Усещате ли понякога, че когато сте сами, вкъщи някой присъства?
Обикновено се случва във времето на здрача. Влиза неусетно.
В тишината се чуват леки движения - все едно някой размърдва въздуха
и после го събира в копринена мрежа.

Любовна люлка за двама.

Незапалената лампа наподобява призрачна дневна луна,
под която всеки стих от тесните листове върху масата е със свое сияние.
И стаята става друга, и всяка въздишка е различна:
от пурпур - до наситено зелено, за да премине в дрезгаво синьо.
Долавям сякаш мелодиите на тишината.

В този точно час чувствам докосване. От вятър на пера.
Ангелът. Защо е тук? Сигурно, за да постоим заедно.
Да помълчим. Да послушаме звуците на здрача.

Знам, че ще остане докато ъглите на стаята се напълнят с мрак.
И докато изгрее зората и над твоя хоризонт.