Душата ми е изоставен плаж.
По него само ветрове се гонят.
Снегът,студът,ледът,не са мираж.
И с тях живея не по своя воля.

Природата решила е така,
изглежда под диктовка на съдбата.
За топлината на една ръка
да обикалям като луд земята.

По дяволите скапан,зъл живот!
От раждането знам,че си безценен,
Ще разбера ли някога защо
все още иска ми се да живея.

Дано да свикна с този вълчи свят.
Обратните заряди се привличат.
За топлината на една ръка
си струва да се учиш да обичаш.


                                                         Александър Калчев

"За топлината на една ръка ..."
Струва си!
Поздрави за избора!

Да,това е едно от малкото неща,за които си струва да се бори човек...


За много години!
Бъди жива и здрава,
и пиши по-често,защото лично на мен ми липсваш!
Сладкодумна разказвачка си! :)