползвайки зигзагообразна пътека. Така, че се отказах от вертикалната, тя е за спортни натури.

      От заслон Ботев до връх Ботев изкачването е 50-60 минути.

 image

 

Връх Ботев – 2376м. 

 

 image

 

Връх Ботев – 2376м. Само в тази сграда на 2-ия етаж може да се надявате на чаша чай.

 

      Върхът Ботев е съсредоточие на няколко маршрута. Освен че пристигаха планинари от  х.Плевен, идваха такива и от х.Рай – по „тарзановата” пътека. Последната е трудна за изкачване, затова други изполваха маршрут от курортното селище Паниците(до Калофер). Аз бях единствения, засега, идващ от х.Левски. Бях с намерение да се спусна по „тарзановата” пътека за да преспя в х.Рай, но пристигащите оттам споделиха, че група от 90 човека ще преспива на същата. Х.Рай има 82 легла и 40 нари, което означаваше, че може да се окажа без легло, неминумо ще има приходящи и без заявка – беше събота и е нормално да е така. Знаех, че е имало случаи да се преспива и отвън, а аз  прецених, че за този преход не ще имам нужда от палатка и спален чувал. Макар че звучаха още думите на Вальо – хижаря на заслон Ботев, че „от гробища и от хижа човек не се връща” избрах спокойния вариант – да преспя на заслона, където капацитетът е 20 легла.   

 image

На запад от вр. Ботев. Бялата нишка е националния маршрут Ком-Емине.

 

 

 

image 

 

На север от вр.Ботев. Белите точки на близката поляна – х. Плевен. По-вдясно – квартал от Априлци .

  

image 

На изток от вр.Ботев. Бялата нишка е националния маршрут Ком-Емине.

  

 

      Наближаваше 16ч., когато заслизах към заслон Ботев.

      Вечеря.

      Въпросът с продоволствието е важен. По хижите предлагат чай, кафе, бира, в по-редки случай – боб и леща чорба. Може да разчитате на повече само, ако сте направили предварителна заявка със съответния хижар. Иначе ще хапвате онова, което сте успели да си занесете.

        Към 20ч. ме налегна умора и реших да си лягам.

        Скоро дойде група.
    Събуждах се от планинарски, народни, македонски и стари градски песни. Изпаднал в странна нега слушах…И заспивах. За да се събудя отново.

      Хижарят Вальо има добър и силен глас, владее добре и акордеона. Трябва човек да зареден с много енергия за да живее по тоя начин – работа през деня, и често веселие през нощта. Сигурно тук, като е по-близо до звездите, човек получава и повече , и качествено, зареждане за живот…

 

        На сутринта се сбогувах с Вальо и Таня – хижарите на заслон Ботев, и се заспусках към „кръстовището” от указателни пилони и табели, което срещнах предишния ден. Оттам, смятах, по хоризонталната пътека да стигна до х.Рай, 
       За час планът ми се промени. Седнах на хубавата трева на  кръстовището”, извадих картата и разписанието за влаковете, погледнах часовника. И се убедих - промяната на плана бе от полза. Ако вместо да хващам в 18,18ч. влака в Калофер, а  друг, но от Карлово, каквито имаше и в по-ранни часове -  в 14,10ч. и от 16,25ч. пристигащи в София съответно към 19ч.; и 20ч. щях да спестя 1,30ч. или 2,30ч. Следващия ден бях на работа и повече време за подготовка не биха били маловажни.

       Така, вместо към х.Рай продължих към х.Равнец.

      Половината от пътя е почти хоризонтален, с леко изкачване по средата.

      След това, обаче, макар и да следвате пилоните, настава едно спускане към Карлово, което не е за препоръчване. По някое време пилоните изчезват, а с това и маркировката, при което  пътеките стават безброй, поради стадата животни по тия места. Започва лутане в търсене на верната. И стръмно спускане към Карлово по каменист скат.

      Преуморен, под палещите лъчи на Слънцето в 13ч. открих х.Равнец.

image

   Отвън, под импровизиран тенд, на две маси, приключваха обяда си неколцина планинари и хижарите.

      Очертаваше се или продължаващо стремглаво спускане към града за да хвана влака в 14,10ч. или да отдъхна. Тичах цял живот и полза няма. Наслаждавах се час на почивката.

      Тръгнах  около 14ч.

     Отново спускането не беше приятно, маркировката се губеше - много пътеки, каменисто, с търкалящи се дребни камъни, които с удоволствие биха те изпързаляли. И много задушно, за разлика от хладината горе.

      В 15,30 бях на ж.п. гарата. Поисках и ми дадоха билет за гара Искър за влака от 16,25ч. Подчертавам това, защото после се оказа, че този влак минава през София-север, а не през - гара Искър. Но електронната система не схвана различията. Или пък системата не беше „електронна”. Добре, че кондукторите не се заядоха…

        В 16ч. се качих на композирания  влак. Пътници продължаваха да прииждат и вече беше проблем местото за сядане. Недоумявах, че към локомотива беше прикачен само един вагон.Затова зададох въпрос към кондурката като ползвах шегата на абсурда – защо не махнат и вагона за да пътуваме само с локомотива.  Очаквах отговор, че прикачват  нови вагони, но уви, безсмислието се оказа вярно – локомотивът щеше да тегли само един вагон. При положение, че той се запълни още в Карлово. А пътници се качваха и по останалите гари – и върастни, и майки с деца, всичко по коридорите, както могат. Те си бяха платили, а какво получаваха?! Много ли коства на БДЖ да допълни композицията с още един-два вагона?!

      Към 20,15ч влакът пристигна на Централна гара София.

      Моето приключение приключваше.

      Предстоеше осмислянето му.

      И разбира се, описването му.

      Има, има защо…

 



Тагове:   Планина,   преход,


Гласувай:
1
0



1. theworld - Чудесни снимки и описания!
09.08.2008 14:44
За завист си, че успяваш да отделиш време за тези красиви природни кътчета!
цитирай
2. watchtowerman - Хората,
11.08.2008 10:39
които обичат природата, обичат и звездите - а те са Послания от Един Източник. Между впрочем, при безоблачно небе, особено когато Луната не е изгряла, на свода небесен ще забележиш не само безброй звезди, Млечния път, мигащите светлини на самолетите, постоянно светещите - на спътниците, но и ... ярки, значително по-големи и от Вечерницата, светещи обекти, движещи се бързо, после спиращи, извърващи и зигзагообразни движения, полюшващи се...За секунди ярката им светлина намалява,докато съвсем станат невдими, защото, може би, стремително се издигат в Космоса...Жалко, че не разполагам с техника за да не бъдат такива гледки само разказвани... Сегшното ми фото няма такива възможности...А когато "нещото" го видят другите около теб. И усетиш всеобщото въодушевление от необикновеното видение, разбираш от какво имат нужда хората...
цитирай
3. lubara - Здравей съмишленико !
28.09.2008 11:02
Много ти благодаря. Прочетох всичките ти планинарски постове . Но най-вече за любимата Стара планина .
Миналата година по това време бях на заслона Ботев .
Не знам дали знаеш , но Таня е там наместо брат си -Митето . Той загина в първите дни на 2007 на Тарзановата пътека . Затова аз написах разказ за него .Казва се "Младият хижар " и е поместен в поста ми .
Ако ти е интересно можеш да прочетеш "Мазалатска история " , и " Задушени гълъбки в масло " .
Бях на Мазалат и хижа Ехо тази година . Сега след месец , живот и здраве предстои Триглав .
А също и " Плажовете на Синеморец ."
И последно , ако имаш време дай указания как да помествам снимки в поста си .
Желая ти само здраве и може би някой ден ще се срещнем в любимата ни Централна Стара планина .!
Любомир
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 1564127
Постинги: 410
Коментари: 1584
Гласове: 10436
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол